След това бабата се затекла у дома си разплакана и се хвърлила към Чандра:
— Дете мое, нещастна дъще моя! Ти си права! Беда, беда ни сполетя!
И тя й разказала всичко.
Като стрела се понесла Чандра към двореца, право в онази стая, дето седял царят.
— Как си посмял да убиеш съпруга ми? — извикала тя, цяла разтреперана от негодуване.
При нейния глас в далечните покои на царицата със звън се разтворил здраво заключеният сандък със скъпоценности, чудната гривна изскочила пред очите на всички, минала през затворените врата и се обвила около крака на разгневената княгиня.
Царят с ужас я гледал, без да може да каже ни дума. А тя в отчаяние паднала на колене, почнала да къса от мъка дрехите си и да скубе буйните си коси. Всеки път, когато се допирала до тях, вълни от пламъци излизали по всички посоки. Старата млекарка, която я настигнала чак в двореца, хвърлила на главата й масло с надежда да угаси огъня, но той пламвал все по-силно и по-силно. Десет къщи вече горели. Пламтял целият дворец и всички сгради около него. Скоро пожарът обхванал града.
Тогава бабичката викнала да плаче:
— Миличка дъще! Пожали поне моята колибка! Не помниш ли, че аз дадох подслон и на тебе, и на мъжа ти?
— Имаш право — рекла княгинята.
И тя замахнала с ръце към оная страна, където била къщицата на бабата. Пожарът изведнъж спрял там, ала продължавал да пламти по другите части на града, докле всички къщи изгорели.
След това Чандра повела бабата — да й каже къде лежи мъртвият й мъж. Млекарката я отвела в гората. Чандра почнала да плаче по съпруга си. Дълго чупила ръце от скръб и плакала. Най-сетне тъгата й утихнала. Княгинята вдигнала ръце към небето и рекла:
— Махадева, велики боже! Дай живот на оногова, който беше отреден от тебе да ми бъде радост и щастие!
Тогава се чул глас отгоре:
— Направи двете на едно и аз ще дам на едното живот!
Чандра разбрала.
— Скоро иди донеси игла и свилен конец! — рекла тя на бабата.
Млекарката се затекла до вкъщи и донесла игла и конец. Княгинята зашила двете половини на мъртвия Койла, па почнала изново да се моли:
— Мили Махадева, велики боже! Аз направих от двете едно. Дай живот на мъжа ми: ти си всемогъщ, от тебе иде всеки живот!
И ето че станало чудо: Койла оживял. Той прегърнал жена си, а тя му разказала какво станало, додето бил мъртъв. Хората от онова царство узнали за чудото. Всички рекли:
— Сам Махадева съживи тоя мъж — да ни бъде цар. Той трябва да царува над нас и неговото потомство да управлява синовете ни.
Те избрали Койла за цар. Дълго царувал той в оная страна. А опожарената столнина цели векове била пустиня, където и трева дори не можела да поникне. Тъй Махадева, който е справедлив, наказал царя, златаря и ония граждани, които наклеветили Койла и го осъдили на смърт.
Информация за текста
© Николай Райнов
Сканиране, разпознаване и редакция: filthy, 2010
Издание:
Николай Райнов. Източни приказки
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Издателство „Захарий Стоянов“, 2005
ISBN 954-739-645-5
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15794]
Последна редакция: 2010-04-03 18:30:00
