доверието, каза ми. Тя бе утеха и сладост и… всички неща, от които един мъж би могъл да се нуждае, но аз не можех да й дам онова, което тя търсеше — вечността.
Джини въздъхна:
— О, какво е вечност? — А след това, внезапно открила тази истина: — Знаеш ли, че… не мога да си спомня да сме разговаряли някога преди. Ние просто си разменяхме думи. Звучи толкова… странно!
Той се разсмя, изненадвайки я отново:
— Да, наистина е… необикновено! И се страхувам, че братовчед ти Пиер ще бъде разочарован. Той смяташе, че трябва да бъда много ядосан, задето си позирала на някакъв художник — предполагам, че по тялото ти е имало тук-там воали? „Подарък за султана“ — така ли се казваше? Мога ли да я купя?
Неочаквано, без сама да разбере как стана, сякаш от гърдите й се стовари тежък камък, оставяйки я свободно да поема дъх… и да се смее, макар че гласът й звучеше неуверено, все още по-скоро като хълцане.
— Аз… аз не знаех, че ще бъде изложена токова скоро. О, бедният Пиер, не е чудно, че ми хвърляше такива гневни погледи! Колкото до купуването, мисля, че Уелският принц вече… о, скъпи!
Бе се задавила с питието си и Стив я потупа с длан по гърба, уверявайки я, че това не е упражняване на насилие, а стар и изпитан лек против задушаване.
— Уелският принц? — попита накрая той, повдигайки едната си вежда. — И той ли е между обожателите ти?
— О, той обожава всяка привлекателна дама, която види, включително вариететни актриси и оперни певици.
Думите й заглъхнаха, когато осъзна, че го наблюдава — този мъж, когото тя знаеше от години и въпреки това все още не познаваше. А искаше да го опознае — това разкритие проблесна като светкавица в нощното небе.
— Джини — усети ръцете му на раменете си и след миг той я бе обърнал с лице към себе си. За пръв път очите му бяха толкова неприкрити и искрени, както трябва да са му изглеждали нейните.
Почти слепешком тя протегна ръка и докосна новия белег, за който не знаеше нищо.
— Да — каза тя, въпреки всичко обричайки му се отново. Разбираше интуитивно, че пред тях бяха уроците на миналото, от които да се поучат и бъдещето, което да откриват заедно.
Вечността беше бъдещето и скъпо струващото познание, че имат нужда един от друг. С това дойде новото разбиране… и доверието, и любовта. Ръцете й обгърнаха врата му, а той я притисна към себе си. Някъде зад тях пращеше огънят, а между небрежно дръпнатите завеси проникваше слънцето.
Информация за текста
© 1980 Розмари Роджърс
© 1998 Ангел Христов, превод от английски
Rosemary Rogers
Lost Love, Last Love, 1980
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010
Редакция: maskara, 2010
Издание:
Розмари Роджърс. Загубена любов, последна любов
ИК „Ирис“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15558]
Последна редакция: 2010-02-17 16:00:00
1
Queiida mia (исп.) — скъпа моя. — Б.пр.
2
Cher ami (фр.) — скъпи приятелю.
3
bugg (англ.) — лека едноместна или двуместна кола. — Б.пр.
4
Далила, библейска съблазнителка — Б.ред.
5
c’est la vie (фр.) — такъв е животът — Б.пр.
6
merde (фр.) — по дяволите — Б.пр.
