— Ако това е друг облог, Люсиен, ще го приема. Хайде да видим коя да бъде този път? Някоя омъжена жена? При тях интригата е по-голяма, особено когато съпрузите им не са прекалено стари. Назови името й, но моля те, нека бъде привлекателна!
Темпото на танца се промени и под критичните погледи на няколко обсипани с накити вдовици Стив Морган отведе съпругата си обратно на мястото й.
— Трябва да му се признае, че е доста внимателен с нея!
— За пред хората, скъпа моя! Не правят ли всички като него? Но въпреки това, той наистина е красив мъж. Слънчевият тен му придава заплашителен вид. Мислиш ли, че възнамерява цяла вечер да танцува със съпругата си?
— Мари Клер Белмон! Да не би да се надяваш да покани дъщеря ти на танц? Той е женен.
Госпожа Белмон се усмихна престорено на своята
— Разбира се, Агата. Много по-безопасно е да се танцува с някой женен мъж пред погледа на съпругата му, отколкото с донжуан като Андре Делери.
Язвителните й думи бяха възнаградени с издайническо изчервяване, подчертало руменината по страните на Агата.
— Както много добре знаеш, Андре Делери не криеше флирта си с моята Терез! Съпругът ми му даде да разбере, че е най-добре да стои настрана от нея…
— О? На следващия ден, придружавайки Роза Тиери на вечерята у семейство Антоан, той определено не изглеждаше съкрушен от мъка, или греша? Между другото, кога скъпата Терез се връща от Франция? Горкото дете трябва да се е отегчило до смърт от престоя си в Прованс… с баба си ли каза, че е?
Една русокоса жена, все още доста привлекателна, макар и преполовила тридесетте, танцуваше недалеч от тях със съпруга си — възрастен мъж с впечатляваща осанка. Тя кимна на дамите, които й отвърнаха със зле прикрита зад пресилените усмивки изненада и злоба.
— Скъпата Соня! Не се е променила особено от последната ни среща, не е ли така? Чудя се дали косата й все още е естествено руса…
— Как ли се е почувствала, научавайки, че е станала баба! Бедната Соня! Спомняш ли си как се чудехме на онзи млад американски офицер, който не се отделяше от каретата и по време на войната?
— О, да! Офицерът, който предизвика на дуел командира си заради някаква квартеронка… не го ли екзекутираха? Соня се кълнеше, че го мрази заради арогантността му и начина, по който я гледал, но аз…
— Като стана дума за това, не мислиш ли, че зет й твърде много прилича на него, с тая черна като смола коса и сините си очи…
— Струва ми се, Амелия, че и ти самата отдели доста време в изучаване на онзи капитан! — Госпожа Пруе неочаквано замълча. — Като приятелки на Соня, не мислите ли, че би трябвало да направим всичко възможно да я разведрим и да се сближим с нея, вместо да разнищваме стари слухове?
— Ами тя е доста подходящ обект за критика — скрита зад ветрилото, пошушна на събеседницата си една от дамите, но страхопочитанието, което госпожа Пруе й вдъхваше с парите на съпруга си и самоувереното си държание, я накара да снижи глас.
— Някои от тези жени имат ножове вместо езици! — прошепна на мъжа си Соня Брандън, усетила, че е обект на злобни коментари. — О, Уилям! Как ми се иска да не бяхме идвали! Джини и Стив са свикнали да бъдат одумвани… Понякога дори си мисля, че нарочно провокират клюки от най-неприятно естество. Но Ню Орлиънс някога бе мой дом и аз познавам повечето от присъстващите. Не мога да кажа, че ми харесва…
— Любов моя, много добре знаеш, че точно това е причината, поради която сме тук. Ти наистина познаваш всички тези хора и те възприемат като своя.
Уилям Брандън се усмихна на съпругата си, стискайки окуражително малката й длан, но вътрешно бе доста разтревожен. Соня бе проявила необичайно упорство и съгласието й да го съпроводи на този бал му костваше една диамантена огърлица. Мислеше, че жена му ще се радва да срещне старите си приятели. Тя обаче доста ожесточено се противопостави на желанието му, принуждавайки го да бъде по-суров, отколкото би искал. Жените си оставаха удивително непредсказуеми дори след години семеен живот. В края на краищата Уилям Брандън нямаше много причини да желае да посети Ню Орлиънс. Този град винаги щеше да му напомня за Женевиев, неговата първа съпруга. Прекрасната, крехка Женевиев, която бе обожавал с цялата страст на пламенното си младо сърце… неговата първа любов.
Въпреки примирението и покорността си тя не му отвърна с взаимност. Плачеше всеки път, когато се любеха, независимо от това колко нежен се опитваше да бъде с нея, така че не след дълго той вече изобщо се отказа да я докосва.
Уилям Брандън… сенатор Брандън с усилие прогони спомените. Така да бъде! Той бе прагматик, човек с големи амбиции, забележителна проницателност и политически нюх. Получил изпратената от зет му телеграма с клеймо от Шривпорт, той веднага прецени, че е добре да дойде в Ню Орлиънс. Искаше по възможност да смекчи скандалността на завръщането на дъщеря си в обществото, след неособено благоразумното й, предизвикало много клюки пребиваване в Европа.
Сенаторът стисна устни. На негово място някой несвикнал да крие чувствата си и да обуздава темперамента си човек би се намръщил. Трябваше час по-скоро да намери удобен случай да поговори с Виржиния. Бе ужасен от разказа на Соня след завръщането й от Париж. Ами това, че Джини се върна в Тексас, без да си направи труда дори да го уведоми… Бе учуден от търпението, което Стив проявяваше към нея, но в края на краищата това си бе негова работа.
— Уилям, започвам да се уморявам. Моля те, искам да седна.
— Станала си доста сприхава, скъпа. Не се цупиш, нали?
Гласът на мъжа й прозвуча малко по-остро от обичайното и Соня се насили да се усмихне.
— Разбира се, че не! Истината е, че не исках да идвам и все още се чувствам неловко, но в края на краищата нали вече сме тук. Виж, дори Джини е решила да седне. Сигурно и тя е ожадняла като мен.
— Сенаторът е очарователен мъж. Толкова красив! Той е от Вирджиния, нали?
Присъстващите дами бяха благоразположени към сенатора. Дори госпожа Пруе, досега запазила ледено изражение на лицето си, го дари с усмивка и леко кимване.
— Каква щастливка! Вторият й съпруг е дори по-красив от първия. Помните ли Раул Буден? Беше толкова хубав, колкото и необуздан.
Соня Брандън седна до заварената си дъщеря. След размяната на обикновените любезности двете нямаха кой знае какво да си кажат.
Роклята на Соня бе от розов сатен в толкова тъмен нюанс, че изглеждаше почти червена, докато прилепналата по тялото на Джини рокля с предизвикателно деколте бе ушита от тюркоазносиня коприна — хармонична комбинация от синьо и зелено.
Соня с негодувание си помисли, че едно от нещата, които най-много я дразнеха у Джини, бе почти несъзнателната й арогантност и незачитане на ничие мнение и чувства.
Джини се поизвърна, за да се усмихне подигравателно на един млад мъж, понечил да я заговори. Соня разпозна Люспен Вале, син на нейна приятелка… на нейна по-стара приятелка, защото госпожа Вале бе с едно поколение по-възрастна от Соня.
— Бяхме ли представени един на друг?
Бе недопустимо от страна на Джини да интимничи и флиртува с един непознат, позволявайки му да я въвлече в разговор, който се водеше почти шепнешком и очевидно бе придружен с несекващ порой от комплименти.
Трескавите мисли на Соня бяха прекъснати от приближаването на самия Стив, който за нейно най- голямо раздразнение реагира на флирта на съпругата си само с повдигане на едната си вежда.
— Скъпа мамо — той се наведе над ръката на Соня, която гневно се изчерви. Как смееше? Знаеше колко я вбесява да се отнася с нея като с тъща. Още повече на публично място. Навярно знаеше и как го мразеше, колко много тя…
Едва по-късно Соня си даде сметка, че някаква дива ярост бе свила гърлото и, не позволявайки на
