крехките му сърцевидни листа към върха, които, сготвени, се ядат вместо зеле.
Осару показа на младите си господари как бетелът се приготовлява за дъвчене. Първом се разстилат листата на бетеловия пипер. Върху тях се насипва тънък пласт негасена вар, предварително намокрена, за да се задържи на място. Тогава бетеловият орех се нарязва на малки резенчега, които се нареждат най- отгоре, и всичко това се навива като пура с остри краища. Тия пури се нареждат в спретната бамбукова кутия и се изваждат, когато потрябват за дъвчене.
Орехът, взет отделно, не може да се яде. Неговият вкус е много остър и стипчив, тъй като съдържа танин. Но заедно с пиперовия лист и варта орехът става по-мек и по-приятен. Той е много парлив за вкуса на европееца и лесно замайва главата на тия, които не са свикнали с него. Един закоравял дъвкач на бетел като Осару обаче не изпитва тези неприятности и би се изсмял, ако някой му каже, че ще се „опие“ от поуни.
Бетеловият орех има свойството да боядисва слюнката и да я прави тъмночервена, така че тя заприличва на кръв. Във връзка с този факт надареният със схватлив ум Осару, който беше посетил големия град Калкута и обиколил част от Индия, разправи един интересен анекдот. Ето същината на неговия разказ:
Един млад лекар, току-що напусна Европа и университета, пристигнал с голям параход в някакъв индийски град. Още на следната сутрин, като се разхождал из улиците на едно предградие, срещнал младо момиче, което сякаш храчело кръв. Лекарят се обърнал кръгом и тръгнал след момичето, което продължило да плюе кръв почти на всяка крачка. При мисълта, ч е девойката няма да живее повече от час, той се загрижил и я проследил до нейния дом, представил се на родителите й и ги убедил, че от признаците, които наблюдавал, след няколко минути тяхната дъщеря ще ги напусне завинаги. Тогава и родителите се разтревожили, както и самото момиче, тъй като никой не се и съмнявал в способностите на важния лекар- сахиб. Изпратили за свещеник, но преди той да пристигне, момичето наистина умряло.
Да, момичето починало от страх; лекарят просто го уплашил до смърт! Но нито родителите на момичето, нито свещеникът, нито пък лекарят разбрали това. Лекарят продължавал да вярва, че момичето починало от храчене на кръв, а другите изобщо не разбрали, че именно поради храченето на „кръв“ той сложил своята диагноза.
Слухът за способния лекар скоро се пръснал наоколо. Болните просто тичали при него и той бил на път да натрупа голямо богатство. Но не след дълго лекарят забелязал и у други хора признаци на същата болест, от която умряло бедното момиче, и научил, че тази „болест“ произлиза от дъвчене на бетел. Ако е бил по- съобразителен, той щеше да запази тайната за себе си; но за свое нещастие той бил бърборко и не могъл да се сдържи, а разказал цялата история на приятелите си. Разказал я някак си като виц, като шега — защото европейците за жалост не ценят много-много живота на туземците.
В края на краищата обаче това съвсем не излязло шега за самия лекар. Родителите на момичето, както и хората в града разбрали как стои цялата работа и приятелите на починалата се заклели да отмъстят. Пациентите напуснали младия лекар тъй бързо, както и дошли при него; за да се избави от неприятности и за да избегне опасността, която го застрашавала, той бил принуден да отпътува със същия параход, с който пристигнал.
Глава V
ПТИЦИ РИБОЛОВЦИ
— Нашите пътешественици следваха един от притоците на Брамапутра, който извира от Хималаите, тече на юг и се влива в река там, където тя прави голям завой. Ловецът на растения бе решил да навлезе в хималайската област, наречена Бутан, защото тя още не беше посещавана от други ботаници и се говореше, че е пълна с богата и разнообразна флора. Нашите ловци все още пътуваха през населени места, където се виждаха полета, засети с ориз и захарна тръстика, бананови гори и различни видове палми, някои от които — като кокосовата палма и бетела — се отглеждат заради техните орехообразни плодове, а други — като широколистната кариота, за добиване на палмово вино.
Виждаха се и цели полета, засети с мак, от който се добива опиум, мангови дървета и високата широколистна папайя, както и виещите се около палмите стъбла на черния пипер с красивите си зелени листа. Срещаха се по пътя хлебни дървета с огромни плодове, смокини и гори от Urtica19, разни видове борове и Enphorbia20, както и най-различни портокалови дървета.
Младият ботаник откри много растения и дървета, които принадлежаха към флората на Китай, а забеляза и много други неща, които му напомняха прочетеното в книгите за Китай. И наистина, тази част на Индия, която е съвсем близо до границите на Асам, по своите природни богатства много прилича на Китай. Дори и нравите и обичаите на местното население наподобяваха тези на хората от Небесната империя21. И сякаш за да бъде приликата още по-пълна, в тази част на страната с успех се отглежда и чаят.
Но нашите пътешественици напредваха и скоро имаха случай да наблюдават нещо, което им напомни за Китай повече от всичко видяно дотогава.
Заобикаляйки една горичка, те се намериха пред не много голямо езеро, а близо до брега видяха мъж в малка лека лодка. Застанал прав, хванал в ръцете си дълъг тънък прът, той буташе лодката към средата на езерото.
Нашите пътешественици — но не и Осару — извикаха от учудване и изведнъж се спряха.
На какво ли се учудиха толкова много? Сигурно не на лодката, нито на мъжа в нея, нито пък на дългия бамбуков прът в ръцете му. Не! Това бяха обикновени неща, които те виждаха всеки ден по пътя си. Нито едно от тях не беше ги накарало да се спрат изведнъж и да застанат тъй учудени. Причината беше съвсем друга: от двете страни на лодката, по самия й ръб, бяха накацали цял ред птици, големи колкото гъски. Гушите и гърдите им бяха бели, крилата и гърбовете им — изпъстрени с тъмнокафяви пера, шиите им — дълги и извити, човките им — големи и жълти, а опашките им — широки, със закръглени краища.
Макар че мъжът беше прав в лодката и размахваше дългия си прът над главите им ту от едната, ту от другата страна, птиците изглеждаха толкова питомни, че не обръщаха внимание на неговите движения; при това не бяха вързани, а просто кацнали върху ръба на лодката. От време на време някоя от тях протягаше дългата си шия над водата, поизвиваше глава на една страна, после я изправяше и отново заемаше предишното си положение. Невиждани птици — толкова питомни! Ненапразно гледката изненада баварските младежи. И двамата се обърнаха за обяснение към Осару, който просто кимна с глава към езерото и каза:
— Той лови риба.
— О, рибар значи! — добави младият ботаник. — Да, сахиб. Гледайте, ще видите.
Това обяснение наистина бе достатъчно. Младежите си спомниха — те бяха чели някъде как китайците ловят риба с корморани22 и при все че гледаха отдалече, видяха, че птиците по лодката са именно корморани. Всички бяха от рода Phalacrocorax sinensis. Макар и малко по- различни от обикновения корморан, те притежаваха същите характерни белези — дълго, плоско тяло, силно изпъкнали гърди, подвит накрая клюн и широка закръглена опашка.
Тъй като желаеха да видят как птиците ловят риба, нашите пътешественици застанаха на брега на езерото. По всичко личеше, че риболовецът още не беше започнал работа, а само се придвижваше към определеното място.
След малко той стигна до средата на езерото и като остави настрана дългия си бамбуков прът, почна да се разправя с птиците. Чуха го да им говори и да ги насочва, също както ловецът насочва своето куче; тутакси едрите птици разтваряха дългите си крила, хвръкваха от ръба на лодката и след като полетяваха малко, всички до една се гмуркаха във водата.
И нашите пътешественици видяха рядка картина. Тук някоя птица леко плуваше, впила поглед в кристалната повърхност; там широката опашка на друга стърчеше нагоре, а тялото й не се виждаше под водата; по-нататък трета беше потънала цяла и само кръгообразните вълни показваха къде е, четвърта се бореше с някаква голяма риба, която блестеше в човката й, подобна на щипци; пета вече хвърчеше със своята люспеста плячка и я отнасяше към лодката. Така и дванадесетте птици бяха всецяло отдадени на това необикновено занимание, за което бяха обучени. И езерото, което преди това беше спокойно и гладко като огледало, скоро се покри с вълни, с кръгообразни водовъртежи, с мехури и пяна, сред които големите
