— Не съм гладна — отвърна тя и прегърна по-здраво Чарли.
— И аз не съм. — Щом и двете бяха затворени в този дом, биха могли поне да си говорят. — Неприятно е да пием чай при този непрекъснат шум. — Приседна до Ема. — Чудесно място. Не мислиш ли, че трябва да засадя повече рози?
Детето сви рамене.
— Когато бях малка, имахме чудесна градина — продължи Бев отчаяно. — През лятото излизах навън с книга и слушах жуженето на пчелите. Понякога въобще не четях, просто мечтаех. Чудно, но когато за пръв път чух гласа на Брайън, бях в градината.
— Той у вас ли живееше?
„Най-после ми обърна внимание — помисли си тя. — Само защото споменах името на Брайън.“
— Не. Чух го по радиото. Беше първата му малка плоча „Земя на сенките“. Той пееше: „В полунощ, когато сенките обгърнат луната…“ — Бев затананика песента и спря, когато Ема я подхвана с ясен, изненадващо силен глас.
„А земята е топла и спокойна, аз те чакам с притаен дъх.“
— Да, точно тази. — Импулсивно протегна ръка и разроши косата й. — Струваше ми се, че пее само за мен. Сигурно всяко момиче си мисли така.
За момент Ема замълча. Спомни си как майка й непрекъснато слушаше същата плоча, пиеше и ридаеше, докато песента отекваше в стаята.
— Заради песента ли го хареса?
— Да. Но след като се запознахме, се влюбих в него.
— Защо замина?
— Заради музиката, работата… — Погледна надолу и видя как големите очи на момиченцето се напълниха със сълзи. Ето нещо, по което си приличаха. — О, Ема и на мен ми липсва, но след няколко седмици ще си бъде вкъщи!
— Ами, ако не се върне?
Странно, но и Бев се будеше понякога посред нощ със същия страх.
— Разбира се, че ще се върне. Баща ти е музикант и има нужда от публика, която да го слуша и да го вдъхновява. Често ще отсъства, но винаги ще се връща при нас, защото ни обича. — Взе ръката на Ема, но повече за собствено успокоение. — И има още нещо. Знаеш ли откъде идват бебетата?
— Мъжете ги напъхват в жените, но след това не ги искат.
Бев изруга тихо. В този момент с удоволствие би удушила Джейн. За разлика от майка си тя смяташе, че по тези въпроси на децата трябва да се казва истината.
— Когато мъж и жена се обичат, правят бебетата и в повечето случаи, и двамата ги желаят силно. Моето бебе е тук. — Тя притисна ръката на Ема към корема си. — Бебето на баща ти. Когато се роди, то ще бъде твое братче или сестриче.
След известно колебание момиченцето плъзна ръката си по корема на Бев. Не можеше да разбере как може да има бебе в него. Мисис Пъркинс, която живееше срещу тях, имаше огромен подут корем, преди да дойде малкият Доналд.
— Къде е то?
— Вътре. Сега е съвсем мъничко. Още шест месеца ще трябва да расте, преди да се роди.
— Дали ще ме хареса?
— Сигурно. Брайън ще бъде негов татко, както е и твой.
Очарована, Ема започна да гали корема й, точно както галеше Чарли.
— Ще се грижа много за бебето. Няма да позволя да го удрят.
— Не. Няма. — С въздишка прегърна раменете й и погледна към живия плет. Този път детето не се отдръпна, а стоеше като хипнотизирано, с ръка върху корема й.
— Малко ме е страх да стана мама, Ема. Може би ще трябва да се упражня с теб. — С дълбока въздишка тя се изправи и протегна ръка на момиченцето.
— Ще започнем още сега. Хайде да се качим горе. Ще ти облека хубавата розова рокля и ще пием чай навън. По дяволите, репортерите, по дяволите, любопитните глупаци! Ще бъдем най-красивите дами в Лондон и ще пием чай в „Риц“!
Детето за пръв път усети майчинска ласка. През следващите дни те пазаруваха в „Хародс“, разхождаха се в Грийн Парк и обядваха в „Савой“. Бев не обръщаше внимание на фотографите, които ги снимаха. Когато откри слабостта на Ема към красивите рокли и ярките цветове, тя започна да й купува с удоволствие. За две седмици гардеробът на момиченцето, дошло само с роклята на гърба си, пращеше от дрехи.
Самотата се завръщаше нощем, когато всяка от тях лежеше и жадуваше за един и същи човек.
Желанията на Ема бяха по-простички. Искаше Брайън да е се върне, защото с него й беше добре. Още не знаеше, че любовта може да носи и страдания.
Но младата жена агонизираше. Опасяваше се, че му е омръзнала, че си е намерил момиче от неговата среда. Липсваше й в леглото. В миговете, след като са се любили, беше толкова лесно да повярва, че винаги ще я обича и винаги ще бъде до нея. Но сега, сама в голямото легло, тя се питаше дали той не запълва нощите си не само с музика, а и с жени. На разсъмване телефонът иззвъня. Тя грабна слушалката на третото иззвъняване.
— Ало.
— Бев. — Гласът на Брайън беше напрегнат.
Седна в леглото стресната.
— Бри! Какво има? Какво се е случило?
— Нищо. Всичко. Страхотни сме, Бев! — В смеха му се чувстваше опиянение. — Успехът ни е изключителен. Удвоиха охраната, за да удържат момичетата да не се хвърлят на сцената. Дива работа, Бев! Лудост! Тази вечер, когато хукнахме към колите, една от тях разкъса сакото на Стиви. Във вестниците пишат, че сме достойни наследници на „Бийтълс“. Предостави си, сравняват ни с „Бийтълс“!
Отново се отпусна в леглото. Постара се гласът й да прозвучи ентусиазирано.
— Чудесно, Брайън. Видях няколко репортажа по телевизията, но по тях не може да се съди.
— На сцената се чувствам като гладиатор, заслушан в рева на тълпата. — Дори на нея не можеше да обясни възбудата и страха си. — Мисля, че дори Пит е впечатлен.
Бев се усмихна, представяйки си прагматичния му мениджър, бизнесмен до мозъка на костите си.
— Значи успяхте?
— Да. — Дръпна дълбоко от цигарата с марихуана. — Бих искал да си тук.
Чуваха се шумове, музика, мъжки и женски смехове.
— Грабни един сак и хващай самолета!
— Какво?
— Точно това. Толкова ми липсваш. — В дъното на стаята висока брюнетка бавно правеше стриптийз. Стиви, соло китаристът, лапаше метаквалон като бонбонки. — Слушай, знам, че решихме да останеш вкъщи, но мисля, че сгрешихме. Трябва да си тук, до мен.
Почувства, че сълзи изпълват очите й, макар че избухна в смях.
— Искаш да дойда в Америка?
— Да, и то по-скоро. Можем да се срещнем в Ню Йорк след… Шшт, тихо! Джоно, кога ще бъдем в Ню Йорк?
Проснат върху кушетката, той си наливаше последните капки от „Джим Бийм“.
— А къде на майната си сме сега?
— Няма значение. — Брайън разтърка уморените си очи и се опита да се съсредоточи. Главата му беше замаяна от алкохола и дима. — Ще накарам Пит да уреди пътуването. Само си стегни багажа.
Вече беше скочила от леглото.
— А какво да правя с Ема?
— Вземи и нея. — Доволен от решението си, той се усмихна на блондинката. — Пит ще се заеме с всичко. Ще ти се обади днес следобед и ще ти обясни какво да правиш. Исусе, липсваш ми, Бев!
— И ти ми липсваш. Ще дойдем колкото може по-скоро. Обичам те, Бри, повече от всичко!
— Обичам те. Скоро ще се чуем.
Неспокоен, Брайън посегна към бутилката с бренди в момента, в който затвори телефона. Толкова
