— Ще те чакам отвън — промълви Рурк. — Мисля, че е по-добре да останеш насаме с нея.
— Прав си — отговори тя, но не помръдна, въпреки че вятърът я пронизваше до кости. Трепереше не само от студа, но и от онова, което току-що беше преживяла, побеждавайки самата себе си. — Не го убих, Рурк. Изпитвах ужас при мисълта, че отново мога да го направя. Мразех от дън душата си Саймън, ала не можех да го убия.
— Знам. Никога не си била убийца по душа, Ив. — Протегна се и стисна ръката й. — По-бързо влизай, ще изстинеш. Ще те чакам в колата.
Тя погледна към прозореца и осъзна, че много по-лесно е било да излезе през него, отколкото да се качи обратно. Дълбоко си пое дъх и прехвърли крака си през перваза.
Пийбоди, завита в одеяло, седеше на леглото, а пребледнелият Макнаб я беше прегърнал.
— Добре е — побърза да каже той. — Саймън не е успял да я… само че е много разстроена. Наредих на униформените да останат отвън.
— Добре. Всичко е наред, Макнаб. Отиди си вкъщи, почини си.
— Ами… аз… мога да спя на кушетката, ако искаш — обърна се той към Пийбоди.
— Благодаря, но не е необходимо. Вече съм добре.
— Само исках да… — смутено забърбори той и стана. — Да се явя ли на работа утре сутринта, за да уредим формалностите около приключването на разследването.
— Не. Почини си един ден. Заслужил си го.
Младежът благодарно се усмихна.
— Всички сме заслужили почивката си. Ще се видим вдругиден.
— Беше невероятно мил с мен — въздъхна Пийбоди. — Не позволи на никого да влезе и мълчаливо ме прегръщаше, докато плачех на рамото му. Затвори прозореца, защото ми беше студено. Господи, толкова ми беше студено! — Тя закри лицето си с длани.
— Искаш ли да те заведа в болницата?
— Не, добре съм, само съм позамаяна. Навярно това отчасти се дължи на алкохола, който бях изпила. Заловихте го, нали?
— Да, залових го.
Пийбоди отпусна ръце. Опитваше се да им придаде невъзмутимо изражение, но в очите й се четеше тревога.
— Жив ли е?
— Да.
— Добре. Страхувах се, че…
— И аз се страхувах от същото, но не го сторих.
Внезапно Пийбоди се разрида и възкликна:
— Господи, само това липсваше! Извинете, лейтенант.
— Поплачи си, ще ти олекне. — Ив седна до нея и я прегърна.
— Толкова се изплаших… никога не съм била толкова изплашена. Не предполагах, че той е толкова силен. Не можех да извадя оръжието си и…
— Трябваше да избягаш, когато го видя.
— А вие как бихте постъпила? — По-младата жена въздъхна и не повтори въпроса си. И двете знаеха отговора. — Бях сигурна, че ще ми се притечете на помощ. Ала като се свестих и видях, че ме е завързал за леглото… се изплаших, че няма да дойдете навреме.
— Справи се блестящо. Добре, че ти хрумна да го залъгваш с празни думи, за да печелиш време. — На Ив не й се искаше да остане още, защото присъствието на сътрудничката й я успокояваше. Въпреки волята си стана да си върви. — Искаш ли някакво лекарство за нерви? Например от онези таблетки, които се продават без рецепта.
— Предпочитам да не вземам успокояващи хапчета. Стават опасни в комбинация с алкохол и транквиланти.
— Ще освободя хората, които охраняват сградата. Искаш ли да повикам някого, за да не бъдеш сама през нощта?
— Не — промълви Пийбоди. Забеляза, че постепенно тонът на началничката й става по-хладен. — Лейтенант, моля да ме извините за онова, което снощи ви наговорих.
— Сега не е моментът да го обсъждаме.
Пийбоди стисна устни, сетне леко повдигна одеялото.
— Не съм с униформа и не разговарям с вас като с по-висш офицер. Следователно мога да кажа каквото си пожелая. Снощи много ме обидихте и все пак се радвам, че ми наговорихте всичко това. Няма да ви се извиня, задето ви държах такъв език и все пак съжалявам, защото не осъзнах, че искрено сте загрижена за мен.
Ив не й отговори веднага, сетне промълви:
— Приемам извиненията ти, но при едно условие — ако някога наемеш дванайсет мъже да те изчукат, ще ми разкажеш всичко с най-големи подробности.
— Това е неосъществима мечта. Всъщност не получавам толкова голяма заплата, че да си позволя дванайсет жигола наведнъж. Все пак тази вечер една моя мечта се сбъдна. Рурк ме видя гола.
— Боже мой, как ти хрумна! — Ив също се засмя и отново я прегърна този път още по-сърдечно. — Радвам се, че отново сме приятелки.
Докато наблюдаваше как съпругата му стои пред сградата и дава разпореждания на униформените полицаи, Рурк възхитено си каза, че Ив изглеждаше толкова спокойна, въпреки всичко, което беше преживяла. Ръцете й бяха окървавени, но тя едва ли го осъзнаваше. Приглади косата си с обичайния си жест, а Рурк ненадейно усети толкова силна обич, сякаш огромен юмрук го удари в сърцето.
— Искаш ли да останеш при Прйбоди?
Ив се отпусна на седалката, наслаждавайки се на топлината.
— Не е необходимо. Тя е истинско ченге, нищо не може да я сломи.
— Теб също. — Той повдигна брадичката й и я целуна едновременно нежно и страстно.
Ив отвори очи и хвана ръката му.
— Колко е часът.
— Наближава полунощ.
— Добре… целуни ме отново. — Прилепи устни към неговите, сетне щастливо въздъхна. — Ето един спомен, който завинаги ще запазим в нашата кутийка. Нека ни стане традиция да се целуваме точно в полунощ. Честита Коледа!
Информация за текста
© 1998 Нора Робъртс
© 1998 Весела Прошкова, превод от английски
Nora Roberts
Holiday in Death, 1998
Сканиране и разпознаване: ???
Редакция: ultimat, 2009
Издание:
Нора Робъртс. Празник в смъртта
ИК „Златорогъ“, 1998
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12596]
Последна редакция: 2009-10-28 13:42:43
