— Интересно животно — проточи Лейн.
— Защо тогава да не тръгнем след него? — настоя Моряка.
— Аз съм ловец — обясни Лейн. — Убивам животни за пари. Не ми плащат, не убивам. Никой не иска да ми плати, за да убия Звездопрах, Хипнозвяра или както и да го наричат.
— Защо говориш така? — намеси се Чака. — Та нали буквално не можеш да се отървеш от хора, които са готови да ти платят точно за това.
— Не разбираш ли, че не мога да им представя трупа — търпеливо обясни Лейн. — Дори да знаех как да го убия, което изобщо не ми е известно, смятам, че останките му моментално ще се разсеят в пространството. Няма corpus delicti3, няма възнаграждение. Музеите не могат да излагат спомени.
— И все пак, не искаш ли да го разгледаш отблизо? — попита Моряка. — Бих дал живота си за да мога да го разгледам добре.
— Това е защото не ти е останало кой знае колко да дадеш, старче — засмя се Чака. — А, Никобар… той е от предпазливите. И би искал да живее поне до твоите години.
— Къде го видя? — попита Моряка.
— Край системата Пинайпс — отговори Лейн.
— Не знаех, че там има черна дупка — замислено каза старецът. После затвори очи и отпусна глава, потънал с мисли и пресмятания. — Може да е Звездопрах — каза той след малко. — Защо не?
— Наблизо няма облаци прах — вметна Лейн.
— Няма такива, каквито можеш да видиш ти — възрази Моряка. — Но може да е имало. А може тези създания да ядат и други неща. Но като нищо може да е същото. Знаеш ли, че за последен път Хипнозвяра е бил засичан в системата Алфард?
— Това не е много далече от Пинайпс — отбеляза Лейн, гледайки втренчено чашата си.
— На една крачка — съгласи се Моряка. — Започва ли да ти става интересно, Лейн?
— Ни най-малко. Там има толкова много звезди, а само едно такова същество.
— Ще го намерим — окуражи го Моряка.
— Дори няма да започнем да го търсим — възрази Лейн.
— Какво ти става, Лейн? — попита Моряка. — Насити се да убиваш, а? Хей, та ти си по-мъртъв от труповете, с които се прибираш!
— За какво говориш, старче? — обади се Чака.
— Говоря за онзи, които предпочита да стреля по плаващи патици, вместо да излезе в неизвестното и да тръгне на лов за Звездопрах. Аз съм толкова стар, че не мога да стоя прав без усилие, но това е само външно. Вътре съм много по-млад от този касапин тук.
Чака притвори клепачи, наблюдавайки внимателно Лейн и с двете си очи — нормалното и уникалното — за да види каква ще бъде реакцията му. Но реакция нямаше. Лейн седеше и безстрастно гледаше Моряка.
— Погледни го — продължи презрително старецът. — Никакво чувство не може да размърда тялото му. Той вече не може дори да се вбеси. Не, Лейн, ти не си човекът, който ще тръгне по следите на Звездопрах. Всичко, което искаш е да съществуваш заради курвите на Чака, наркотиците и разреденото уиски.
— Аз не разреждам ничие уиски — възропта Чака с престорено възмущение. — Освен твоето, старче. Защото, ако ти го поднеса чисто, шокът направо ще те убие. Макар че като си мисля, осъзнавам, че повечето неща, които предлагам, биха те довършили.
— Онова, което пласираш е за хора като Лейн — каза Моряка. — Такъв като мен никога не се нуждаел от подобни неща — нито като млад, нито сега. Аз съм виждал избухването на свръхнова. Кацал съм на светове, където преди мен не е стъпвал човешки крак. Спускал съм се с харпун в море от хлор и съм се изправял на върха на най-високата планина в Галактиката. Държал съм в ръка диамант с размера на фалшивото ти око и съм го хвърлял, защото джобовете ми са били пълни с още по-големи. Виждал съм създания, които прекарват целия си живот в преследване на залеза, обикаляйки своята планета. Натъквал съм се на твари, които миришат цветове и виждат звуци. Можеш ли да ми предложиш нещо равностойно на това, Чака? Нещо по-различно от пияна курва или някакъв наркотик, който ще ме запрати в сивокафявия свят на съновидения, които не са и наполовина толкова интересни, колкото най-тъпата планета, на която съм стъпвал? Не, златнозъби, продавай курвите си на такива като Лейн. Аз… аз предпочитам Звездопрах.
— И ти стоиш, и приемаш всичко това, Никобар? — удиви се Чака.
— Не — възрази Лейн и стана. — Готов съм да отида в стаята, която ще ми предложиш.
— Аха! — възкликна Чака и от усмивката чертите на лицето му станаха още по-гротескни. Той плесна с ръце и направи жест на пет от момичетата си, които незабавно излязоха през едва различимата врата в задната част на бара.
Моряка се отправи накуцвайки към своята маса с приведено тяло, изправена глава, немигащи очи и поглед, вперен право пред него.
— Моряко! — извика Лейн с висок, ясен глас.
Старецът се извърна към него.
— Знаеш ли къде се намира хангарът ми?
— Мога да го намеря.
— Ела там след два дни заедно с принадлежностите си.
— Значи тръгваш след него? — каза Моряка с глас, който леко трепереше от обхваналата го възбуда.
— Не — поясни Лейн. — Но след като си решил да умреш в космоса, не виждам защо това да не стане на борда на „Смъртоносен“.
— Благодаря ти, Лейн.
— Няма за какво, Моряко — каза Лейн. После се обърна и последва Чака в съседната стая.
ГЛАВА 4
Лейн бе изненадан да установи, че присъствието на Моряка на борда не е бреме за него.
Старецът можеше да се оправя на борда на звездолет. Освен това притежаваше забележителен мозък, натъпкан до отказ с подробности за за хиляди планети, по-голямата част от които Лейн можеше да използва при търсене на по-екзотичните форми на живот. Беше в състояние да одере трупа на убитото животно почти с ловкостта на кой да е от дабийците, а това означаваше, че Лейн бе в състояние да ограничи екипажа си само до двама — той и Моряка.
Дори Муфти, който по правило не бе в състояние да понася никого освен Лейн, започна да харесва Моряка. Всеки ден старецът прекарваше часове, разказвайки в патетичен стил спомени за славните си подвизи и приключения, и когато приключеше с дневната си доза приказки, Муфти обикновено спеше свит на пашкул в скута му, сладко мъркайки и позволявайки на Моряка да го почесва между онова, което при него минаваше за ключици.
Направиха две кратки ловни експедиции, всяка от по около три месеца. После Лейн прие поръчка за две дузини демонороги — огромни хищници с наистина феноменални рога — от Ансард IV, планета, отстояща на около половин парсек от системата Пинайпс.
— Е, сега вече може и да го видим — въздъхна Моряка, когато „Смъртоносен“ излетя в посока на Ансард.
— Моряко — каза Лейн, — дори един търпелив човек като мен започва да се изморява, слушайки през ден за Звездопрах в продължение на шест месеца. Освен това, изтече повече от година откакто бях на Пинайпс… и ще ти призная, че все още не съм сигурен, че това, на което се натъкнах тогава там, не е било чужд кораб.
— Глупости — възрази Моряка. — И двамата знаем много добре какво си видял. Да не би да те е страх, че ако го признаеш на глас, ще трябва да излезеш на лов за него?
— Не — спокойно отговори Лейн. — Но Галактиката е голяма. Там, сред звездите, има страшно много неща. И вероятността ние двамата с теб да сме видели едно и също нещо, е доста малка.
— Ти не искаш да приемеш, че Бог би могъл да създаде две подобни същества, а, Лейн? И ти си видял
