офицерска служба в личната охрана на някой незначителен деспот. Която и да е от тия професии би задоволила амбициите на бащата на Карл. Ето защо той беше недоволен от поведението на своя син. И Карл не можеше да се надява на никаква помощ от дома поне дотогава, докато не премине ядът на баща му.
Но какво можеше да прави младият бежанец? Той разбра, че английското гостоприемство е твърде студено. Наистина, Карл се радваше на свобода — свобода да скита из улиците и да проси.
За щастие той се сети как да се прехранва. В миналото му се случваше сегиз-тогиз да помага на баща си в градината. Можеше да копае, да засява, да разсажда. Можеше отлично да кастри дървета и да отглежда цветя. Разбираше от работа в оранжерия, в парник, в разсадник — нещо повече, познаваше имената и особеностите на много от растенията, които се отглеждат в Европа — с една дума, Карл беше ботаник. Тия познания той бе придобил чрез ранните си занимания в градината на един благородник, където баща му беше надзирател, и тъй като имаше влечение към ботаниката, той се беше заел с нея и я бе изучил.
Ако нищо друго не можеше да върши, би могъл поне да работи в някоя градина, в някой разсадник или друго подобно място. Това би било по-приятно, отколкото да скита без работа из улиците на големия град и да умира от глад сред неговото прекомерно изобилие.
С такива мисли младият бежанец почука на вратата на един от разкошните разсадници, които изобилстват в околностите на Лондон. Там разказа своята история и го взеха на работа.
Скоро умният и предприемчив собственик на разсадника откри, че неговото германско протеже има доста ботанически познания. Точно такъв човек му трябваше. Той бе изпратил вече ловци на растения в други части на света — в Северна и Южна Америка, в Африка, в Австралия. Сега търсеше някой за Индия; искаше да обогати своята колекция растения от Хималаите, добили по онова време голяма известност поради великолепните растителни видове, които прочутите ловци на растения Роял и Хукър бяха открили.
Прекрасните борови дървета, кедри, разните видове бамбуци; величествените магнолии и рододендрони, които растат в такова изобилие из хималайските долини, бяха подробно описани, а много от тях — пренесени и засадени в някои градини из Европа. Тия растения бяха на мода и следователно собствениците на разсадници искаха да се сдобият с тях.
Още по-интересни и ценни обаче ги правеше фактът, че много от тия красиви екзотични растения вирееха добре на открито из високите местности на Северна Европа, където климатът и температурата са почти същите, каквито са и по високите места, откъдето те произхождат.
Не един ботаник колекционер, а мнозина бяха изпратени по това време да изследват веригата на индийските „Алпи“, сред чиито широки простори имаше достатъчно място за всички.
В числото на тия ловци на растения беше и нашият герой Карл Линден.
Глава III
ГАСПАР, ОСАРУ И ФРИЦ
С английския кораб ловецът на растения стигна до Калкута, а собствените му здрави крака го отнесоха до подножието на Хималаите. Дотам той би могъл да стигне по много други начини, тъй като едва ли в друга страна на света има толкова различни средства за пътуване, колкото в Индия. Слонове, камили, коне, мулета, магарета, понита7, биволи, волове, зебута8, якове9 и мъже — всички могат да послужат за пренасяне на пътника от едно място до друго. Дори и кучета, кози и овци биват използвани като товарни животни.
Ако Карл Линден беше правителствен пратеник или ако беше на служба при някой големец, той навярно би пътувал много по-разкошно — в широко седло с балдахин върху гърба на някой слон или в някоя ориенталска носилка, придружен от няколко носачи и цяла дузина кули10, готови да му прислужват. Но Карл Линден не можеше да пилее парите си по такъв глупав начин. Той не разполагаше с обществени нари, а със средствата на едно частно предприятие, а те бяха доста ограничени. Но това не значеше, че той нямаше да изпълни възложената му задача. Не една многочислена експедиция, състояща се от охолни надменни мъже, е тръгвала на път без оглед на парични разходи и загуби и — уви! — се е връщала, без да постигне желаната цел. „Многото готвачи развалят гозбата“ — казва една стара поговорка, която с право може да бъде спомената, когато се говори за изследователски експедиции. И наистина въпрос е дали предприетите по частен път инициативи не са допринесли повече за географските открития, отколкото шумните демонстрации на разни правителства. Във всеки случай съвсем ясно е, че изследователските експедиции, на които дължим по-голямата част от нашите познания за земното кълбо, са именно експедициите, екипирани с най-малко средства. За пример мога да ви посоча проучването и топографирането11 на северните брегове на Америка. След като бяха изразходвани огромни суми и пожертвай животът на мнозина храбри мъже, това проучване беше извършено най-после от екипажа на една обикновена лодка, изпратена от компанията „Хъдзънов залив“, и то със средства, които не биха стигнали на никоя от нашите пищни арктически експедиции дори за седмица.
Бих могъл да посоча и евтиния начин, по който американците изследват своя огромен континент. Напоследък те изпратиха един служител сам-самичък да с е спусне до Амазонка и да проучи обширното й корито от Андите до Атлантически океан. Задачата беше изпълнена и един обстоен доклад бе представен на американското правителство и на света; разходите за това бяха само неколкостотин долара. А една английска научна експедиция с подобна задача би ни коствала няколко хиляди лири и навярно направените разноски биха били по-големи от резултатите.
Положението на нашия ловец на растения беше като това на американския изследовател. Той нямаше нито скъпа екипировка, нито тълпа мързеливци да го съпровожда, а стигна пеш до Хималаите и твърде бе решил пеш да се изкачи по необятните склонове и да прекоси неравните долини.
Но Карл Линден не беше сам. Съвсем не! Съпровождаше го лице, което му беше по-мило от всички хора на света — неговият единствен брат. Да, едрият младеж до него е брат му Гаспар, който намери Карл в изгнание и сега споделя трудностите и опасностите на неговата експедиция. На ръст те не се различават много един от друг, при все че Гаспар е с две години по-млад. Но Гаспар не беше губил сили в много учене. Никога не бе стоял затворен между градски или университетски стени, а току-що бе напуснал родните си хълмове и неговото здраво тяло и червени бузи представляват пълна противоположност на нежното тяло и бледото лице на студента.
Облеклото им отговаря на техния външен вид. Дрехите на Карл са по-тъмни, както подобава на учен; на главата си носи забранената „Хекерова шапка“12. Облеклото на Гаспар е по-ярко — облечен е в зелена тиролска куртка, зелена шапка с високо островърхо дъно, сини кадифени панталони и ботуши Блюхер13.
И двамата носят пушки с обикновените ловджийски снаряжения. Гаспаровата пушка е гладкоцевна, двуцевка, а Карловата — къса винтовка, модел, известен под името „Швейцарски ловец“. Гаспар е истински ловец и при все че още е момче, той често бе проследявал някоя дива коза по нейните шеметно високи пътеки из родните си планини. Той не е много образован, тъй като малко е ходил на училище, но в ловджийското изкуство е твърде опитен и сръчен. Храбър и весел момък е Гаспар, неуморим и леко подвижен; Карл не би могъл да си намери в цяла Индия по-добър помощник.
Но има още една личност в групата на ловеца на растения — водачът Осару. Описанието на Осару би изпълнило цели страници и той заслужава такова о писание, но ние ще го оставим да бъде опознат чрез делата му. Достатъчно е да споменем, че Осару е индус, с приятна външност, с мургав цвят на кожата, с големи хубави очи и буйна черна коса — отличителен белег за хората от неговата раса. Той принадлежи към кастата „шикари“, което ще рече „ловец“ и е такъв не само по име, но и в действителност е един от прочутите „могъщи ловци“ в провинцията, където е роден. Името му е добре известно надлъж и нашир.
Дрехите и снаряжението на Осару са коренно различни от тези на неговите спътници. Памучно наметало, широки панталони, сандали, ален пояс около кръста, пъстра чалма на главата, леко копие в ръка, бамбуков лък, колчан със стрели на гърба, дълъг нож, пъхнат в пояса, окачена през рамо кожена торба, пълна с всевъзможни принадлежности, които на пръв поглед приличаха на лъскави играчки. Такъв беше външният вид на нашия шикари.
Осару никога не беше се качвал на величествените Хималаи. Той бе жител на горещите равнини, ловец
