Песен за далечната любов

Жофре РюделПесен за далечната любов

Пак пеят птиците в зори,
пак май е — китна пролет вече;
и тръгвам, щом се зазори —
зове ме любовта далече.
Но в свойта скръб необяснима
все още виждам люта зима,
а не светът цъфтящ край мен.

И мен с любов ме Бог дари
в далечен край — щастлив съм вече,
но страдам пак, по-зле дори,
че щастието е далече.
Едничък взор към мен, любима —
и аз със страст неукротима
към теб политам окрилен.

Кой може да ме укори,
че жаждам аз, макар далече,
през планини и през гори
да бъда с мойта дама вече.
Но много път пред мене има
и далнина необозрима,
и дълъг, нескончаем ден.

И скръб жестока ме мори,
но днес и радостен съм вече,
че като факел тя гори
пред мен — там, някъде далече:
през пустошта непроходима
със своя посох пилигрима
дай бог да стигне изнурен!

Не ще ме друга покори,
макар да вехна сам далече,
че няма нито по-добри,
ни по-красиви, знам го вече.
За нея — с хубост несравнима —
редил бих рима подир рима,
бих страдал в сарацински плен.

Бог, който всичко сътвори,
обета ми приел е вече
и моля се да ускори
мига, жадуван отдалече.
Не искам замък тя да има —
на мен ми стига и килима
пред къщи, на брега зелен.

Но всеки ще се увери,
любов нещастна отдалече,
любов без ласки и игри —
това е моят жребий вече.
Съдбата е неумолима,
орисницата само кима
и гледа с поглед натъжен.

О, тая скръб неутешима:
обичаш тук като за трима,
а сам от обич си лишен.

,

Информация за текста

© 2004 Кирил Кадийски, превод от френски

Jaufre Rudel

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010

Издание:

Антология на френската любовна лирика

Подбор и превод от френски: Кирил Кадийски

Издателство „Нов Златорог“, 2004

ISBN: 9544921923

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15140]

Последна редакция: 2010-01-20 13:00:00