— Защо жена му пали свещ за теб всяка неделя? — Беше решила да не задава въпроса. Беше си казала, че не й влиза в работата. Думите изскочиха, преди да успее да ги спре.
— Тя е католичка.
Лив изчака малко, докато отиваха към паркинга.
— Не искаш ли да ми кажеш?
Торп нервно опипа ключовете в джоба си, после ги извади.
— Притежават малък самостоятелен магазин за спортни стоки в североизточната част. Преди няколко години имаха известни проблеми — инфлация, данъци, трябваше да се направи ремонт на сградата. — Отключи вратата откъм Лив, но тя не влезе, а продължи да стои права да го наблюдава.
— И?
— Преди двайсет години бейзболните играчи — такива като Бос — не изкарваха големи пари. Нямаше много спестявания.
— Разбирам — пъхна се в колата Лив, докато Торп заобикаляше от другата страна. Наведе се и му отключи вратата. — Значи си му дал заем.
— Направих инвестиция — поправи я Торп, докато затваряше вратата. — Не съм му предлагал заем.
Лив продължи да го наблюдава, докато включваше двигателя. Разбираше, че никак не му е приятно да засяга тази страна от живота му. Но не се отказа. Просто репортерски навик, каза си тя, да настоява за подробности.
— Защото си знаел, че няма да приеме заем. Или ако приеме, това ще нарани гордостта му.
Торп остави колата да бръмчи включена и се извърна към нея.
— Много предположения въз основа на малко информация.
— Току-що ми каза, че съм съобразителна — изтъкна тя. — Какъв е проблемът, Торп? — На устните й трепна усмивка. — Не ти ли е приятно хората да узнаят, че си добро момче?
— И после очакват от теб винаги да си добър — отвърна той. — Нямам такъв навик.
— О, да! — Стана й още по-смешно. — Имиджът ти — сериозен, несантиментален, прагматичен.
Целуна я силно, нетърпеливо. Изненадата й се преобърна в копнеж. Усещаше как пръстите му се забиват в кожата й и се разтвори за него. Ако е грешка, ще я направи. Ако е лудост, по-късно ще си възвърне разсъдъка. В този момент искаше само отново да усети удоволствието, което той можеше да й даде.
Устните му бяха достатъчни, за да утолят бавно зараждащата се жажда. Сега не е време да се пита защо точно той е единственият, който е способен да пропука стената, с която се е обградила. Иска само да го направи отново, да почувства отново.
Сърцето му биеше до нейното — леко и бързо — и й даваше да разбере, че жаждата е взаимна. Тя е желана! Какво ли ще е да се любят? Какво ли ще е да усети тялото му върху своето? Да бъде докосвана от ръцете му? Но не може да си позволи да си представя. Не може да се спре да си представя.
Устните му се плъзнаха по издатината на скулата й, после нагоре към слепоочието.
— Иска ми се да продължим на някое по-усамотено местенце. Искам да те докосвам, Лив. — Устните му се върнаха върху нейните — горещи и настойчиви. — Навсякъде. Не искам публика. — Отдръпна се назад, а очите му се приковаха в нейните. Там видя желание и хищно се впи в него. — Ела с мен у дома.
Ударите на сърцето й отекваха в главата — бързи и яростни. За първи път от години изглеждаше толкова честно да каже „да“. Желаеше го, и то безумно. Това я поразяваше. Как се беше случило толкова бързо? Ако само преди месец някой й беше казал, че ще пожелае да се люби с Торп, щеше да му се изсмее. Сега изобщо не й се струваше смешно. Изглеждаше й съвсем естествено. Плашеше я. Лив се изтръгна от ръцете му и прокара ръка през косите си. Нужно й е малко пространство, малко време.
— Не! Не, не съм готова за това. — Заповяда си да поеме дълбоко дъх и старателно изпълни заповедта си. — Притесняваш ме, Торп.
— Това е добре. — Потисна мощния прилив на страст и се облегна назад. — Не бих искал да те отегчавам.
Лив се изсмя пресипнало.
— Не ме отегчаваш. Не знам какви точно са чувствата ми към теб. Дори не съм сигурна, че си съвсем нормален. Онези… онези бълнувания, че ще се жениш за мен…
— Ще ти припомня този разговор на първата ни годишнина. — Включи колата на първа. Ако кара, може да се въздържи да не я докосва отново. Торп установяваше, че не е чак толкова търпелив, колкото смяташе.
— Това е смешно, Торп!
— Помисли си как ще се отрази на рейтинга.
Лив се зачуди как е възможно в един миг да бъде мил, в следващия желан, а след това вбесяващ. Разкъсваше се между желанието да се разсмее или от яд да удари глава в предното стъкло.
— О кей, Торп… — започна тя, като заложи на търпението, докато се включваха в потока от коли. — Ще се изразя кристално ясно, с най-простите възможни думи — няма да се омъжа за теб. Никога!
— Искаш ли да се обзаложим? — спокойно отвърна той и й се усмихна. — Давам петдесетачка, че ще го направиш.
— Сериозно ли очакваш да се обзаложа за нещо подобно?
— Никакъв спортен дух — поклати глава той. — Разочарован съм, Кармайкъл.
Лив присви очи.
— Направи ги сто, Торп. Две към едно.
Той се усмихна отново и премина на жълто.
— Дадено!
Седма глава
Смъртта на министър-председателя Съмърфилд бе неочаквана. Фаталният удар, сложил край на живота на британския ръководител, остави страната потопена в скръб. И хвърли световната преса в трескава подготовка. Трябваше да се излъчват специални директни репортажи, да се подготвят обзори за четиридесетгодишната кариера на Съмърфилд в управлението на Великобритания, да се отразят отзивите от държавните глави на други страни. Как ще се отрази смъртта му върху равновесието на властта в света?
Два дни след съобщението за смъртта на министър-председателя, американският президент се намираше на „Еър Форс 1“, за да пресече Атлантическия океан и да присъства на погребението. Торп го придружаваше.
Като специален кореспондент, работата му изискваше да стои, колкото бе позволено за един репортер, по-близо до президента, а след това да споделя информацията си с останалите представители на масмедията, потеглили по същия маршрут със специалния журналистически самолет. Разполагаше с екип, подбран сред гилдията, готов да заснеме всяка важна подробност по време на полета. Операторът, осветителят и техникът по звука бяха настанени в задната част на самолета, за да са на разположение. Колегите и останалата им екипировка ги следваха в журналистическия самолет. В предната част на „Еър Форс 1“ се намираха президентът, първата дама и антуражът им — секретари, тайни служби, съветници. Настроението беше потиснато.
Зад Торп членове от екипа играеха на покер. Дори и ругатните бяха приглушени. При повечето други пътувания той се присъединяваше към тях, за да убие времето с някоя и друга игра, някой и друг виц… Но сега умът му бе зает с други неща.
Самата работа бе достатъчна, за да запълни времето на полета. Трябваше да обработи и сортира събраната информация, да подготви груб предварителен сценарий за излъчването в деня на погребението. А после, в Лондон, от него се очакваше да се придържа близо до президента, да наблюдава реакциите, да чака изявления. Желанието да бъде на мястото на събитието и да излъчва собствени коментари беше основната причина за отказа му от поста говорител в Ню Йорк.
Торп щеше да вземе всички интересни подробности, които успее да измъкне от прессекретаря, и да използва собствения си талант за наблюдение и преценка, за да подготви не само своите репортажи, но да
