Впрочем колко още тайни витаят около времето на Керим-Техом-Богар.
Дори ако Техом се включи в разговора, ще знаем ли някога как е изглеждала преди срещата си със своя гениален „треньор“? За съжаление познанията ни върху филогенезата на новите планети са по-неясни от тези, които се отнасят до връзките, обединяващи маймуната с човека.
Дали Ким Керим е бил обикновен треньор, или е представлявал нещо повече? Много от тълкувателите заявяват, че странната астробиологична същност, наречена Техом, когато стигнала границата на мисленето, дълго време изпробвала силите си и чакала удобен случай за двубой, който да отговаря на фантастичните й способности. В същност Керим и Техом взаимно са се търсили, защото са имали нужда един от друг, като две сходни същности.
И на края остана вълнуващият въпрос за победата на Дав Богар. Как е могъл да победи един противник, който е решил всички варианти на шахмата? Единственото приемливо обяснение дават привържениците на тезата, че в своя процес на „хуманизиране“ Техом придобил усет към „нормалното“. А към края на състезанието Дав, който пък „автоматизирал“ начина си на игра, в стремежа към безкрайността преминал границата на нормалното.
Вероятно от вътрешни подбуди много от историците (почти шестдесет и пет на сто) поддържат мнението, че след като бил изгонен от светилището, Дав веднага съживил Умна, после се качили на „Непобедимия“ и щастливи отлетели от планетата с бездната.
И тази версия за края на случилото се има още един вариант (процентът на привържениците му е нищожен в сравнение с броя на събраните тълкувания), според който се твърди, че след като съживил Умна, обладан от неутолимо любопитство или от желание да спаси пленниците в подземието, а може би и от мисълта да превъзпита Техом, Дав се върнал в светилището и играта на шах продължила, но вече на друго равнище, редували се ту спечелена, ту загубена партия.
И все пак защо си позволих да се позова на мнението, поддържано от мнозинството тълкуватели, така че да го приемем не само като желание за щастлив край? Като проучвах статистическите данни за няколкото слънчеви системи, обитавани от хора през столетието, което ме интересуваше, открих сред милионите личности, наречени Дав Богар, само тридесет и седем, които бяха родени във въздушното пространство и освен това имаха за спътници в живота си жени с име Умна. За да стесня кръга на изследванията си, проучих с какво са се занимавали тези мъже, сред които се надявах да открия своя герой. Само двама от тях са имали допир с шаха. Единият бил офталмолог, специалист по възстановяване на зрението при слепи по рождение или при мислещи създания, по природа лишени от това сетиво, който направил за пациентите си шахматна дъска с три измерения и я използвал през периода на тяхното възстановяване за тренировки. Що се отнася до мене, склонен съм да приема втория Дав Богар за по-достоверен, макар че това мнение може да се стори на мнозина невероятно. Човекът, на когото се позовавам, по професия бил астрохортогенетик. Имал хоби, което се включвало в основното му занимание, и предприел някакви странни и продължителни изследвания, после ги отразил в една книга, посветена на жена му, със следното заглавие: „Превъзходството на многообразието при цветята над всички шахматни комбинации“. Като използвал майсторски математиката и като подработил една гениална картина на растителните видове (с която предвидил еволюцията през следващите столетия26, с помощта само на 7777 думи.
Дав Богар стигнал до изумяващия извод, че многообразието на видовете при цветята във Вселената е с няколко десетки пъти по-голямо от вариантите, предложени от всички шахматни системи. Изводът от изследванията му бил, че ако един човек притежава ум, който може да реши вариантите на величината Fc би трябвало да приложи познавателните си способности в проучването на цветята или в сродна област…
Дали това не означава, че цената на живота е превишила цената на бездната?
Информация за текста
© 1974 Адриан Рогоз
© 1982 Веселина Георгиева, превод от румънски
Adrian Rogoz
Pretul secant al genunii, 1974
Сканиране, разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2008
Редакция и форматиране: Борис Борисов, 2008
Издание:
Адриан Рогоз. Цената на бездната
Сборник научнофантастични разкази и новели
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна
Румънска, първо издание
Преводач от румънски: Веселина Георгиева, 1982
Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, 1979
Рисунка на корицата: Текла Алексиева, 1982
Рецензент Спаска Кануркова
Редактор Ася Къдрева
Художествен редактор Иван Кенаров
Технически редактор Пламен Антонов
Коректор Жулиета Койчева
Дадена за печат на 6.VI.1982 г. Подписана за печат на 15.Х.1982 г. Излязла от печат месец 19.XI.1982 г. Формат 70?100/32 Изд. № 1596 Печ. коли 22,50 Изд. коли 14,57 УИК 13,98 Цена 2 лв. ЕКП 95364 21531 5627 -45-82
Държавна печатница „Балкан“, София
Adrian Rogoz. Pretul secant al genunii
Editura „Albatros“, 1974
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9477]
Последна редакция: 2008-11-17 08:30:00
1
От орогенеза — планинообразуване. Б.р.
2
ТМИ-ист, специалист по техниката на машинната информация, потомък на някогашните радио– и телевизионни журналисти. Б.а.
3
Money (англ.) — пари. Б.пр.
