И тогава Макнолти зарева радостно:
— Минаха четири часа! Ние успяхме!
Отвърнахме му с „Ура!“, но то прозвуча много слабо. Въпреки това от тази новина в каютата изведнъж стана по-хладно с десетина градуса! Радостта ни придаде нови сили — не мина и минута и вече не усещахме и следа от слабостта и се приготвихме за бой. Но трябваше да минат цели четири часа, преди бригадата механици в скафандри да успее да донесе в малкия лазарет тежкото тяло на Ел.
— Как си, приятелю? — попитах го аз.
Той изглежда ме чу, защото мръдна пръстите на дясната си ръка, преди вратата да се затвори зад него с остър стържещ звук. После двама механици отидоха в неговата каюта, донесоха огромната кожена чанта и отново се затвориха в лазарета. Ние с марсианците останахме навън. Кли Янг се въртеше насам-натам по коридора и сякаш не знаеше къде да дене пипалата си.
След час от лазарета излезе Сам и ние веднага го наобиколихме.
— Как е Ел?
— Сляп като къртица — поклати лекарят глава. — Не може да говори. Било му е ужасно тежко.
Ето защо не ми отговори, когато го повиках по телефона!… Погледнах Сам право в очите.
— Сам, ти ще можеш ли… ще можеш ли с нещо да му помогнеш?
— Ех, само да можех! — Черното му лице стана много изразително. — Ти сам знаеш, сержанте, как бих желал да го оправя, но не е по силите ми. — Той безсилно разпери ръце. — Това надвишава скромните ми възможности. Може би когато се върнем на Земята…
Млъкна и отново се върна в лазарета.
— Колко тъжно! — произнесе отчаяно Кли.
До края на живота си няма да забравя вечерта, когато ни поканиха в нюйоркския астроклуб. В него — както тогава, така и сега — се събира само най-отбраното общество, което можем да си представим. За да бъде избран за негов член, един астронавт трябва да е направил нещо подобно на истинско чудо. Тогава този клуб наброяваше девет членове, а и сега са само дванадесет.
Председателстваше Майс Уолдрън — знаменитият пилот, който през 2263 година спаси онзи марсиански лайнер. Строго официален той стоеше начело на масата, а до него Ел Стоу. На отсрещната страна видях веселата физиономия на Макнолти, от която не слизаше доволна усмивка. А до него се намираше старият беловлас Кнут Йохансен — геният, изобретил системата „Л“, известна на всеки астронавт.
На останалите места за гости смутено се въртяха хората от екипажа на нашата „Маргаритка“ заедно с марсианците, плюс тримата пътници, които поради този случай бяха решили да отложат излитането си. Имаше и няколко репортьори с камерите и микрофоните си.
— Джентълмени и ведроси — започна речта си Майс, — това е безпрецедентно събитие в историята на човечеството и на нашия клуб. Ето защо смятам за особена чест лично да внеса едно предложение — да приемем за член на клуба резервния пилот Ел Стоу, който напълно е достоен за това.
— Поддържаме! — викнаха едновременно трима членове на клуба.
— Благодаря ви, джентълмени.
Той въпросително повдигна вежди. Осем ръце се вдигнаха над масата.
— Прието единодушно!
Като погледна стоящия мълчаливо до него Ел Стоу, Майс започна да го превъзнася до небесата. Той говореше и говореше, а Ел все така си седеше с безразличен вид.
Видях как доволната усмивка на Макнолти започна да става все по-широка и по-широка. Старият Кнут гледаше Ел с нелепа бащинска нежност. Екипажът не сваляше очи от героя, а всички камери бяха насочени само в него.
Аз също го погледнах. Оправените му очи сияеха, но лицето му беше неподвижно независимо от хвалебствените думи и всеобщото внимание.
Ала след десетина минути забелязах, че и на него накрая му стана неудобно. И ако някой ви каже, че един робот модел Л-100-У е безчувствена машина, плюйте му в лицето!
Информация за текста
© 1941 Ерик Ръсел
Eric Russel
Jay Score, 1941
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|ДВУРЪКАТА МАШИНА (РОБОТИ И ФАНТАСТИКА)]]. 1994. Изд. Неохрон, Пловдив. (SF Трилър No.24). Алманах. Превод; съставител: Весела ПЕТРОВА; Красномир КРАЧУНОВ. Формат: 115?165. Страници: 192. Цена: 22.00 лв.
Съдържание: Въведение — с.2;
[[445|Търговци на роби в космоса]] [повест], Джон БРЪНЪР — с.3;
[[225|Ел Стоу]], Ерик Франк РЪСЕЛ — с.134;
[[1053|Двуръката машина]], Хенри КАТНЕР & Катрин МУР — с.156;
Еврокон 94 — с. 191.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/225]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:54
