света са много и тези, които изгонихме, могат да се върнат.
Но аз съм сигурен, че няма да се върнат. Няма да се върне дори господин Грах, който избяга, без да се покаже, защото имаше твърде много грехове на съвестта си. Казват, че бил адвокат в една чужда страна, но мен това не ме интересува. Доволен съм, че излезе от нашата приказка, преди приказката да е свършила.
Щеше да е много неприятно да го влача със себе си до края. Забравих да ви кажа, че кмет на селото е майстор Гроздан, който, за да бъде на висотата на своето ново положение, се отказа от навика да си чеше главата с шилото. Само в тежки случаи се почесва с молива, но това е дребна работа.
Една сутрин стените на селото осъмнаха, покрити с големи надписи. По стените пишеше: „Да живее кметът!“
Кака Тиква пръсна слуха, че надписите си ги е написал сам майстор Гроздан.
— И това ми било кмет — каза лелята, — да пише нощем по стените.
Но всичко туй е лъжа. Надписите са от ръката на Праз, или по-точно, не от ръката, а от мустака му. Праз наистина беше ги написал с мустаците си, след като ги беше потопил в мастило. Това може да ви се каже, защото няма да ви дойде наум да подражавате на Праз. Нали сте още малки и не са ви поникнали още мустаци. Сега нашата история е напълно завършена. Наистина по света има още доста замъци и доста други негодници освен лимоните, но един по един всички те ще си отидат и в техните паркове ще заиграят децата. И нека бъде тъй, ние нямаме нищо против, нали?
Информация за текста
© 1951 Джани Родари
© 1984 Светозар Златарев, превод от италиански
© 1984 Никола Иванов, превод от италиански
Gianni Rodari
Il Romanzo di Cipollino, 1951
Източник: http://bezmonitor.com
Издателство Отечество 1984 г.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2065]
Последна редакция: 2006-08-05 19:51:23
