— Едро копеленце, а?
— Да. — Нейт шумно издиша. — Бива си го.
Насочиха се на запад, но той не изпускаше от поглед планината. Сега видя, че онова, което беше взел за заледен път, беше лъкатушеща замръзнала река. Близо до брега й се беше сгушило селище. Постройките и колите по улиците ясно се различаваха.
Беше тъй тихо и бяло, че му заприлича на вътрешността на кристално кълбо, което някой всеки миг ще разтърси, за да се разлетят снежинките.
— Нещо под пода издрънча.
— Какво е това?
— Колесникът. Стигнахме Лунаси.
Самолетът се снижи с рев толкова рязко, че Нейт трябваше да се вкопчи в седалката и да се запъне с крака.
— Какво? Кацаме ли? Къде? Къде?
— На реката. По това време на годината е замръзнала здраво. Не се притеснявай.
— Но…
— Ще се попързаляме със ските.
— Ски? — Нейт внезапно си припомни, че мрази зимните спортове. — Не е ли по-добре с кънки?
Джърк се изсмя налудничаво, точно когато самолетът се устреми към ивицата лед.
— Представяш ли си? Самолет на кънки. Страхотна идея.
Самолетът подскочи, поднесе и се плъзна по леда заедно със стомаха на Нейт. После грациозно спря. Джърк изключи моторите и във внезапно настъпилата тишина Нейт чу как ударите на сърцето му отекват в ушите.
— Едва ли ти плащат достатъчно за това — успя да каже той. — Не могат да ти платят достатъчно.
— По дяволите! — Джърк го потупа по ръката. — Не го правя заради парите. Добре дошъл в Лунаси, шерифе.
— Нямаш представа колко се радвам.
Все пак реши да не целува земята. Не само щеше да изглежда нелепо, но и сигурно устните му щяха да залепнат за леда. Вместо това спусна омекналите си крака и излезе в неописуемия студ навън, като се помоли да го издържат, докато стигне на някое тихо, топло и спокойно място.
Важното беше да прекоси леда, без да си счупи крак или ръка.
— Не се тревожи за багажа си, шерифе! — извика Джърк. — Ще ти го донеса.
— Благодаря.
Когато успя да запази равновесие, Нейт забеляза една фигура насред снега. Беше с кафява парка с качулка и подплата от черна кожа и дърпаше от цигарата рязко и нетърпеливо. Използвайки я като ориентир, Нейт тръгна по неравния лед колкото се можеше по-внушително.
— Игнейшъс Бърк.
Гласът беше дрезгав и женски, и достигна до него на облаче пара. Той се подхлъзна, успя да се закрепи и с бясно биещо сърце се изкатери на заснежения бряг.
— Анастасия Хоп. — Тя протегна облечената си в ръкавица с един пръст ръка, успя някак си да хване неговата и я стисна здраво. — Виждам, че си позеленял от пътуването. Джърк, да не си си правил майтап с новия ни шериф по пътя?
— Не, госпожо. Просто имаше въздушни течения.
— Тук винаги е така. Все пак, личи си, че си хубавец. Ето, удари една глътка.
Тя извади от джоба си плоска сребриста бутилка и му я подаде.
— Аз…
— Давай. Още не си на работа. Малко бренди ще те съживи.
Той реши, че едва ли ще му стане по-зле, отвори бутилката, отпи бавно и почувства как глътката се търкаля към тръпнещия му стомах.
— Благодаря.
— Ще те настаним в „Хижата“ и ще ти дадем възможност да си поемеш дъх. — Тя го поведе по пъртината. — Ще те разведа из града по-късно, когато главата ти се проясни. Пътят от Балтимор е дълъг.
— Така е.
Градчето приличаше на снимачна площадка. Вечнозелени дървета, побелели от снега, реката, постройките от разцепени трупи, димът, който се виеше от комини и тръби. Всичко се размазваше пред погледа му и той разбра, че е ужасно изтощен. Не беше успял да поспи през никой от полетите и пресметна, че са минали почти двадесет и четири часа, откакто за последен път беше лягал.
— Случил си ясен ден — каза жената. — В планините падна още сняг. Тази гледка води туристите насам.
Изгледът наистина приличаше на пощенска картичка и той се почувства малко неловко. Все едно беше влязъл във филм или в нечий сън.
— Радвам се, че си се облякъл добре — тя го огледа, докато говореше. — Много от туристите от Долните щати3 идват с модерни палта и лъскави ботуши и задниците им замръзват.
Той беше поръчал всичко, което носеше — чак до термобельото, — както и по-голямата част от съдържанието на куфара си от „Еди Бауер“ по интернет, след като получи имейл с предложение от кмет Хоп.
— Много точно ми описахте какво ще ми трябва.
Тя кимна.
— Да, както и онова, което ще трябва на нас. Не ме разочаровай, Игнейшъс.
— Казвайте ми Нейт. Нямам намерение, кмет Хоп.
— Само Хоп. Всички ме наричат така. — Тя се качи на дълга дървена тераса.
— Това е „Хижата“. Хотел, бар, ресторант, обществен клуб. Имаш стая тук, включена е в заплата ти. Ако решиш да живееш на друго място, ще си плащаш сам. Собственичка е Чарлийн Хайдъл. Яденето е добро и мястото е чисто. Тя ще се погрижи за теб. Освен това ще се опита да ти бръкне в панталоните.
— Моля?
— Ти си хубав мъж, а Чарлийн има слабост към другия пол. Твърде стара е за теб, но това няма да я спре. Каквото и да мислиш по въпроса, решението си е твое.
После тя се усмихна и Нейт видя, че лицето й е червено и кръгло като ябълка. Имаше живи кафяви очи и голяма уста с тънки устни с извити нагоре ъгълчета.
— И тук, както в цяла Аляска, мъжете преобладават. Но това не значи, че местното женско население няма да дойде да те огледа. Ти си прясно месо и много от тях ще искат да го опитат. Когато си свободен, прави каквото искаш, Игнейшъс, но недей да чукаш момичета в работно време.
— Ще си го запиша.
Смехът й прозвуча като сирена за мъгла, докато го тупаше дружески по ръката.
— Няма да е зле.
После отвори вратата и го въведе в благословената топлина.
Замириса му на дим от дърва, кафе, пържен лук и съблазнителен женски парфюм.
Помещението беше широко и символично разделено на ресторант с маси за двама и четирима, пет сепарета и бар със столчета, чиито червени седалки бяха протъркани в средата от множеството задници, седели върху тях през годините.
Отдясно имаше широк отвор, през който се виждаха маси за билярд и ярките светлини на джубокс.
През вратата вляво се влизаше във фоайето. Той видя част от плота на рецепцията и прегради, между които бяха пъхнати ключове, пликове и сгънати листове със съобщения.
Гореше буен огън и предните прозорци бяха разположени така, че да се вижда прекрасният изглед към планината.
Келнерката беше една и в силно напреднала бременност. Косата й беше прибрана в дълга и лъскава черна плитка. Лицето й поразяваше с нежната си красота и той примигна от удивление. С топлите си тъмни очи и златиста кожа тя му заприлича на местна версия на Мадоната.
