Загубена любов, последна любов

Розмари РоджърсЗагубена любов, последна любов

Част първаОбект на клюки

1

Дори сред блестящо облечената тълпа на бала в „Гранд Опера“ те се открояваха от останалите — високият, синеок милионер авантюрист и неговата прекрасна червенокоса съпруга. Една, разбира се, изключителна двойка, но това не бе всичко. Внезапността на тяхната поява в Ню Орлиънс даде храна на злите езици и отприщи слуховете.

В края на краищата всички знаеха, че Виржиния Брандън Морган е заварена дъщеря на Соня Буден, самата тя родом от Ню Орлиънс. А и до почти всеки бе достигнала мълвата за връзката на Стив Морган с една италианска оперна певица, както и за дръзкото незачитане на благоприличието от страна на съпругата му по време на престоя й в Европа.

— Вярно ли е, че се оженили само няколко месеца след овдовяването й? Руска принцеса — нали така пишеше във вестниците?

— Чух, че докато била в Европа, родила дете. Чудя се какво ли е направила с клетото малко създание! Мислите ли, че той е знаел?

— Скъпа моя, кълна се, не бих искала да съм на нейно място, ако това бе истина и той узнаеше! Не изглежда нито търпелив, нито безопасен, не съм ли права?

Дамата, изрекла последните думи, потръпна пресилено, без да откъсва поглед от Стив Морган. Дори пряко волята си тя не можеше да не се запита какво значи да си съпруга на мъж като него. При все че човек не можеше да му вярва ни най-малко, без съмнение би било вълнуващо.

— Мисля, че дадохме храна на безброй догадки, скъпи.

Леко продълговатите й, зелени очи с цвят на смарагд блестяха в унисон с лъчезарната усмивка. Стъпките на танца разделиха Джини и Стив, а след това отново ги събраха.

— Нима това е започнало да те интересува?

— Не… предполагам, че никога няма да престанат да клюкарстват по наш адрес. Защо да ме интересува?

— Браво. — Леко ироничният му глас загатваше, че е прозрял какво се крие зад престорената й безгрижност.

— Все ми е едно! — отбранително рече Джини, след което, забелязвайки повдигнатата му вежда, се предаде с едва доловима усмивка. — Е, добре! Просто не ми харесва да се чувствам като изложбен експонат. Някои от тези стари клюкарки почти не свалят поглед от нас. Стив, защо трябваше да идваме?

— Все някога щеше да ни се наложи да се появим сред обществото, сладка моя. А трябва да призная, че тази вечер изглеждаш извънредно предизвикателно. Като се има пред вид колко бързо госпожа Елис уши тази рокля… — Той се престори, че я изучава критично, а пръстите му не изпускаха нейните.

— Харесвам ти така, нали?

— Ти си една прелъстителна малка кучка, без значение облечена или съблечена… и много добре го знаеш.

Той я наблюдаваше с присвитите си сини очи и за миг я видя такава, каквато бе през последния месец по време на броденето им сред блатата. Полугола, с рошави коси — зеленоока амазонка с кобур на единия хълбок и нож на другия. Неговата любовница и съпруга.

Как само се бяха мразили, воювали и обичали. Женени вече повече от четири години, те едва ли бяха прекарали заедно и половината от това време.

Познаваме ли се всъщност? — запита се Джини. Срещайки погледа на Стив, тя инстинктивно отгатна, че и той мисли за същото. — Какви ли ще бъдем след още четири години?

Имаше някои въпроси, на които избягваше да търси отговор — не сега, не още. Оперната певица… Дали я бе обичал? Възнамеряваше ли да запази интимните си връзки с други жени… Щеше ли Джини да се окаже способна да го задържи? Ами децата?… Те можеха да повлияят по непредвидим начин на техните взаимоотношения.

— Изглеждат като сраснали се един с друг. Почти смущаващо е да се види женена двойка, която се гледа по този начин! Не мислиш ли? Имам пред вид всичките тези слухове… Не може да са истина, нали?

— Разбира се, че са истина! — подсмръкна старата дама, обсипана с диаманти. Госпожа Пруе изпита задоволство от това, че по-младата й събеседница затаи дъх, ококорила очи, сякаш опасявайки се да не пропусне някоя пикантна подробност. — Познавах Соня Буден — продължи госпожа Пруе. — Спомням си, когато… — тя замълча, сякаш говореше на себе си и бе забравила, че не е сама. — Е, бих могла да кажа, че си спомням доста неща. Но, скъпа моя, разбира се, че всичко това е истина. Защо, мислиш, преди по-малко от година дойде тук, за да я чуе, а тя едва не срути операта? Какъв глас само!

— Ами съпругата му? Изглеждат толкова влюбени…

— Сигурна съм, че се такива — неприязнено рече госпожа Пруе — и защо не? Чух, че се оженили само няколко месеца след смъртта на първия й съпруг — някакъв руски принц. Явно са много модерна млада двойка, или поне така съм чувала.

Дамите от Ню Орлиънс не бяха единствените, които шепнешком си разменяха подобни коментари. Някои от джентълмените бяха доста впечатлени от госпожа Морган, в чиито вени течеше френска кръв.

— Колко жалко, че е омъжена. Какъв магнетичен поглед!

— И каква прекрасна фигура. Хм… Навярно в ефирни одежди би изглеждала доста очарователно.

— По-добре сниши глас, Андре. Чух, че съпругът й бил доста опасен. Носят се слухове…

— Ах, да… И до мен достигна нещо подобно. А също и някои неща за нея. Миналата година бях в Париж и няколко пъти имах възможността да срещна прекрасната Жинет. Всеки път с различен ескорт. Бе очаровала почти всички и се говореше, че граф Д’Арланжан, бившият й годеник, за малко не изоставил младата си невеста заради нея. Но след това тя отпътува за Лондон с някакъв английски херцог. Питам се, дали съпругът й е в течение?

Люсиен Вале, към когото бе адресирана последната доста ехидна забележка, сви рамене. Той познаваше слабостта на събеседника си и приятелите му към красиви жени, особено такива, които принадлежаха другиму. Андре бе превъзходен стрелец, усвоил боравенето с пистолет от Пепе Лула. Разбира се, официално дуелите бяха забранени, но тук, в Ню Орлиънс, традицията на двубоите на честта отмираше бавно и властите бяха склонни да си затварят очите за подобни случаи.

— Кого го е грижа, приятелю? Сам виждаш, те изглеждат доста доволни от това, че са заедно. Между другото, Бернар Пруе като че ли е щастлив тази вечер. Мислиш ли, че това се дължи на благосклонните усмивки на русокосата Алтея Пенингтън?

Събеседникът му сви широките си рамене. Изпъкващите под тясно скроеното му сако мускули привличаха жадните женски погледи — факт, който той се преструваше, че не забелязва.

— Тя си търси съпруг, а младият Бернар има повече пари, отколкото разум. Най-добре би било, ако успее да го убеди да се венчаят, преди ужасната му майка да се е усетила! — Тънките устни на говорещия се изкривиха в ехидна усмивка. Той докосна мустаците си. — Госпожа Пруе никога не би допуснала осеммесечното бебе на госпожица Пенингтън да наследи милионите на семейство Пруе, но ако Алтея е достатъчно умна да последва моя съвет, скоро ще бъде богата.

Вале стрелна приятеля си с поглед, но се въздържа от коментар. Значи такава била работата! Бяха изминали по-малко от два месеца, откакто сключи пиянски облог с Андре, че красивата Алтея Пенингтън е единствената жена, която никога няма да вкара в леглото си — разглезената, ухажвана и държана изкъсо от родителите си дъщеря на темпераментен банкер — янки. Значи все пак е успял… и сега госпожица Пенингтън трескаво си търсеше съпруг? Андре никога не лъжеше за своите завоевания, а и нямаше защо да го прави. Жените се рояха около него и само репутацията му на отличен стрелец държеше разгневените бащи и съпрузи на разстояние.

— Значи спечели — Вале сви рамене примирено. — Трябваше да се досетя! По дяволите, имаш невероятен късмет с жените. Чудя се дали има поне една, която би могла да ти устои?