— А — усмихна се мъжът в бяло. — Доктор Акоста е мъртъв от повече от осемдесет години. Самият вие сте тук от сто и седем години, мистър Найтхоук.
Болният изглеждаше объркан.
— Сто и…
— И седем години. Аз съм доктор Гилбърт Игън.
— Коя година сме?
— 5101-ва от галактическата ера — каза Игън. — Да ви помогна ли да седнете?
— Да.
Игън повдигна крехкото тяло, което приличаше на скелет, до седнало положение. То се килна настрани веднага, щом Игън престана да го прикрепя.
— Ще опитаме пак като се почувствате малко по-силен — сви рамене Игън и нагласи тялото така, че обезобразените крайници да не провисват. — Прекарахте доста време в сън. Как се чувствате?
— Умирам от глад — промърмори Найтхоук.
— Естествено — усмихна се Игън. — Не сте яли повече от век. Дори да вземем предвид, че метаболизмът ви е бил забавен около сто пъти, стомахът ви вероятно е празен от десет години или повече.
Игън прикрепи една тръбичка към лявата ръка на Найтхоук.
— За съжаление, не сте в състояние да се храните, но това ще снабди тялото ви с хранителните вещества, от които се нуждаете.
— Но мога и да хапна нещо — каза Найтхоук рязко, — нали вече съм излекуван. — Направи пауза. — Сто и седем години! Със сигурност са ви били достатъчни.
Игън погледна крехкия, болен мъж с известно съчувствие.
— Опасявам се, че още не е открит лек за аплазията.
Найтхоук се обърна и се втренчи в доктора. При такъв поглед Игън беше благодарен, че пациентът му не е здрав и въоръжен.
— Оставих изрични инструкции да не бъда събуждан, докато не ме излекуват.
— Обстоятелствата се промениха, мистър Найтхоук — пристъпи напред мъжът в сиво.
— Кой, по дяволите, сте вие?
— Казвам се Маркус Динисен. Аз съм вашият юрисконсулт.
Найтхоук се намръщи.
— Моят адвокат?
Динисен кимна.
— Аз съм старши съдружник във фирма „Хъбс, Уилкинсън, Рейт и Химинес“.
— Рейт — каза Найтхоук и кимна замислено. — Той е моят адвокат.
— Морис Рейт се е включил във фирмата на Хъбс три години преди да почине, през 5012 г. Пра- правнукът му работи при нас до пенсионирането си миналата година…
— Добре — прекъсна го Найтхоук. — Вие сте моят адвокат. Защо преценихте, че трябва да ме събудите?
— Не е много лесно да се обясни, мистър Найтхоук — започна Динисен смутено.
— Изплюй камъчето!
— По времето когато сте решили да преминете в Дълбок сън, вие сте предали папката с документите си на моята фирма.
— Не беше папка с документи — каза Найтхоук. — Бяха шест милиона и половина кредита.
— Точно така — съгласи се Динисен. — Получихме инструкции да ги инвестираме и да покриваме за вечни времена разходите по тази апаратура или докато се открие лек за вашата болест.
— Значи ви трябваха сто и седем години да пропилеете всичките ми пари?
— Съвсем не! — каза Динисен разгорещено. — Парите ви са непокътнати и се олихвяват средно по 9,32% годишно вече повече от век. Мога да ви покажа извлеченията, ако искате да ги прегледате.
Найтхоук примигна — смайването ясно личеше на обезобразеното му лице.
— В такъв случай, щом не съм разорен и не са открили лек, какво по дяволите става тук?
— В сметката ви се трупат малко повече от шестстотин хиляди кредита на година — обясни Динисен. — За нещастие, поради нарастващата инфлация в икономиката на Делурос, вашата апаратура струва един милион кредита годишно. Това означава, че се получава недостиг от почти четиристотин кредита годишно. Не можем да плащаме разходите с дивидентите ви, а ако посегнем към основния капитал, до десет години ще бъдете несъстоятелен. Нито пък има гаранция, че дотогава ще се открие лек за аплазията.
— Искате да кажете, че ме изхвърляте оттук? — попита Найтхоук.
— Не.
— Добре. Тогава какво?
— Искам да чуя решението ви — отвърна Динисен като се взираше развълнувано в отблъскващото лице на болния. — Ако някой друг можеше да направи избора, никога нямаше да ви събудя, докато…
— Докато не се разоря — заключи Найтхоук кисело. — Добре, продължавайте.
— Ние — имам предвид вашите адвокати — получихме изключително предложение. Така могат да се решат финансовите ви проблеми и вие да останете тук, докато се открие лек за болестта.
— Слушам ви.
— Чували ли сте за Солио II?
— Планета във Вътрешната граница. Защо?
— Владетелят на Солио II бе убит преди шест дни.
— Това какво общо има с мен?
— Съвсем просто — каза Динисен. — Мълвата, че прословутият Перфектен убиец е все още жив, по някакъв начин е стигнала до Границата и планетарното правителство на Солио II ви предлага премия от седем милиона кредита, ако заловите убиеца — половината сега, другата част — като изпълните задачата.
— Това някаква шега ли е? — попита Найтхоук. — Аз дори не мога да стоя седнал.
Динисен се обърна към Игън.
— Докторе, бихте ли обяснили, ако обичате?
Игън кимна.
— Все още не сме открили лекарство за вашата болест, мистър Найтхоук, но постигнахме успех в други области, най-вече в биоинженерството. Когато мистър Динисен получи предложението, той намери решение, което би било приемливо за правителството на Солио II, ако вие се съгласите.
— Биоинженерство? — повтори Найтхоук. — Ще ме клонирате?
— С ваше позволение.
— Когато реших да премина в дълбок сън ми казаха, че ми остава не повече от месец живот — каза Найтхоук. — Как мислите, че ще дочакам клонираният да достигне зряла възраст? Или ако смятате да ме приспите пак и да ме събудите след още двадесет-тридесет години, дали Солио ще се съгласят да чакат?
— Не ме разбрахте, мистър Найтхоук — каза Игън. — Вече не ни се налага да отглеждаме клонирания организъм от ранна възраст до зряла. През последните двадесет и пет години изобретихме метод, чрез който можем да направим ваш клонинг на всякаква възраст: на шестдесет минути или на шестдесет години. Смятаме да клонираме двадесет и тригодишен Джеферсън Найтхоук — млада версия на самия вас в разцвета на физическите ви възможности.
— Той ще носи ли болестта?
— Ако вземем клетки от вас днес, отговорът е да. Но има музей на Байндър X, където е изложен нож, с който сте бил намушкан, когато сте бил млад. Спомняте ли си този инцидент?
— Бил съм намушкван неведнъж — отвърна Найтхоук.
— Ами да, предполагам, че е така — продължи Игън смутено. — Във всеки случай ние се свързахме с тях и те се съгласиха да ни доставят няколко от вашите кръвни клетки от острието. Най-вероятно ще бъдат замърсени, но има начин да се пречистят.
— Все пак не отговорихте на въпроса ми: ако ме клонирате от тези клетки, копието ще носи ли болестта?
