Месото на младите е най-вкусното телешко месо в света, но когато отнемат телето от майката, тя спира да дава мляко. В такъв случай донасят й крачето на закланото теле или напълнената му с плява кожа, та започва да ги ближе и да изразява радостта си с къси грухтения като свиня и захваща отново да дава мляко.
Като товарно животно якът може да пропътува двадесет мили на ден, носейки на гърба си два чувала ориз или сол или пък четири до шест дебели чамови дъски, прикрепени от двете му страни. Туземците обикновено продупчват ушите на своите якове и ги украсяват с алени пискюли, направени от вълнена прежда.
Истинската родина на яка са високите студени полета на Тибет и Монголия и дори още по-високите планини на Хималаите, където той се храни предимно с трева и дребна острица. Той обича да пасе по стръмнините и да се завира между скалите, а любимите му места за почивка или сън са усамотените каменисти върхове, където свободно ги обливат слънчевите лъчи. Отведат ли го в по-топли страни, той започва да линее и скоро умира от някаква болест на черния дроб. Аклиматизирането на яка в много европейски страни навярно би било възможно, стига с това да се заемат тези, които единствено имат възможност да проведат правилен опит, с други думи, самите правителства на тия страни. Но тираните на света никога не се занимават с такива общополезни начинания.
Глава XXVII
СУШЕНЕ НА МЕСО
Месото на телето як се услади много на нашите пътешественици и те изядоха една четвърт от него. След закуска ловците се посъветваха какво да правят по-нататък. Разбира се, те бяха вече решили да отделят няколко дни за лов на растения в тази красива долина. От това, което беше успял да види, Карл не се съмняваше, че флората й е богата и разнообразна. И наистина, докато минаваше през храсталака, той беше забелязал множество интересни видове, съвсем нови за него, а сигурно щеше да открие и други — неизвестни за ботаническия свят. Тези мисли го изпълниха с радостни надежди, през ума ми минаха светли видения за бъдещи, успехи в полето на неговата любима наука и той се почувства доволен и щастлив.
Необикновеното месторазположение на долината, изолирана от други плодородни почви, заобиколена отвсякъде с високи снежни планини и запазена от всякакви ветрове, го караше да очаква, че в нея ще открие също така необикновена растителност. Между другите рядкости той бе забелязал и няколко тропически растения, макар че долината се намираше на повече от петнадесет хиляди фута над морското равнище, а заснежените върхове, които се издигаха над нея, бяха едни от най-високите в Хималаите. Тия тропически растения го озадачаваха доста много, имайки предвид височината, на която беше ги открил; мисълта, която го занимаваше сега, беше да разбере на какво се дължи това необикновено явление.
А и Гаспар се зарадва, когато узна, че брат му желае да останат няколко дни в долината. Той не се интересуваше толкова от редки растения, но бе успял да забележи, че наоколо е пълно с дивеч, а той обичаше да ловува.
Може би Осару тъгуваше за топлите равнини, за палмовите горички и тръстиковите шубраци, но той също обичаше лова и с удоволствие би прекарал няколко дни из този край. Още повече че в долината беше сравнително по-топло, отколкото в местата, из които бяха пътували напоследък. Наистина разликата в температурата беше толкова голяма, че и тримата пътешественици се почудиха, но си обясняваха това странно явление с обстоятелството, че долината се намираше на завет.
Решили да останат за няколко дни, те трябваше преди всичко да си осигуряват храна. Дивеч наистина имаше, в изобилие, но кой знае дали винаги ще могат да го случат… А тъй като месото на убитата крава можеше да им стигне за няколко дни, не биваше да го оставят да се развали, а трябваше час по-скоро да се погрижат за него и да го запазят.
Без повече приказки те се заеха да консервират месото. Без сол тази задача би изглеждала трудна за един европеец, но Осару беше жител на тропиците, дето солта е недостатъчна и скъпа, и затова той знаеше други начини за запазване на месото. Той знаеше как да го изсуши по един особен начин, наречен „джърки“. Това беше проста операция — месото се нарязва на тънки резени, които се окачват по клоните на дърветата или се разстилат на някоя скала, а слънцето извършва останалото.
Случи се обаче, че през този ден слънцето не грееше много силно и времето не беше достатъчно топло за сушене на месо. Но Осару не се предаваше тъй лесно. Той знаеше какво трябва да направи в такъв случай; известно му бе, че месото може да бъде изсушено не само на слънце, но и на огън и веднага се зае да използва тази възможност. Осару събра голям куп дърва, запали буен огън и окачи месото наоколо върху нарочно забити в земята пръчки, достатъчно близо до огъня, за да бъде то изложено на топлината и пушека, но не и толкова близо, че да се опече или изгори. Осару уверяваше приятелите си, че месото, като повиси така край огъня ден-два, ще бъде опушено и изсушено — готово да се запази цели месеци, без да има нужда дори и от една щипка сол.
Одирането на кожата, нарязването на месото, приготовляването на сушилня от тънки колове и пръчки и окачването на резените по тях — всичко това отне на тримата по няколко часа, така че когато привършиха работата, беше вече пладне.
Трябваше да си приготвят обяд и да се нахранят, а това им отне почти цял час. И макар че още не беше се стъмнило, те бяха толкова уморени и толкова им се спеше след безсънната нощ, прекарана върху скалата, че се почувстваха много щастливи, когато се изтегнаха на земята край огъня.
Като наближи нощта и въздухът стана студен, те почнаха да зъзнат и сега за пръв път се сетиха за одеялата си и за някои други вещи, които бяха оставили на последното място, дето почиваха. Но само си спомниха за тях с въздишка, тъй като не можеха вече да се върнат при тях — пътят им беше затворен. Навярно трябваше доста да избиколят планината, докато стигнат до предишния си бивак.
Осару беше измислил с какво да замени поне едно от одеялата. Той бе опънал кожата на яка върху дървена рамка и я бе поставил близо до огъня, така че преди да се стъмни, тя беше достатъчно суха, за да може поне един от тях да се завие. И наистина, когато Гаспар се омота в това необикновено одеяло с козината навътре, спа така приятно и дълбоко, както не беше спал никога през живота си. Той сам призна това.
И тримата добре си отпочинаха, но ако само знаеха какво откритие ги очакваше на сутринта, сънят им нямаше да бъде толкова дълбок, нито сънищата им — толкова приятни.
Глава XXVIII
ТОПЛИЯТ ИЗВОР
Закусиха с варено месо и го поляха с няколко глътки вода. Нямаха дори и канче за вода, затова трябваше да коленичат и да пият направо от езерото. Водата беше бистра, но не толкова студена, колкото можеше да се очаква на такава височина. Това им беше направило впечатление още предишния ден, но едва сега изказаха учудването си от топлината на водата. Нямаха термометър, за да проверят температурата й, но очевидно тя беше много по-висока, отколкото тази на въздуха.
Откъде идеше тая вода? Сигурно не от топящите се снегове — тогава тя би била по-студена. Дали нямаше някакъв извор наблизо? Може би топъл извор?
Това беше твърде възможно, понеже — колкото и странно да изглежда — из Хималаите често се срещат топли извори, които извират понякога сред леда и снега, и то на високо разположени места.
От това, което беше чел за подобни извори, Карл дойде до заключението, че може да съществува такъв извор и в тази долина. Иначе как би могла водата да бъде толкова топла?
Сега те си спомниха, че предишната сутрин бяха забелязали някакъв особен облак или пара, която се носеше над върховете на дърветата в единия край на долината. Парата се виждаше само от височината, където бяха застанали тогава, но те бяха запомнили посоката, в която я видяха, и сега тръгнаха нататък.
Скоро стигнаха там и намериха точно това, което очакваха. От скалите пред тях извираше топла вода и клокочеше надолу към езерото. Гаспар си потопи ръката, ала тутакси я отдръпна и извика от болка и изненада. Водата беше почти вряла.
— Чудесно! — извика той. — Това се казва удобство. Ако само имахме чаши… Чайник не ни трябва! Ето ви топла вода през всяко време!
— Да! — възкликна Карл, като потопи пръсти в горещата вода. — Ето защо климатът в тая долина е
