Меган погледна бирата.
— Ама тя не ни взе поръчката.
— Няма и да го направи. Ще ни донесе каквото прецени. — Отпи нова глътка бира. — Това е, защото ме харесва. Ако не ти се пие бира, ще гледам да я убедя да сервира друго.
— Няма нужда. Сигурно познаваш много от хората на острова, след като си отраснал тук.
— Само някои. Нямаше ме години наред.
— Нейт е обиколил целия свят. Два пъти при това. — Кевин сърбаше сода през сламката си. — Минал е през урагани и тайфуни, всичко ти казвам.
— Сигурно е било много вълнуващо.
— Имаше и приятни моменти.
— Липсва ли ти?
— Повече от петнадесет години плавах на чужд кораб. Сега вече си имам свой. Нещата се променят. — Той провеси ръка на облегалката на сепарето. — Например, дойде ти.
— На нас ни харесва — Кевин започна да ръчка леда със сламката. — Шефът на мама в Оклахома беше стиснат мизерник.
— Кевин!
— Дядо каза така. И освен това не те ценеше. А ти и гък не казваше. — Кевин не знаеше какво точно означава това, ала дядо му все така говореше.
— Дядо ти беше предубеден. — Тя се усмихна и разроши косата на сина си. — Но е истина, че ни харесва тук.
— Да си изядете всичко — нареди Джули и остави на масата три огромни плата. Навитият като палачинка тънък плосък хляб бе пълен с парчета раци, гарнирани със салата от теле, моркови и майонеза, а до тях огромна камара пържени картофи. — Това момиче има нужда да позаглади косъма — заяви Джули. — И момчето. Не знаех, че ги харесваш такива кльощави, Капитане.
— Харесват ми такива, каквито ми паднат — поправи я Натаниъл, а Джули се заля от смях.
— Никога няма да успеем да изядем всичкото това ядене. — Меган гледаше отчаяно препълненото плато.
Натаниъл вече бе започнал.
— Разбира се, че ще успеем. А на теб остана ли ти време да прегледаш книгата на Фъргюс?
— Не много. — Тя опита предпазливо. Независимо от обстановката, храната бе отлична. — Искаше ми се първо да отхвърля основната част от работата. Тъй като хаосът в „Шипшейп“ беше най-стряскащ, реших да оправя нещата първо там. Остава ми второто ви тримесечие, а после и хотела.
— Кев, майка ти е много практична жена.
— Мила. — Кевин налапа огромна хапка от палачинката. — Ама дядо казва, че трябва да излиза повече.
— Кевин!
Предупреждението закъсня прекалено много. Натаниъл вече се хилеше доволно.
— Сериозно? И какво още казва дядо ти?
— Че сега й е времето да живее. — Кевин нападна пържените картофки с неподправен детски ентусиазъм. — Още е много млада, за да живее като отшелник.
— Дядо ти е много умен човек.
— Така е. Той знае всичко. Има петрол вместо кръв, а в главата му са само коне.
— Това е цитат от майка ми — обясни сухо Меган. — И тя знае всичко. Но ти не питаше ли за книгата на Фъргюс?
— Чудех се дали не ти е разпалила любопитството.
— Донякъде. Мислех да й отделям по час, час и нещо вечер.
— Едва ли баща ти е имал точно това предвид, когато е казал, че сега ти е времето да поживееш, Мег.
— Това няма значение. — Тя отново се опита да насочи разговора към безопасната тема за счетоводната книга. — Някои от страниците са много избелели, ала като изключим дребните грешки, счетоводството е водено много прецизно Има и две три страници, където са изписани само цифри без никаква логика.
— Така ли? Те не се ли връзват с останалото?
— Май не, но трябва да огледам всичко по-подробно.
— Понякога губиш от това, че оглеждаш нещата прекалено подробно.
Натаниъл намигна на Джули, когато жената остави нови напитки на масата. Този път за него имаше кафе. Госпожа Питърсън знаеше, че когато кара кола, той никога не пие повече от една бира.
— Нямам нищо против и аз да я погледна.
Меган се намръщи.
— Защо?
— Обичам загадките.
— Това не е кой знае каква загадка, ала ако семейството кажат, че нямат нищо против, заповядай. — Тя се облегна назад и въздъхна. — Извинявай, но просто не мога да поема нито хапка повече.
— Добре — Натаниъл размени чиниите им. — Аз обаче мога.
За най-искрено удивление на Меган той наистина можеше. Не се учуди, когато забеляза, че Кевин бе изял всичко до троха. Сега растеше и тя не се учудваше, че изяжда по толкова много всеки път, когато седнеха на масата. Ала Натаниъл си бе изял порцията, а след това и нейната половина, при това без да му мигне окото.
— Винаги ли ядеш така? — попита Меган, след като си тръгнаха от ресторанта.
— Не. Но винаги съм искал. Като дете все не ми беше достатъчно. — Това можеше да значи, че не е имало възможност за повече. — В морето пък се научаваш да ядеш всичко, при това по много, винаги, когато има готвено.
— Бе трябвало да си поне сто и петдесет килограма.
— Някои хора изгарят храната. — Той я погледна. — Също като теб. Цялата тази нервна енергия буквално изяжда калориите.
— Не съм кльощава — измърмори тя.
— Не си. Въпреки че и аз така мислех, докато не те прегърнах. Бих казал, че си стройна като върба, а усещането е невероятно, когато един мъж те притисне. — Меган изпусна сдържания въздух през зъби и се извърна през рамо. — Той захърка в мига, в който запалих мотора — успокой я Натаниъл. Наистина, Кевин се бе проснал на задната седалка, подложил длани под бузата си, дълбоко заспал. — Въпреки че, честно казано, не разбирам какво лошо има момчето да разбере, че един мъж се интересува от майка му.
— Та той е дете. — Тя се обърна назад, очите й станали строги и сериозни. — Няма да допусна да си мисли, че съм…
— Човешко същество?
— Не е твоя работа. Той е мой син.
— Така е — съгласи се веднага Натаниъл. — А ти си го възпитала безупречно.
Меган го погледна предпазливо с крайчеца на окото си.
— Благодаря.
— Няма за какво. Това е самата истина. Трудно е сам човек да отглежда дете. Но ето че ти си открила правилния начин.
Беше невъзможно да се дразни от него, особено след като знаеше какво й бе разказала Коко.
— Загубил си майка си много малък. А… Тя, Коко, спомена.
— Май Коко е споменала доста неща.
— Не е било нарочно. Нали я знаеш. Обича хората и иска всички да са…
— Строени в семейни двойки ли? Да, много добре я знам. Избрала те е за мен.
— Тя… — Меган не знаеше какво да каже. — Та това е смешно.
— Не и за Коко. — Той взе внимателно завоя. — Коко, разбира се, представа няма, че съм наясно какви ги върти, и знам, че си ме представя паднал на колене да правя предложение.
— Добре, че си предупреден.
