който смучеше празната си лула.
Жената зад ниското бюро четеше любовен роман с полугола двойка, вкопчена в страстна прегръдка на корицата, но когато той влезе, вдигна поглед.
— Шериф Бърк?
— Да.
— Аз съм Джоана. Докторът каза да влезете, когато се върнете. Той преглежда Хоули. Нита шие Ед.
— Ами Ото?
— В канцеларията е. Проверява какво става с Бинг и влекача.
— Ще отида при Хоули. Къде е той?
— Ще ви покажа. — Тя отбеляза страницата с лъскава метална линийка, изправи се и го заведе до вратата отдясно. — Тук е — каза и почука на вратата. — Докторе? Шериф Бърк е тук.
— Влезте.
Беше стандартна стая за прегледи — с маса, малка мивка, стол на колелца. Докторът, който носеше разкопчана фланелена риза над термофланелката, вдигна очи от раната над окото на Хоули.
Беше около тридесет и пет годишен, строен и атлетичен на вид, с пясъчноруса брада и къдрава коса. Носеше малки кръгли очила с метални рамки, през които се виждаха зелените му очи.
— Кен Дарби — представи се той. — Бих се ръкувал, но ръцете ми са заети.
— Приятно ми е. Как е пациентът?
— Има няколко одрасквания. Късметлия си, Хоули.
— Кажи го, когато видиш пикапа ми. Проклетият Ед кара като осемдесетгодишна баба, която е изгубила очилата си.
— Трябва да духнете ето тук.
Хоули погледна с подозрение апарата.
— Не съм пиян.
— Тогава няма да е проблем, нали?
Хоули изсумтя, но отстъпи, докато Кен превързваше раната му.
— На границата сте. Аз трябва да реша дали да ви обвиня в шофиране след употреба на алкохол или не.
— По дяволите!
— Тъй като не сте минали допустимата граница и не се държите като пиян, само ще ви отправя предупреждение. Следващия път, когато отидете на риба и пийнете две, не сядайте зад волана.
— Вече нямам волан, зад който да седна.
— Тъй като не мога да призова лоса, застрахователната ви компания ще трябва да се пребори с тази на Ед. Имате две глоби за превишена скорост, Хоули.
— Полицаите ме издебнаха. Искаха да припечелят нещо.
— Може и така да е. Когато си върнете колата, спазвайте ограниченията за скоростта и пиете ли, си вземете трезвен шофьор. Така ще се разбираме отлично. Да ви закарам ли у дома?
Хоули почеса врата си, докато Кен промиваше драскотината на челото му.
— Ще се наложи. Но първо трябва да погледна пикапа, да говоря с Бинг.
— Елате в участъка, като свършите. Ще ви откарам у дома.
— Бива.
Ед не беше доволен от решението. Седеше на масата за прегледи; по лицето му имаше драскотини и устните му бяха подути там, където въздушната възглавница го беше ударила при сблъсъка.
— Но той е пил.
— В границите на законното. Фактът е, че виновник в случая е лосът, а него не мога да го глобя. Просто лош късмет. Две коли срещат лос по пътя. И двамата сте застраховани, а лосът не е. Нито един от вас не е сериозно ранен. Общо взето, и двамата сте се отървали леко.
— При положение, че блъснаха новата ми кола в канавката и лицето ми е сплескано от възглавницата, не се смятам за късметлия, шериф Бърк.
— Въпрос на гледна точка.
Ед слезе от масата и вирна брадичка.
— Така ли се очаква да ръководите полицията в Лунаси?
— До голяма степен.
— Струва ми се, че не ви плащаме само за да си седите в кабинета.
— Дойдох с колата да видя катастрофата.
— Не ми харесва отношението ви. Бъдете сигурен, че ще обсъдя инцидента и вашето поведение с кмета.
— Добре. Имате ли нужда да ви закарам у дома или в банката?
— Мога да се оправя и сам.
— Тогава ще ви оставя.
Пред стаята за прегледи Нейт срещна Ото. Единственият признак, че е чул разговора, беше повдигане на веждите. Но когато излязоха заедно навън, той се изкашля.
— Май си спечелихте враг.
— А пък аз си мислех, че се държа дружелюбно. — Нейт сви рамене. — Не можеш да очакваш някой да е в добро настроение, когато колата му е смачкана и му шият лицето.
— Така си е. Но Ед си пада самохвалко и обича да се налага. Има повече пари от всички останали в града и не му харесва да го забравяш.
— Добре, че ми каза.
— Хоули е свестен човек. Добър водач е и се катери отлично. И е достатъчно колоритен, за да му се радват туристите, които води в планината. През повечето време е сам. Пие, но не се напива. Ако питате мен, взехте правилно решение.
— Държа на мнението ти и се радвам, че мислиш така. Ще напишеш ли доклада? Аз ще отида да видя какво става с влекача.
Това беше извинение, но не бе нужно никой да го знае.
Намери Бинг и един жилав дребен мъж да вадят джипа от канавката. Дългът му повеляваше да отиде при тях и да ги пита дали имат нужда от още помощ.
— Знаем какво правим. — Бинг изтърси лопата сняг върху ботушите на Нейт.
— Тогава ще ви оставя да го правите.
— Глупак — промърмори Бинг под нос, когато Нейт тръгна към колата си.
Шерифът се обърна и се замисли за миг.
— Това по-добро ли е, или по-лошо от чичако?
Дребният мъж се засмя, но после заби лопатата в снега и я натисна, докато Бинг оглеждаше Нейт от главата до петите.
— Съвсем същото е.
Шерифът се върна в колата под подигравателния му поглед.
И подкара около езерото.
Беше разбрал, че Мег живее някъде насам, и когато видя самолета й върху замръзналата писта, разбра, че е на прав път.
Зави по някакво подобие на път между дърветата и стигна до една къща.
Не знаеше какво бе очаквал, но определено не беше това. Не се изненада от уединеното местенце, нито от поразителния изглед във всички посоки. Те си вървяха с географското положение.
Но къщата беше чудесна — нещо като луксозна колиба, реши той. Дърво и стъкло, покрити веранди, яркочервени капаци на прозорците.
От алеята до верандата имаше разчистена пъртина. Виждаха се и други — до външните постройки. Една от тях, по средата на разстоянието от къщата до гората, беше издигната върху колове.
На верандата имаше спретнато подредена купчина нацепени дърва.
Слънцето бе на път да изгрее и великолепната гледка бе обляна в мистичната светлина на зората. Дим
