Договорът на Оклауаха не можеше да се счита, че е обвързващ за семинолите поради няколко причини. Първо — не бяха го подписали повечето от вождовете. Шестнадесет вождове и младши вождове бяха сложили името си под него. А имаше пет пъти повече.
Второ — в края на краищата това не бе договор, а просто споразумение, според което една делегация от семиноли трябваше да отиде до определените им земи на запад, по бреговете на Бялата река, да ги обходи и като се върне, да докладва на народа си. Самият характер на тези условия показваше, че никакво споразумение за преселване не би могло да се постигне, преди семинолите да разгледат определените им земи.
Това бе извършено. Седем вожда, придружени от правителствен представител, отпътуваха на запад и разгледаха земите. Обърнете внимание на хитростта на пълномощника! И седемте вожда са подбрани измежду онези, които са за преселването. Сред тях са двамата братя Оматла и Черната глина. Вярно е, че с тях е и Хойтл Мати — „Скакалецът“ — родолюбец и смел боец, но жертва на проклятието за индианците: обича огнената вода. Неговата слабост е добре известна на правителствения представител Фейгьл.
Скалъпената хитрост е пусната в действие и успява. Оказват гостоприемство на делегацията във форт Гибсън, на р. Арканзас. Развеселяват Хойтл Мати, разтварят споразумението за преселване пред седемте вожда, те го подписват и фокусът излиза сполучлив.
Но дори и сега условията по договора от Оклауаха не бяха изпълнени. Делегацията трябваше да се върне с доклад и да се допита до народната воля. Народът не бе дал още съгласието си. За тази цел бе необходимо да се свика нов съвет от вождове и бойци.
Това, разбира се, бе само за форма. Добре бе известно, че народът, взет като цяло, не одобрява поведението на седемте вожда и няма да се съгласи. Семинолите нямаха намерение да се преселят.
Това ставаше съвсем ясно, като се вземе предвид, че те ежедневно нарушаваха много от условията на договора. Според документа от Оклауаха договарящите се страни се задължаваха да връщат на притежателите избягалите роби. Но нито един негър не бе изпратен обратно. Напротив, те сега намираха при индианците по-сигурно убежище от всеки друг път.
Пълномощникът знаеше всичко това. Той свикваше новия съвет съвсем формално. Може би щеше да успее да ги убеди, ако не — щеше да ги застави да подпишат под заплахата на щиковете. Така бе казал. Съсредоточаваха войски във форт Кинг. Други ежедневно пристигаха в залива Тампа. Правителството взимаше мерки. То бе решило да прибегне до насилие.
Знаех как се развиват нещата, знаех и какво се бе случило, през годините на отсъствието ми. Моите другари, кадетите, бяха добре запознати с индианските въпроси. Те живо се интересуваха от тях, особено тези които скоро щяха да се отърват от академията, „Войната на Черния сокол“28, току-що свършила на запад, бе дала възможност на някои да се отличат. Славолюбивите младежи обръщаха сега очи към Флорида.
Но мисълта, че човек може да се покрие със слава в една такава война, изглеждаше почти смешна на моите другари… „То ще бъде лека работа — противникът не го бива. Шепа диваци! — твърдяха те. — Много са малко, за да устоят дори на една единствена дружина. Още от първата схватка ще ги избият и пленят. Няма никаква вероятност да окажат продължителна съпротива. Да, за нещастие няма.“
Така мислеха моите приятели от академията. Всъщност това вярваше и цялата страна по онова време. И армията споделяше тези възгледи. Бяха чули един офицер да се хвали, че щял да мине през цялата индианска територия, охраняван само от един ефрейтор. Друг самохвалко пожела правителството да предостави на него да води войната. Щяло да струва само десет хиляди долара!
Такива бяха настроенията в ония дни. Никой не вярваше, че индианците са в състояние да се съпротивяват дълго време. В действителност малцина смятаха, че те изобщо ще се съпротивяват. Всички считаха, че индианците се борят само за да постигнат по-изгодно споразумение и веднага щом се стигне до бой, ще отстъпят.
Лично аз не мислех така. Познавах семинолите по-добре от другите. Познавах и страната им по-добре и знаех, че макар и да бяха в неизгодно положение и борбата им да изглеждаше безнадеждна, те няма да се съгласят на унизителни условия. Знаех също така, че те не ще бъдат покорени лесно. Но все пак това бяха предположения. Може би грешах. Може би заслужавах насмешките на приятелите си, с които спорех.
Пресата ни запознаваше с всички събития. В академията постоянно се получаваха писма от наши другари, завършили в Уест Пойнт, които служеха във Флорида. И най-малките подробности достигаха до нас. Ние бяхме добре запознати с имената на много от индианските вождове, както и с вътрешната политика на племената. По всичко изглеждаше, че индианците не бяха единни. Имаше хора, които подкрепяха исканията на правителството. Възглавяваше ги единият от братята Оматла. Това беше партията на предателите, която бе малцинство. Патриотите бяха по-многобройни. Към тях се бе присъединил главният „мико“ и могъщите вождове Холата, Хоа-Хайо и негърът Абрам.
Сред патриотите имаше един вожд, чието име се споменаваше в слуховете по-често, отколкото имената на останалите. То все по-често се появяваше в ежедневната преса и в писмата на нашите приятели. Това бе името на един млад боец или както го наричаха — младши вожд, който по някакъв начин бе спечелил голям авторитет сред индианците. Той бе един от хората, които най-яростно се съпротивяваха срещу преселването. По-стари и по-могъщи вождове се вслушваха в неговите съвети.
Ние, кадетите, се възхищавахме от този млад воин. Описваха го като човек, който притежава всичките качества на истински герой — благороден, смел, красив и умен. За физическите и умствените му качества говореха с такъв хвалебствен тон, че всичко изглеждаше преувеличено. Бил сложен като Аполон29. Бил красив като Адонис30 или Ендимион31. Във всяко отношение бил пръв — най-добрият стрелец между индианците, най-умелият плувец и ездач, най-бързият бегач, най-успешният ловец, най- изтъкнатият в мир и във война. С една дума, истински Кир32.
Имаше много ксенофонтовци33, готови да увековечат славата му. Народът на Съединените щати бе живял дълго в мир с червенокожите. Романтичните диваци бяха някъде далече — чак зад границите на страната. Трудно беше да види човек индианец в поселищата, рядко се чуваше нещо интересно за тях. В последно време не бяха се появявали делегации от племената, за да задоволят любопитството на гражданите.
Събитията бяха възбудили голям интерес към тези деца на гората. Необходим бе един индиански герой — намериха го в лицето на младия вожд.
Той се казваше Оцеола.
ГЛАВА XX
ПРАВОСЪДИЕ НА ГРАНИЦАТА
Не можах дълго да се наслаждавам на живота край родното огнище. Няколко дни след пристигането ми получих заповед да се прибера във форт Кинг — главна квартира на армията във Флорида и мястото, където се решаваха въпросите за семинолите. Там командваше генерал Клинч. Бях зачислен към неговия щаб.
С нежелание се приготвих да изпълня заповедта. Тъжно бе да се разделям толкова скоро с хората които ме обичаха и далече от които бях живял толкова дълго време. И майка ми и сестра ми бяха покрусени от мъка, че си отивам. Те дори настояваха да подам оставка и да си остана У дома.
Не бях безразличен към съветите им. Не ми бе присърце каузата, която бях призован да защищавам, но в такъв опасен миг не се осмелявах да ги послушам. Щях да бъда заклеймен като изменник, като страхливец. Моята родина ми бе поверила сабя, с която да я защитавам. Сега трябваше да се сражавам независимо от това, дали каузата бе справедлива или не, независимо от това дали ми беше присърце или не. Това се нарича „патриотизъм“!
А имаше и друга причина, поради която не желаех да се разделям с дома си. Необходимо ли е да казвам каква е тя? Още щом се върнах, погледът ми се устреми към езерото, към приказния остров. О! Не бях я забравил!
Не можех да си дам сметка за чувствата. Те бяха смесени. Младенческата любов започна да надделява над по-късните ми увлечения. Тя бе готова отново да лумне изпод пепелта, гдето дълго бе тляла. Любовта ми бе примесена с чувства на разкаяние, съмнения, ревност, страх — всички тези чувства живееха едновременно в мене.
След завръщането си не бях посмял нито веднъж да изляза. Забелязах, че майка ми все още таеше
