В сянката лежат някои покъщнини — metate, на които се полага варения кукуруз, за да се направи от него tortillos — няколко ollas от червена глина, подноси от тиква; лъщи чифт неогладени брадви, както и търнокопи; на стената са окачени седло, юзди, ласо. Около всичко това понякога се извива рамка с кичури червен пипер.
До колибата се изтяга куче. Зад дървото е привързан мършав мустанг. Вървят две жалки магарета, понякога се вижда и муле с хлътнали хълбоци.
Замбо не обича да работи. Работи, както казахме, само жена му. Прочее, няма кой знае и каква работа — нужно е само да се очисти парче земя, да се посади или посее каквото описах дотук и сетне да се следи как всичко расте от само себе си, под грижите единствено на слънцето и дъжда.
Да отминем по-нататък. Нова поляна и нова картина. Вижда се вече известна култура, но пак се забелязва мързел и всеобщо нехайство.
Това е ранчо, собственост на дребен фермер — вакеро.
Сносно изградената къщица има приведена стряха, снабдена дори с улеи за дъжд. Стените изглеждат прекрасно: направени са от дебел бамбук или от здравите стъбла на Fouguiera Splendens, стегнати с връвчици, завити с алое — питие. Междините са оставени разтворени, за да влиза въздух. В туземните постройки хората търсят подслон не от студ, а от жега. Покривът е направен от палмови листа и се издава доста напред, за да отхвърли по-далеч потоците от проливните дъждове. Група от подобни къщици има много живописен вид, дори по-хубав от швейцарските шале.
Покъщнината е бедна. Маси тук не се използуват. Виждат се само няколко грубо сковани столове. Леглата са също криво-ляво сковани от бамбук. В ъгъла се е прикътал неизбежният камък за печене на тортили — metate. На пода са разстлани палмови рогозки. Сред стаята — малко огнище във вид на олтар. На стената — мандолина, седло от щавена кожа, богато украсено със сребърни гвоздеи и пластинки, повод с огромна мамелюкска юзда, ескопет — вид карабина, сабя или мачете… По рафтовете — чашки, подноси, букети от различни цветя, парчета от дърво, но без вилици, ножове и лъжици. Такива са мебелите на ранчото в мексиканската terra caliente, което ще рече гореща област.
Ранчеро седи на прага или се занимава със своето малко, но пълно с огън конче, превързано недалеч. Той е или чистокръвен испанец, или метис, рядко индианец. Тук индианците остават до смъртта си прости работници. Положението на един що-годе осигурен ранчеро е недостъпно за тях.
Костюмът на ранчеро е доста живописен, самата му външност не е лишена от привлекателност.
Той има смугло лице, черни коси, ослепително бели зъби. Носи мустаци, но не се грижи за тях. И брадата си не стриже и не разчесва. Черните или зелените му кадифени гащи са отворени по ръбовете и са обшити отдолу с кожа за предпазване на колената от тръните и храсталаците. Ред от издути, повечето пъти сребърни копчета служат за стягане на ръбовете по време на застудяване. Под тези гащи той носи други — от тънка, бяла, памучна материя, които са толкова широки, че изскачат издути през страничните ципове. Техният бял цвят представлява приятен контраст при тъмния цвят на кадифето. Талията е завита с яркочервен копринен пояс, завързан е така, че общите краища, украсени с пискюли, висят на бедрото: зад него се вижда дръжката на ловджийския нож. Къса кадифена куртка, богато обшита със злато и натруфена с копчета, тънка, хасена, с копринени гънки риза, тежка шапка с огромна периферия — сомбреро, украсена със златен или сребърен ширит и нишки, и обуща от червен мишин, на които звънтят грамадни шпори, довършват цялото облекло впрочем, има още един предмет, без който е трудно да си представим ранчеро — serape, вид плащ, който му служи и за одеяло, и за наметало, и за чадър.
Жената на ранчеро е почти винаги заета вкъщи. Най-много може да се забележи, когато пече храната. Тя е със светлочервена пола, толкова къса, че може да се гледат свободно малките й прекрасни крака с леки чехли, заголените ръце, шията и част от гърдите са наполовина скрити под синкав шарф, небрежно пуснат от главата.
Ранчеросите прекарват приятен, лек, безгрижен живот Те са най-добрите ездачи в света, благодарение на привичката да си пасат стадата яздейки и никога да не ходят пешком. Ранчеро свири на мандолина, пее прекрасно андалузки песни и страстно обича фанданго — испанското хоро, и чингарито — силно питие от мецкал.
Такъв е ранчеро не само в околностите на Вера-Крус, но и по цялото Мексико — от Северната граница до провлака.
В terra cahente можете да срещнете и собственик на памучна плантация или на някаква друга — за захарна тръстика, ванилия или какао. Неговият имот се нарича hacienda и той вече е от по-горен ранг. Многобройните прекрасно гледани ниви се оросяват с вода, а покрай тях са насажденията от какао. От влажната почва се издигат редове от величествени платани; техните грамадни жълти и зелени листа, които никнат от долната част на стъблото и се спускат на красиви гънки, правят дърветата едно от най-красивите украшения на тропическите страни, а брашнените плодове, които висят на купчини, ги слагат в списъка на най-полезните дървета.
В края на нивите се издигат стени, бели или изписани в бяло, над тях се издига към небето изящна стрела. Това е самата хасиенда на плантатора, богатия собственик, довчера terra caliente. За да влезете тук, трябва да минете покрай пеоните — работници-индианци, облечени в бели памучни дрехи. Главите на пеоните са запазени от слънцето с широкополи шапки, изплетени от палмови листа. Краката са голи, само стъпалата са закрити със сандали, превързани с кожени каишки. Кожата на пеона е много тъмна, но не черна. Черните им блестящи очи гледат сериозно и съсредоточено: косите, черни като очите, падат върху раменете. Всички тези работници ходят особено, кривят краката, навярно поради навика да носят тежки неща. Те са цивилизованите индианци. Свободни според закона, те при все това са роби на дело, нямат никаква възможност да се освободят от веригите на нуждата. Те са потомци на заробените коренни жители на Анахуак.
Такива са обитателите в околността на Вера-Крус. Те малко се различават от другите части на Мексико. Костюмите, нравите, обичаите са почти еднакви и у едните, и у другите. Макар климатът и местностите в Испанска Америка да са доста разнообразни, населението й е почти еднакво във всички точки на обширната територия.
Ето ви едно кратко описание на страната, в дълбочината на която трябваше да се отправим с майор Блосъм.
