Бяха го видели малко преди това, когато бе помагал да довлекат трупа на алигатора. Мъжете бяха домъкнали влечугото в ограденото място и го бяха хвърлили на свинете. Жълтият Джейк бил заедно с всички и помагал наравно с другите.
Сега аз си спомних, че бях чул шум сред портокаловите дървета. Дали това не е бил Жълтият Джейк? В такъв случай сигурно е дочул разговора ми с младия индианец или поне края му и сега сигурно е избягал далече.
Аз поведох преследвачите през портокаловата гора. Претърсихме всички кътчета. Нямаше го там. После влязохме в гъсталака около „хомъка“ и обходихме от край до край храстите. Нямаше и следа от мулата.
Хрумна ми да се изкача на скалата — мястото, от което бях наблюдавал. Покатерих се на върха и усилията ми бяха възнаградени. Щом хвърлих поглед към нивята, видях беглеца. Той се криеше между редиците индиго. Пълзеше по ръце и колене и явно искаше да се добере до царевицата.
Повече не чаках, а скочих от скалата и се втурнах подире му. Баща ми, Хикмън и другите ме последваха.
Не приложихме никаква хитрост, за да се приближим незабелязано. По нашите викове мулатът разбра, че сме го видели и че го преследваме. За него нямаше смисъл да се крие повече! Той се изправи на крака и побягна с всички сили. Скоро навлезе в царевицата. Преследвачите с викове го следваха по петите.
Макар и още момче, бях най-бърз от групата. Знаех, че мога да тичам по-бързо от Жълтия Джейк и че скоро ще го настигна, ако не го изпусна от очи. Единствената му надежда бе да се добере до блатото и да се скрие в гъсталаците от „палмето“, сред които ние трудно бихме могли да го открием. Тичах с всички сили, за да му попреча да стигне до блатото. Успях да го догоня точно преди да навлезе в гората и да го хвана за полата на палтото му.
Това беше съвсем безразсъдно от моя страна. Не бях дори помислил какво да направя, след като го настигна. Не бях предвидил, че ще се съпротивява, макар че е съвсем естествено да се очаква съпротива от всеки отчаян човек. Свикнал бях да ми се подчиняват и си въобразявах, че щом го настигна, той ще се предаде. Но аз се заблуждавах. Бях задъхан и изтощен. Дори котка не бих могъл да удържа. Жълтият Джейк се изскубна без голямо усилие от ръцете ми. Но вместо това той се спря, обърна се свирепо, извади ножа си и го заби в ръката ми. Той се, бе прицелил в сърцето ми, но аз вдигнах внезапно ръка и предотвратих съдбоносния удар. Той повторно вдигна нож и повторно щеше да ме промуши, но точно в този миг в схватката се намеси и друго лице. Преди още опасното острие да се забие, силните ръце на Черния Джейк сграбчиха противника ми. Злодеят се бори свирепо, за да се освободи, но мускулестата прегръдка на неговия стар съперник не се отпусна, докато Хикмън и другите не пристигнаха. Обезвредиха го и го завързаха със здрави ремъци.
ГЛАВА XII
СТРОГАТА ПРИСЪДА
Разбира се, всички тези вълнуващи събития предизвикаха възбуждение и извън границите на нашето имение. Край бреговете на реката имаше няколко плантации, наредени една до друга. Те образуваха нашето поселище. Вестта за случката се разнесе като мълния и след по-малко от час от всички посоки заприиждаха бели хора. Някои от тях — бедните ловци, които живееха в покрайнините на големите плантации — пристигнаха пеша, а други — плантаторите и надзирателите — дойдоха на коне. Всички носеха оръжие — пушки и пистолети. Човек, който не е от тези места, би предположил, че това е сбирка на народно опълчение. Обаче сериозният вид на тези, които прииждаха, напомняше по-скоро сбор на погранични жители, чули за нахлуване на индианци.
След около един час се събраха над петдесет души — почти всички бели мъже на поселището.
Набързо бе образуван съд, пред който изправиха Жълтия Джейк. Процедурата не се съобразяваше с никакъв закон, въпреки че грубовато се спазваха някои правни условности. Хората, които се бяха събрали, имаха върховна власт — те бяха господарите, на земята и в такива случаи лесно можеха да устроят съд и да посочат съдия. Спряха се на плантатора Рингоулд — нашия съсед. Баща ми отказа да участва в съда.
Делото мина набързо. Фактите бяха още пресни и красноречиво говореха за престъплението. Аз седях пред съда с превързана, тежко наранена ръка. Всички останали обстоятелства, които бяха свързани с престъплението, бяха изложени подробно. Веригата от улики бе пълна. Мулатът бе посегнал на живота на бели хора и разбира се, бе осъден на смърт.
Но как да бъде екзекутиран? Някои гласуваха за обесване, но за повечето обесването бе много леко наказание. Мнозинството гласува за смърт чрез изгаряне. Самият съдия даде гласа си за тази жестока присъда.
Баща ми моли за смекчаване на присъдата. Той искаше да спестят на осъдения поне мъченията, но жестоките съдии не искаха и да чуят. В последно време всеки от тях бе загубил роби. От всички плантации бягаха много роби, което се обясняваше с близостта на индианците.
Плантаторите обвиниха баща ми, че бил прекалено милостив. Според тях робите от поселището се нуждаели от жесток урок за назидание. Съдбата на Жълтия Джейк трябвало да послужи за предупреждение към всички, които биха пожелали да му подражават.
Така разсъждаваха повечето от плантаторите и подкрепиха присъдата, според която Жълтият Джейк трябваше да бъде изгорен жив.
Голяма грешка е да се смята, че само индианците в Северна Америка измъчват пленените си врагове. В повечето достоверно проверени случаи, при които индианците са проявили жестокост, те са били предизвикани от несправедливости и жестокости, извършени спрямо тях, и мъчението на пленниците е било само възмездие. Във всички времена човешката природа се е поддавала на изкушението да отмъщава и ние с право можем да обвиним в жестокост не само червенокожите, но и белите. Ако индианците бяха писали историята на крайграничните войни между бели и червенокожи, светът може би щеше да измени мнението си за тяхната тъй наречена „жестокост“.
Съмнително е дали в цялата история на тези войни могат да се намерят примери, които да се равняват на случаите на жестокост, проявена от белите към червенокожите. Има случаи, когато червенокожи са били обезобразявани и мъчени до смърт само заради една обикновена обида, а когато са се осмелявали да вдигнат ръка и нанесат удар, те често са били наказвани със смърт, тъй като така гласи писаният закон. Индианците са проявявали жестокост почти винаги само за отмъщение. Някои цивилизовани тирани са измъчвали хора, без дори да могат да се оправдаят, че са искали да отмъщават. А ако е имало мъст, тя обикновено не е имала нищо общо с естествената жажда за отмъщение, която се поражда в човешкото сърце, когато е дълбоко убедено, че е извършена неправда, а по-скоро е била дребнава отмъстителност, каквато често подлият деспот проявява към по-слабите, над които има власт.
Без съмнение Жълтият Джейк заслужаваше смърт. Престъпленията му бяха тежки. Но по волята на съдиите той трябваше да понесе и мъчения.
Както споменах, баща ми и някои други се възпротивиха. Но останалите имаха мнозинство. Ужасната присъда бе произнесена. Хората, които я решиха, се заеха с изпълнението й. Тъй като екзекуцията е неподходяща сцена за имението на един джентълмен, избраха място далеч от къщата, надолу край езерото. Цялата тълпа заедно с осъдения тръгна нататък.
Намериха подходящо дърво на около двеста ярда от брега. Щяха да привържат осъдения за дървото и да запалят кладата около него.
Баща ми не искаше да бъде свидетел на екзекуцията. Единствен аз от цялото семейство тръгнах с всички. Мулатът ме видя и ме обсипа с ругатни. Той се опита да ме дразни с това, че ми бе нанесъл рана, гордееше се с постъпката си. Без съмнение смяташе ме за един от най-големите си врагове. Аз наистина бях неволен свидетел на престъплението му и главно поради моите показания го осъдиха. Но не бях отмъстителен и ако имах възможност, бих му спестил ужасната съдба, която го очакваше, или поне мъченията.
Пристигнахме на мястото на екзекуцията. Неколцина дошли преди нас събираха дърва и ги трупаха около дървото. Други наклаждаха огъня. Сред тълпата се шегуваха, някои се смееха, чуваха се ругатни, в които се чувствуваше омразата към цялата цветна раса.
Особено деен бе младият Рингоулд. Той бе буен младеж, който скоро щеше да встъпи в пълнолетието си, с необуздан жесток нрав — характерна семейна черта.
Знаех, че той харесва сестра ми Вирджиния. Бях забелязал, че показва предпочитание към нея и че
