Когато минаваха край отворения главен люк, забеляза ги Жълтурко. Той изскочи в коридора и затича след тях. Прадедите на тоя голям пес са се отличавали по-скоро с игривост, отколкото с породата си. Той гордо носеше на шията си широка каишка с надпис „Жълтурко“ — собственост на космическия кораб „Неуморим“. Беше равноправен член на екипажа и главните му задължения, изпълнявани съвестно, от него, се състояха в това, да не допуска до кораба чужди хора, а така също да подушва понякога опасности, незабележими за човешкото око и нос.
Така крачеха тримата: Макноот и Пайк с мрачен вид на хора, отрекли се от удоволствията в името на дълга, а Жълтурко, дишайки често и с явна готовност да вземе участие във всяко ново развлечение.
Когато стигнаха в носовата кабина, Макноот се тръшна на пилотската седалка и взе от радиста папката.
— Вие знаете тук всичко по-добре от мен. Моите владения са щурманската рубка. Затова аз ще чета названията, а вие ги проверявайте. — Той разтвори папката и почна от първата страница: — К1. Лъчев компас, тип D, един брой.
— Да — каза Пайк.
— К2. Електронен индикатор за разстояние и посока, тип jj, един брой.
— Да.
— КЗ. Гравитометри за двата борда, образец Казини, един чифт.
— Да.
Жълтурко, сложил глава на коленете на Макноот, изразително замига и заскимтя. Бе започнал да разбира недоволството на хората. Отегчителното изброяване на параграфи и проверката не е кой знае какво развлечение. За да утеши кучето, Макноот подръпна ушите му, без да се отвлича от работата.
— К187. Дунапренови възглавници за двамата пилоти, един чифт.
— Да.
Когато старшият офицер Грегори се върна, бяха стигнали до малката рубка за вътрешна свръзка и тършуваха из ъглите й в полумрака. На Жълтурко тук не се хареса и той си бе отишъл.
— М24. Запасни тридюймови микровисокоговорители, тип Т2, един набор от шест броя.
— Да.
Грегори надзърна в рубката и облещи очи.
— Какво става тук?
— Ще има обща проверка на инвентара. — Макноот погледна часовника си. — Идете да видите доставили ли са от склада всичко, което поръчахме, и ако не, защо. После ще ми помагате, а Пайк трябва да пуснем за няколко часа в града.
— Означава ли това, че отпуските се отменят? — попита Грегори.
— От само себе си се разбира! Докато не свършим с тая скука. — Той погледна към Пайк. — Когато отидете в града, потърсете всички наши хора и ги върнете на борда. Никакви възражения или оправдания. И никакво бавене. Това е заповед.
Пайк направи нещастно лице. Грегори го изгледа строго, излезе и след малко се върна.
— От склада ще изпратят всичко след двадесет минути.
Той мрачно наблюдаваше как Пайк се стяга за града.
— М47. Кабел за вътрешна свръзка три барабана.
— Да — произнесе Грегори, като мислено се ругаеше, че се бе върнал толкова рано.
Суматохата продължи до късно вечерта и започна отново рано сутринта. Три четвърти от екипажа, без да подвият крак, работеха вътре и навън от кораба. Вършеха работата си с такъв вид, сякаш ги бяха осъдили за престъпления, замислени, но още неизвършени.
Хората се движеха по коридорите на верев, като раци, стараейки се да не се допират до стените. Още веднъж бе доказано, че жителите на Земята панически се боят от неизсъхнала боя. Първото петно ги кара да изпаднат в отчаяние и с десет години съкращава жалкия им живот.
И ето привечер на втория ден ставите на Макноот доказаха, че усещанията им са били пророчески. Той четеше деветата страница от ведомостта, а Жан Бланшар проверяваше наличността на всеки изброен предмет.
Изминали две трети от пътя, те, ако се изразим с метафора, се блъснаха в скала и започнаха бързо да потъват.
Макноот уморено четеше:
— В1097. Купа емайлирана, един брой.
— Ето я — каза Бланшар, като я почука.
— В1098. Каф. ес, един брой.
— Какво? — с недоумение попита Бланшар.
— В1098. Каф. ес, един брой — повтори Макноот. — Какво ви стана? Защо гледате като ударен? Нали сме в кухнята. И вие сте старшият готвач. Много добре ви е известно какво трябва да има в кухнята, така ли е? Къде е този каф. ес?
— Не съм чувал за такова нещо — заинати се Бланшар.
— Как може да не сте чували? Във ведомостта черно на бяло е казано. Така и пише: „Каф. ес, един брой“. Тази вещ е била тук преди четири години, когато са оборудвали кораба. Ние сами сме проверили и приели всичко срещу подпис.
— Аз не съм се подписвал за никакъв каф. ес — продължаваше да отрича Бланшар. — В кухнята ми няма такова нещо.
— Погледнете!
Макноот, намръщил се, сочеше на готвача ведомостта.
Бланшар погледна и презрително изсумтя.
— Имам електронна печка, един брой. Имам тенджери с двойни дъна, различни големини, един комплект. Имам тигани, шест броя. И никакъв каф. ес. Не съм и чувал за подобно нещо. Нищо не знам. — Той разпери пръсти и сви рамене. — При мен няма каф. ес.
— Трябва да има — настояваше Макноот. — Когато пристигне Касиди и не намери тая вещ, не вярвам да ни погали по главата.
— Намерете я вие — предложи Бланшар.
— Вие сте получили свидетелство, от кулинарната школа на международните хотели. Получили сте диплома и званието първокласен готвач от Кулинарния колеж. Получили сте свидетелство за завършен с отличие курс към Кулинарния център на космичния флот — изброяваше Макноот. — И не знаете какво е каф. ес!
— По дяволите! — размахвайки ръце, завика Бланшар. — Колко пъти ви казах вече: тук няма никакъв каф. ес. И никога не е имало! И дяволът не би намерил тоя каф. ес, щом го няма. Аз да не съм магьосник?
— Това е част от кухненския инвентар — настояваше на своето Макноот. — Щом е посочена във ведомостта, значи, трябва да я има. И щом е записана на девета страница, следователно мястото й е в кухнята и за нея отговаря старшият готвач.
— Дявол да го вземе! — възрази Бланшар, като посочи металната кутия на стената. — Ето усилвателя за вътрешната свръзка, да не би и за него да отговарям?
Макноот помисли и се съгласи.
— Не, за него отговаря Бермън. Неговото имущество е разпръснато из целия кораб.
— Тогава питайте него за тоя идиотски каф. ес! — тържествено викна Бланшар.
— Ще го питам. Ако този каф. ес не е ваш, трябва да е негов. Хайде да привършим с проверката тук. Ако не проверя всичко систематично и обстойно, Касиди ще ме разжалва. — Той погледна ведомостта. — В1099. Кожена каишка с надпис и месингови копчета, за куче. Няма защо да я търсите. Видях я преди пет минути — той отбеляза и продължи: — В1100. Кошница за спане, изплетена от лико — един брой.
— Ето я — каза Бланшар, като я ритна в ъгъла.
— В1101. Дунапренова възглавница, по размера на кошницата, един брой.
— Половин възглавница! — възрази Бланшар. — За четири години Жълтурко изгриза половината.
— Може би Касиди ще ни разреши да изпишем нова. Впрочем това не е важно. Ще му покажем
