— Толкова по-добре за вас! — отговори Колин. — Във всеки случай няма да ви се случи нищо лошо.
— Но ако той няма лоши намерения, защо тогава ни завързва? — попита морякът. — Така не се изразява приятелство между хората.
— Да, но този начин е най-сигурен. В това положение вие не можете да се изложите на опасността, която би ви заплашила, ако се решите на безумна съпротива против неговата воля.
Терънс и Хари разбраха какво иска да каже Колин и защо вождът бе постъпил така с тях; той искаше да ги лиши от възможност да се намесят, когато се разправя с осъдените на смърт.
Щом Голах смогна да уреди тъй добре работата си с белите, от другите роби не се страхуваше, двамата пазачи отидоха в шатрите, за да си отдъхнат.
По време на разговора между моряците Голах беше зает с разседлаването на една от камилите. Той донесе две лопати и ги даде на двама роби, които веднага се заловиха да копаят яма в пясъка.
— Копаят гроб за мене или за тази бедна жена, а може би и за двама ни — каза Колин, като ги наблюдаваше спокойно.
Другите трима европейци споделяха мнението на другаря си, но не казаха нищо.
В това време Голах започна да се приготвя за път. Когато робите изкопаха в мекия пясък яма, дълбока повече от метър, шейхът им заповяда да изкопаят и друга.
— Две жертви ще има! — каза Колин.
— Би трябвало да убие всички ни! — извика Терънс. — Ние сме подли страхливци, че не се борихме за свободата си!
— Да — повтори Хари, — глупаци и страхливци! Не заслужаваме съжаление нито на този, нито на онзи свят. Колин, приятелю мой, ако с теб се случи нещастие, кълна се, ще отмъстя за теб, щом ръцете ми бъдат свободни.
— И аз се кълна с теб! — добави Терънс.
— Не се грижете за мене, приятели! — каза Колин, който беше по-спокоен от другите. — Но се помъчете да се освободите от това чудовище, щом ви падне удобен случай.
В тази минута вниманието на Хари беше привлечено от Стария Бил. Морякът направи знак на един от робите да му развърже ръцете, но той навярно от страх, че ще го види Голах, се отказа.
След него и круменът помоли един свой съотечественик, но и той отказа.
Нещастната жена, която очакваше отмъщението на Голах, беше все така спокойна. Децата й се притискаха с плач към нея, а моряците извън себе си от гняв и от срам, пазеха гробно мълчание.
Само Фатима тържествуваше.
Втората яма бе изкопана близо до първата и когато достигна същата дълбочина, Голах заповяда на негрите да спрат работата.
През това време всички шатри бяха вдигнати и камилите натоварени. Всичко беше готово за път.
Двамата пазачи отново заеха местата си пред белите роби. Тогава Голах отиде към негърката, която се освободи от децата си и стана при неговото приближаване.
В лагера цареше дълбока тишина.
Нима той се готвеше да я убие? Неизвестността не продължи дълго.
Голах улови жената за ръцете, завлече я до една от ямите и я бутна в нея, после заповяда на робите да засипят ямата, като оставят отвън само главата на нещастницата.
— Бог да се смили над нея! — извика Терънс с ужас. — Чудовището я заравя жива! Не можем ли да я спасим?
— Ние няма да сме достойни да ни наричат мъже, ако не направим опит да я спасим — каза Хари, изправяйки се на крака.
Другарите му веднага последваха неговия пример.
Стражите вдигнаха пушките си, но Голах им даде знак да не стрелят.
Синът на шейха по заповед на баща си се хвърли към ямата, а Голах тръгна към бунтовниците. В един миг те се укротиха. Той улови Хари и Терънс за косите и ги завлече, където бяха по-рано.
После отиде при ямата, в която беше хвърлена негърката, вече наполовина засипана с пясък.
Тя не се опита да се противи и дори не изохка. Изцяло се бе покорила на съдбата си. Само главата й се виждаше над гроба, където бе осъдена да умре от глад и жажда. В минутата, когато шейхът си замина, тя му каза няколко думи, които никак не трогнаха тоя безчувствен варварин, затова пък сълзи напълниха очите на крумена и потекоха по бузите му.
— Какво каза тя? — попита Колин.
— Тя го помоли да бъде добър към децата й — отговори той с треперещ глас.
Като остави жената, Голах тръгна към Колин. Не можеше да има съмнение в неговите намерения: двете лица, които си навлякоха неговия гняв, трябваше да умрат еднакво.
— Колин! Колин! Какво можем да направим, за да те спасим? — отчаяно извика Хари.
— Нищо! — отговори Колин. — И не се опитвайте дори, нищо няма да помогне. Оставете ме на съдбата ми!
В тая минута нещастният Колин бе спуснат в другата яма и самият Голах го държа във вертикално положение, докато робите напълниха ямата с пясък.
Колин, по примера на жената, не оказа никаква съпротива, не произнесе нито една жалба и скоро бе заровен до раменете. Другарите му бяха поразени от неговото мъжество.
Накрая шейхът заяви, че е готов да отпътува. Заповяда на един от робите да се качи на камилата, на която бе яздила заровената жена, и трите деца на нещастницата бяха качени при него.
Голах даде още една заповед, напълно отговаряща на нравствения образ на онази, която му я бе внушила — Фатима.
Като напълни съд с вода, той го сложи между двете ями, на такова разстояние, че нито една от жертвите да не може да го достигне. До водата той сложи и няколко смокини. Тази сатанинска мисъл имаше за цел да усили мъките на нещастниците да гледат нещата, които биха могли да ги облекчат. Заповедта за тръгване бе дадена.
— Не мърдайте от местата си! — каза Терънс. — Ние ще му създадем още работа!
Голах се качи на камилата си и излезе начело на кервана, но в това време му съобщиха, че белите роби отказват да вървят.
Шейхът се върна ужасно разгневен. Спусна се най-напред срещу Терънс, който беше най-близо до него, и започна да го бие с приклада на пушката си.
— Станете, покорете се! — викаше Колин. — За Бога, идете с него и ме оставете! Не можете нищо да направите за моето спасение!
Нито молбите на Колин, нито ударите на Голах накараха моряците да напуснат другаря си. Шейхът се нахвърли и върху Хари и Бил, сграби ги и двамата и ги хвърли на земята при Терънс. Като ги натрупа така един върху друг, прати за камила. Заповедта бе незабавно изпълнена. Шейхът взе юздата в ръка.
— Няма какво да се прави, трябва да вървим — каза Бил. — Той ще повтори играта, която си направи с мене, но аз няма да му дам повод повторно.
Докато Голах привързваше въжето за ръцете на Хари, силен вик на Фатима привлече вниманието му. Двете жени, които караха натоварените с плячката камили, бяха заминали напред, почти на половин километър от мястото, където се намираше шейхът, и бяха заобиколени от тълпа хора, яздещи било камили, било коне.
Глава тринадесета
ПАК В НЕВОЛЯ
Голах се страхуваше не без основание от арабите, които бе срещнал при кладенеца, и затова бе заповядал на ордата си да върви усилено през цялата нощ.
Като забрави в момента робите, черният шейх грабна мускета си и заедно със сина си и зетя си се завтече да защити своите жени.
Но пристигна много късно. Преди да бе успял да стигне до тях, жените и робите с цялата плячка бяха вече в ръцете на враговете. Грабителите араби насочиха срещу него дузина пушки и му казаха да не помисля дори за съпротива.
