— Отвратително! — заяви той и стисна с ръце хармониката. — Цялото това бърборене за награди за цялостна дейност — възропта той. — Един ден ще влезем в музея на рокендрола.
— Имаш си самочувствие, нали? — Засмя се тя и го прегърна. — Възрастта не те тревожи, нали?
Той се намръщи и започна да свири по-силно. Зад него някой подхвана на бас китара.
— Ще видя колко ти харесва, когато тръгнеш към скапаните петдесет.
— Джагър е по-стар.
Той сви рамене. Бяха се присъединили и ударните.
— Това не ме успокоява — отговори той и продължи да свири.
— Ти изглеждаш по-добре.
Над това се замисли.
— Наистина.
— И никога не съм била влюбена в него.
— Не можа да го преживееш, нали? — усмихна се той.
— Никога. — След това се изкиска и се отказа от тържествената си физиономия. Започна да пее, като импровизираше текста в момента. — Завладяха ме блусовете. Тези стари, стари рок блусове. Косата ми посивя, ти ме молиш да свиря, а аз ти отговарям не ми досаждай, мами, днес ме болят костите. Завладяха ме блусовете на рокендрола. Те — рок блусовете на стария човек.
Тя му се усмихна.
— Добра съм?
Дяволски умна, нали?
— Както ти казах — учила съм се от най-добрия.
Той продължи да свири, а Ема се отдалечи и го взе на фокус.
— Последна снимка, преди да тръгна. — Щракна, промени ъгъла и отново щракна. — Ще я нарека „Рок икона“. — Само се засмя, когато той започна шеговито да я ругае и прибра фотоапарата в чантата си. — Да ти каже ли някой, който не изпълнява, а наблюдава, какво е рокендрол, Джоно?
Той направи неопределен жест с хармониката, след това я сложи отново на устните си, загледа я и засвири.
— Той е неспокоен и невъздържан. — Върна се при него и сложи ръка на коляното му. — Предизвикателен и незачитащ. Заплашително размахан юмрук към времето. Глас, който често крещи въпроси, защото отговорите постоянно се сменят.
Погледна нагоре и видя баща си, изправен зад Джоно. Усмихна му се щастливо.
— Младите го свирят, защото търсят начин да изразят гнева или радостта си, объркването и мечтите си. Понякога, само понякога, се появява някой истински разбиращ, имащ дарбата да предаде всички тези подробности и емоции в музиката.
— Когато бях тригодишна, аз ви гледах — хвърли поглед към Брайън — как излизате на сцената. Не разбирах нищо от хармония и ритъм. Чувствах само магията. И сега всеки път, когато ви видя на сцената четиримата, аз я чувствам, Джоно.
— Знаех си, че е имало защо да те държим около нас. Целуни ме.
Устните й докоснаха леко неговите.
— До утре. Ще бъдете съкрушителни.
Вече се смрачаваше, когато тръгна към колата си. През деня отново бе валяло. Улиците блестяха, бе студено и мъгливо. Не й се прибираше вкъщи, в празните стаи. Майкъл отново щеше да работи до късно.
Запали колата и включи силно радиото. Ще шофира безцелно два часа — ще разглежда къщите, ще се опита да реши къде й се ходи — на брега, на хълмовете или в каньоните.
Успокоена, тя потегли с умерена скорост и потъна в музиката. Не погледна в огледалото за обратно виждане, нито забеляза колата, която тръгна след нея.
Майкъл стоеше пред таблото за обяви в залата за конференции и изучаваше списъците си. Беше установил нова връзка. Работата беше бавна и изнурителна, но всяка брънка го доближаваше към края на веригата.
Джейн Палмър е имала много мъже. Да се открият всички, би било работа за цял живот. Но остана много доволен, когато попадна на един, чието име беше в списъка.
Парите на Брайън тя бе използвала, за да се премести от мръсния си малък апартамент в по-голям и по-удобен в Челси, където е живяла от 1968 до 1971, докато си купи къщата на Кингс Роуд. През 1970 година тя е съжителствала с едва прехранващ се по кръчмите певец на име Блекпуул.
„Много интересно — каза си Майкъл, докато търкаше почти невиждащите си от умора очи, — когато Макавой са живеели на хълмовете на Холивуд, Джейн Палмър си е играла на домакинство с Блекпуул? Блекпуул, който е бил на партито на Макавой онази нощ в началото на декември.“
Странно, че Джейн премълчава връзката им в своята книга. Споменаваше всяко име, което би предизвикало и най-слаб интерес, но Блекпуул, изявена звезда в средата на седемдесетте, не бе заслужил и забележка под линия. Защото, заключи Майкъл, никой от тях двамата не би искал да се знае за връзката им.
Маккарти надникна през вратата.
— Господи, Кесълринг, още ли се занимаваш с тази работа? Искам да вечерям.
— Робърт Блекпуул е бил квартирант и любовник на Палмър от юни 1970 до февруари 1971.
— Добре, предизвикваш гнева на Бога.
Майкъл подхвърли в ръката на Маккарти досието.
— Трябва ми всяка възможна информация за Блекпуул.
— Трябва ми печено алангле.
— Ще ти купя цяло теле — каза Майкъл и се върна в общата зала.
— Знаеш ли, колега, цялата тази работа е унищожила чувството ти за хумор. Както ще унищожиш и апетита ми. Блекпуул е прочута звезда, участва в рекламни клипове, за Бога! Няма да вземеш да го прикачиш към дело от преди двадесет години.
— Може би не, но съм стигнал до осем имена. — Седна на бюрото си и извади цигара. — Някой ми е отмъкнал проклетата пепси.
— Ще извикам едно ченге да потърси. — Маккарти се наведе. — Майк, престани, отиваш твърде далеч с тази история.
— Значи си се загрижил за мен, Мак?
— В края на краищата аз съм проклетият ти партньор. Да, грижа се за теб, но се грижа и за себе си. Ако се наложи да излезем навън по служба, докато си така изнервен, ти не би ме защитил.
Майкъл се вгледа в лицето му през завесата от дим.
— Знам как да върша работата си.
Навлязъл е в деликатна област. Маккарти много добре помнеше подигравките, на които бе подложен Майкъл през първите години в полицията.
— И съм ти приятел освен това. Казвам ти, че ако не се отпуснеш поне за няколко часа, на никого няма да си полезен. Включително и на приятелката си.
Майкъл бавно разтвори юмруците си.
— Приближавам се. Сигурен съм. Като че ли не се е случило преди двадесет години. Като че ли е било вчера и всичко е станало пред очите ми.
— Като баща си.
— Да. — Опря лактите си върху бюрото, за да разтрие с ръце лицето си. — Ще се побъркам.
— Просто си преуморен. Почини си два часа. Отпусни се. Погледна към книжата на бюрото си.
— Ще те черпя един бифтек. Ти ми помогна да проуча Блекпуул.
— Приема се. — Почака, докато Майкъл облече сакото си. — Защо не ми дадеш други имена. Мерилин има ново кулинарно увлечение и ние сме само на риба тази седмица.
Ема спря колата и погледна през вече вдигащата се мъгла към къщата. Не беше взела съзнателно решение да ходи до нея. Преди години също бе седяла в колата с Майкъл и я бе разглеждала.
