докрай. Беше дълга около стотина ярда. Обтегнаха я добре, за да не е замотана, завързаха единия й край за ствола на стрелата, а другия — за една скала; тогава Осару опъна лъка и стрелата полетя във въздуха.
Радостен вик се разнесе, когато стрелата падна върху заснежената повърхност на отсрещната страна, а тънката връв се опъна като паяжина над пропастта — от единия й край до другия.
Тогава Осару хвана връвта и я подръпна толкова, че стрелата да стигне до края на отсрещната страна, после отбеляза мястото с един възел, изтегли стрелата, докато тя падна в пропастта, и започна бързо за я издърпва нагоре, като намотаваше чевръсто връвта. След няколко мига и връвта, и стрелата бяха в ръцете му. Настъпи най-важният момент — измерването на връвта.
Сърцата на тримата биеха силно, докато отброяваха фут след фут. Радостен възглас се изтръгна от гърдите им, когато откриха, че разстоянието отговаряше на тяхното най-скромно предположение. Пропастта беше около сто фута широка.
Глава XXXII
ХИЖАТА
Карл вярваше, че ще могат да си построят мост над бездната. Единствените инструменти, с които разполагаха, бяха ножовете им и една малка брадвичка за дърва, която Осару случайно беше мушнал в пояса си, когато тръгнаха да гонят мускусния елен. Вярно, че имаха и пушки, но за какво можеха да им послужат те при построяването на мост?
Ножът на Осару, както вече го описахме, беше дълъг — полунож, полусабя — истинско оръжие за джунглите. Брадвичката не беше по-голяма от индианска томахавка. Но Карл Линден беше убеден, че с помощта на тези съоръжения ще може да построи мост, дълъг цели сто фута!
Той изложи подробно плана си пред своите спътници и те повярваха, че е осъществим. Едва ли има нужда да споменаваме, че настроението им отново се повиши. Макар и да чувстваха, че не е съвсем сигурно дали ще успеят, те бяха изпълнени с нови надежди. И след като извършиха необходимите проучвания — измериха най-тясната част на бездната и отбелязаха добре мястото — те се върнаха в долината с по-весели сърца.
Мостът не можеше да бъде построен нито за ден, нито за седмица, а може би и цял месец нямаше да стигне. Ако можеха да строят едновременно и от двете страни на бездната, тогава, разбира се, щяха да го свършат за по-кратко време. Но вие не трябва да забравяте, че те можеха да работят само от едната страна и оттук трябваше да прехвърлят моста към другата страна. Ако разполагаха с кабел, който да опънат над бездната, това щеше да замести моста и нямаше да имат нужда от друг. Да, ако имаха кабел! Те лесно биха се прехвърлили отсреща по него или дори по някое по-здраво въже; ала това, с което разполагаха, беше само една слаба връв и една стрела, която да я задържи на отсрещния бряг.
Изобретателният Карл не само бе разработил вече подробен план за построяването на моста, но беше измислил и как да го поставят над пропастта, макар че много пречки трябваше да бъдат преодолени, преди да бъде свършена цялата работа. Ще им трябва много време, но какво значение имаше времето в сравнение с успеха или неуспеха?
Първото нещо, с което се заеха, беше да си построят жилище. Нощите ставаха все по-студени и по- студени. Наближаваше хималайската зима и спането на открито — дори и край най-буйния огън — не беше вече приятно.
Построиха си малка груба къщурка от едри камъни и неравни дървени трупи, защото беше невъзможно да се снабдят с еднакво дълги греди, а да ги режат с инструментите, с които разполагаха, би било изморителна работа. Стените й бяха дебели, грапави и здрави, а пролуките запълниха с глина от дъното на потока. Покрива направиха от тръстика, събрана от езерото, а пръстения под посипаха с листа от благоуханните рододендрони. На покрива оставиха дупка, за да излиза пушекът. Няколко гранитни блока служеха за столове, а от маса нямаха нужда. За спане всеки си приготви легло от сухи листа и треви. Тези удобства стигаха на нашите пътешественици. Те бяха твърде разтревожени за бъдещето, за да мислят сега за разкош.
Построиха си хижата само за един ден. Ако наоколо се намираше бамбук, Осару би построил цяла къща за половин ден, и то много по-красива. Но сега загубиха цял ден и на следната сутрин започнаха да правят моста.
Решиха да си разпределят труда — Карл с брадвичката и Осару със своя голям нож се заеха да приготвят дървения материал, а Гаспар с двуцевката си трябваше да се грижи за прехраната и да им помага през свободното си време.
Но пушката на Гаспар послужи и за нещо друго, а не само да ги продоволства с месо. Щяха да имат нужда от въжета — дълги, здрави въжета, и както вече си бяха говорили, тия въжета можеха да бъдат направени от кожите на животните, които щяха да убият. Гаспар следователно имаше отговорна задача. Карл му беше казал, че ще им трябват две дебели въжета — дълги около сто фута, а освен това и много други по-малки въжета и въженца. За да приготви всички тия материали, той трябваше да убие твърде много дивеч и да се снабди не само с една, а с цяла дузина големи кожи. Но Гаспар щеше да изпълни възложената му задача, без да се посрами!
А що се отнася до дървения материал — дърветата бяха вече набелязани. Още сутринта четири дънера бяха маркирани в основата с помощта на брадвичката. Това бяха все борови дървета — от вида, известен под името Тибетски бор, — чиито стъбла без всякакви разклонения се извишават до петдесет фута от земята. Разбира се, Карл и Осару не избраха най-големите дървета, защото би им коствало много излишен труд, докато ги обработят и изтънят, особено с инструментите, с които разполагаха. Напротив, нашите секачи си избраха такива дървета, които по дебелина отговаряха на нуждите им и които с малко труд можеха да бъдат обелени, дебелият им дънер — поиздялан, за да бъдат превърнати в греди, еднакво дебели и еднакво тежки от единия край до другия. Снаждането на гредите две по две щеше да изисква най-много труд и грижи.
След като обсъдиха подробно всичко, всеки се зае да изпълни възложения му дял. Карл и Осару се отправиха към гората, а Гаспар се приготви да върви на лов.
Глава XXXIII
ЛАЕЩИЯТ ЕЛЕН
„Да мога само да намеря онова стадо якове — си казваше Гаспар, като прехвърляше през рамо двуцевната си пушка и тръгваше на път. — Предполагам, че те са най-едрите животни из тия места и месото им съвсем не е лошо, особено на по-младите, което вече опитах. Освен това от кожата на стария бик ще мога да направя… хм, чакай да помисля… колко ли метра въже?“
И Гаспар се зае да пресметне наум колко дълго въже може да излезе от суровата кожа на едрия бик, ако въжето е два инча в диаметър. Карл му беше казал, че въже два инча в диаметър ще бъде достатъчно здраво за тяхната цел, ако кожата на животното е здрава, колкото обикновените говежди кожи; а кожата на яка наистина не беше по-малко издръжлива.
И така младият ловец, след като си представи, че вече е одрал кожата на едрия бик, прострял я е на тревата, измерил големината й и нарязал на ивици, около три инча широки, стигна до заключението, че от нея ще получи около двадесет ярда солидно въже.
След това Гаспар измери по същия начин и кожите на кравите, които бяха само четири, тъй като петата беше вече убита. Гаспар изчисли, че от кравите ще добие по десет ярда въже, защото те бяха почти наполовина колкото бика, а освен това кожите им навярно не са нито толкова дебели, нито толкова здрави.
Имаше също и четири млади бичета и телета. Гаспар помнеше колко са, защото ги бе преброил, докато се опитваше да ги издебне. Той пресметна, че от техните кожи ще се добият по-малко въжета, отколкото от кравите — може би тридесет ярда от четирите. Така че от кожите на всички заедно — на бика, на кравите и на годиначетата, щеше според изчисленията на Гаспар да се получи около деветдесет ярда въже. Жалко, че нямаше да има пълни сто ярда, защото Карл казваше, че толкова трябва да е въжето. Наистина в стадото имаше и няколко съвсем млади теленца, но Гаспар не се зае да прави никакви изчисления; техните кожи можеха да послужат за други цели, но не и за уплитане на здрави въжета, каквито Карл искаше.
„Може би в долината има и друго стадо — говореше си Гаспар, — тогава всичко ще е наред. Още един бик ще бъде предостатъчен…“
