Звездопрах, разбери това! Но не мога да схвана защо ти е толкова неприятно да го признаеш пред себе си.
— Може би защото не искам да започна да се интересувам от него — замислено прошепна Лейн. — Просто не мога да си представя, че ще прекарам половин век в преследване на това проклето същество без да имам шанса да се добера на разстояние, от което да го заловя. Освен това, в подобно начинание няма пари.
— Е — намеси се старецът, — предполагам, че това е един от начините човек да се бори с съблазните. Мен ако питаш, бих дал всичко, за да го погледна в очите и да го накарам да сведе поглед.
— Не се опитвай да ме изкушиш да ти изпълня последното желание малко преждевременно — каза Лейн.
— Говориш дивотии, Лейн — усмихна се старецът. — Това че мога да те нервирам за Звездопрах е много по-добре отколкото да умираш от скука, пътувайки сам.
— Каши ми, Моряко, някой друг нарича ли го Звездопрах?
— Не знам — каза Моряка. — Вероятно не. Създанието е известно под много имена: Хипнозвяр, Звездопрах, Смъртоносец и още половин дузина. Имената са без значение. Нали знаеш за какво става дума. Аз също знам. Така че Звездопрах е не по-лошо име, с което да го наричаме, от останалите.
— А защо „Смъртоносец“? — поинтересува се Лейн. — Убил ли е някога някого?
— На мен поне не ми е известно — призна Моряка, — макар че доколкото схващам, потърпевшите едва ли биха имали възможността да се върнат и разкажат за това.
— Знаеш ли, първият ми кораб се казваше „Смъртоносец“.
— Че защо не? — сви рамене старецът. — Името на кораба е една възможност да обявиш за какъв се смяташ. Не бих очаквал Никобар Лейн да кръстосва из Галактиката в нещо, наречено „Миротворец“.
— Което, от своя страна, е било името на модел пистолети във времената, когато сме живеели само на Земята — напомни Лейн. — Нямаш представа колко човешки живота са били отнети с Миротвореца.
— Това е алогизъм — каза Моряка. — Никой не може да сътвори мир като убива другия. Разбира се, не е изключено по този начин войната да стане за известно време ненужна или непрактична, но за мен това не е същото като мира. Миротворец… ха! Имаш много недостатъци, Лейн, но си честно момче. Това не мога да то го отрека. „Смъртоносец“ е много подходящо име за твоя кораб.
— Страшно ти благодаря — каза сухо Лейн. — Но да се върнем на имената. Защо са го нарекли Хипнозвяр? Като че ли това име съм чувал най-често.
— Да, наистина това име е общоприетото — съгласи се Моряка. — Което не означава задължително, че е най-доброто. Звучи добре, леко мистично. И все пак, в това създание няма нищо хипнотично, нищо свързано с човешките блянове, мечти или сънища. Името просто е глупаво.
— Както и да е, интересуваше ме, какво е станало повод да го нарекат така — настоя Лейн.
Старецът сви устни и издаде с тях неприличен звук.
— Тъпо име. Звездопрах, това е точното име.
— Както кажеш, Моряко — въздъхна Лейн. — Готов ли си за обяд?
— За закуска — коригира го старецът. — И не, не съм готов. Имам малко работа за свършване.
— Каква? — попита Лейн.
— Още не съм очертал районите, в които Звездопрах се храни — обясни Моряка. — А трябва да го направя, за да знаем къде да го търсим.
— Първо, разполагаш с два стандартни месеца преди да стигнем Ансард — уточни Лейн. — И второ, тръгнали сме на лов за демонороги, а не за Звездопрах.
— Но ако мога точно да ти посоча къде… — започна старецът.
— Не — твърдо отсече Лейн. — Сега идваш ли да се нахраним?
— По-късно — отговори Моряка, работейки с такава скорост на компютъра, поддържащ тримерния звезден атлас, че пръстите му просто не можеха да се проследят по клавишите, превключвателите и плъзгачите на потенциометрите. Лейн поклати глава и се отправи към камбуза.
Когато се върна половин час по-късно, старецът беше въвел нова карта в компютъра, на екраните на който сега можеше да се види сектор широк към дванайсет парсека, обхващащ онзи район от Галактиката, в който влизаха Пинайпс, Теразейн, Канфор и може би дузина други звезди и светове край които Звездопрах е бил забелязван през последното столетие.
— Виждаш ли облака? — попита Моряка и щракна два ключа за да активира тримерно изображение на излъчващ слабо сияние облак междузвезден прах. — Започва на около парсек от Теразейн, обхваща целия район на Канфор и достига чак зад Пинайпс.
— Това е много грубо приближение на действителното състояние на нещата, Моряко — възрази Лейн след бегъл поглед към картата. — Дявол да го вземе, този облак изобщо не достига до Канфор. Погледни тук… макар да минава точно покрай Алфард, няма никакви сведения за засичане на твоя Звездопрах в този район.
— А кой може да каже какви точно са навиците му, Лейн? — контрира Моряка. — Единственото, което със сигурност ми е известно е, че всички сигнали за срещи са максимум на парсек от облака и по правило много по-наблизо.
— Дори ако си прав — започна Лейн, — нещо, което съм склонен да допусна само заради този спор, става дума за един огромен облак. Не биха стигнали и… десет живота, за да се кръстоса макар и една трета от него. Не забравяй, че когато летим със субсветлинни скорости, уредите ни са почти толкова безполезни, колкото са нашите очи. Не е възможно да го претърсиш старателно, дори ако разполагаше с капитан, който е склонен да ти го позволи.
— Това, което говориш изобщо не е необходимо — прекъсна го Моряка. — Гледайки от мястото, където се намираш, придвижването на това същество винаги е било отдясно наляво. От друга страна, Пинайпс не е много далече от края на облака, така че изглежда логично да предположим, че то се намира някъде между Пинайпс и…
— Какво те кара да мислиш, че не се е върнало обратно? — попита Лейн, усещайки, че противно на желанието му започва да се заинтересова. — Това същество се навърта тук вече от много време, може би дори по-дълго, отколкото съществува човешката цивилизация. На мен ми се струва, че за толкова време то е добило доста добра представа за очертанията на неговото пасбище. Защо, в такъв случай, ще обикаля по границите му?
— Не, не — поклати глава старецът. — Той е подвластен на навиците си, Лейн. И понеже няма естествени врагове, може да прави каквото му се прииска. Не разбираш ли, че всичко във Вселената е елемент от някаква система, която става възможна само защото хаосът има възможност да действа в такива необятни мащаби? Така че той ще се храни до края на облака, а после ще се върне.
— Ако съществува, и ако яде междузвезден прах — отбеляза Лейн.
— О, той съществува, със същата сигурност, с която знаем, че Сатаната седи на трона си в ада — зави Моряка.
— Чуй ме сега, Моряко — предупреди го Лейн. — Предстои ни да останем затворени един до друг в продължение на петдесет до шейсет дни. Ще очаквам да проявиш малко разнообразие в избора на теми за разговор и имай предвид, че ако не ми угодиш на този каприз, двамата с теб отиваме в камерата за хипносън.
— Ще ти предложа една сделка, Лейн — каза Моряка след кратко мълчание.
— Каква?
— Колко време смяташ да прекараш в лов на демонороги?
— Пет седмици, може би шест — отговори Лейн.
— Ако ти покажа как да свършиш работата за по-малко от седмица, ще прекараме ли следващите пет седмици, търсейки Звездопрах?
— Ще ти призная, че никога не съм виждал демонорог — отговори Лейн, — но ако вярвам на данните в компютъра на кораба, ще ми трябва поне месец, докато само попадна на следите им. Защото те обитават най-гъстата част на тропическите гори. Освен това, ще трябва да излизаме за тях на лов индивидуално, защото те умират много бавно, а аз не искам да имам на главата си пет-шест смъртно ранени виещи демонороги едновременно.
— Ти не ми отговори — уточни Моряка. — Сключваме ли сделка?
