двореца. Приличаш по обноски повече на селянин, отколкото на княз. Дългото отсъствие ще да е причина за това. Но ние ще се погрижим да добиеш онова, което ти липсва. Учени и опитни учители ще се заемат да те обучават и възпитават отново. Един княз трябва да бъде изпечен в боравене с всякакво оръжие, да знае всички науки, от всички изкуства да разбира, а най-главно — добре да е усвоил Корана. Той трябва да знае как се посрещат посланици на други царе и как се говори с такива мъже. Да, мой племеннико, аз искам да изучиш всичко това, за да приличаш на своя покоен баща — моя брат Хитан-Сима — вечна му памет. За две години ти трябва да настигнеш по учение своя братовчед Фиджа-Сима, син на другия ми брат Гуран-Сима. Ела сега да те целуна.
Момчето се качило по стъпалата, водещи към високия престол на султана. Старецът станал и го целунал два пъти по бузите, благословил го в името на Аллаха и дал знак, че може вече да си излезе.
Салем-Сима тръгнал зарадван след царедвореца.
— Хайде сега да вървим при конете — рекъл той на Кибиес. — Заведи ме в градината. Отдавна не съм я виждал. И ми разкажи кога и как съм изчезнал от двореца. Аз не си спомням нищо за това.
— Господарю — казал Кибиес, — и това ще стане, но не му е сега времето. Съжалявам, че не мога да задоволя желанието ти. Султанът е наредил кога какво да правим през деня и настоява строго да се пази тоя ред. И ти, и аз сме подчинени. В списъка, който получих от него, не е предвидено днес да отиваме при конете. Може би той ще предвиди това за утре-вдругиден. Сега трябва да отидеш да учиш смятане и чертане.
И царедворецът отвел княза в една гола стая, дето ги чакал пред висока маса сух мъж с гола глава, на която всички косми били опадали. Цял час трябвало Салем-Сима да пише сметки и да решава задачи. А те били много мъчни.
Тоя час минал тежко за княза. Додето той решавал задачите, Кибиес дремел на един стол и се прозявал. Най-после досадният час се свършил.
— Хайде сега да отидем да правим военни упражнения — казал князът.
Много му се искало да го облекат като военачалник, да излезе пред войските и да ги командва.
— Похвално е твоето желание — рекъл му Кибиес. — Нашият господар, султанът, е отредил тъкмо тоя час за военни упражнения. Да вървим.
Но и тоя час минал тежко, дори по-тежко от първия. Кибиес накарал княза да облече прости войнишки дрехи — желязна броня, голям бронзов шлем и обувки от медни гривни, сглобени една за друга. Той трябвало да си пъхне лявата ръка в тежък щит, да стреля с лък, чието тетиво било много твърдо, и да върти сабя, която едва държел. На няколко пъти той паднал под тежестта на своите оръжия. Другите войници му се изсмели. А Кибиес през това време се разхождал надлъж и нашир по големия площад, където ставали упражненията.
Дошло най-сетне време за обяд. Салем-Сима бил прегладнял от мъчните упражнения. Той влязъл в трапезарията. Седнал на дивана от синя коприна и поискал ястие. Донесли му чаша ориз с шафран и мед. Оризът много му се усладил, та князът поискал още една чаша.
Но един намръщен старец, сух, със строго лице, който стоял до него, допрял жезъла си до втората чаша, която донесла робинята. Жената понечила да изнесе чашата.
— Какво правиш? — викнал Салем-Сима. — Не чу ли, че ти заповядах да ми дадеш още една чаша?
— Господарю — казал сухият мъж, — ти си забравил, че аз съм придворен лекар, назначен от нашия султан да бди над здравето ти. Името ми е, ако си спомняш, Бирка. Втора чаша ориз ще ти повреди.
Робинята донесла варено пиле. На княза то не се харесало. Не искал да хапне от ястието.
Но лекарят се намесил.
— Господарю — казал той, — трябва да изядеш поне едно крилце. Стомахът ти е слаб. Длъжен си да ядеш.
Князът се принудил да хапне малко от пилето. После сложили на масата домати, пълнени с месо. Лекарят му позволил да изяде един. А Салем-Сима би изял на драго сърце най-малко три. След това робинята донесла печено месо. Като го видял князът, лигите му потекли. Но лекарят си допрял жезъла до тепсията и робинята я изнесла.
— Печеното е тежко за тебе — казал сухият мъж. — Ти имаш слаб стомах.
И като се обърнал към робинята, заповядал й да донесе една пържена рибка и — след нея — компот от зарзали. Князът поискал банички и сладко, но лекарят не позволил.
— От тях ще затлъстееш — рекъл, — а за царете не е добре да бъдат тлъсти. Тлъстият човек умира от внезапен удар.
Следобед при Салем-Сима дошъл един стар имам, който разтворил Корана и почнал да обяснява надълго и нашироко стиховете на свещената книга. После накарал княза да научи наизуст първите девет стиха.
Салем-Сима бил много уморен вечерта. Той спал като мъртъв цялата нощ.
На другия ден урокът по смятане бил заменен с урок по наука за държавата и изучаване на законите. Един стар съдия без зъби говорил на княза през носа си цял час разни неща, които момъкът не разбирал. Това било много отегчително.
След това почнали пак военни упражнения, но тоя ден те не се видели на княза мъчни. Довели му кон и той го яхнал. Един оръженосец, млад и весел човек, почнал да учи Салем-Сима на езда. Това му се харесало много. Още повече му се харесали разказите за разни приключения, които чул от оръженосеца.
Ала следобед не било тъй приятно. Дошъл старият беззъб съдия. Той отвел Салем-Сима в големия съдебен чертог. Там князът трябвало цели три часа да слуша как се карат защитниците и обвинителят. Много присъди се прочели. Набили с тояга двадесетина души, които били очевидно виновни, и други петима-шестима, за които Салем-Сима бил уверен, че са невинни, но не могат да се защитят или са неприятни на съдията.
Князът си излязъл от съдебния чертог и много уморен, и неприятно настроен.
През време на вечерята лекарят бил все тъй придирлив и строг, както и през миналия ден.
На третия ден трябвало отново да се учи смятане и чертане, а после дошло време за отегчителни и трудни военни упражнения.
Следобед двама роби облекли Салем-Сима във великолепни дрехи, извезани със злато и обшити със скъпоценни камъни. Той се погледнал и се харесал много. Горда радост се изписала по лицето му.
Дошъл един царедворец и отвел княза тържествено в престолния чертог. Отдясно на царския престол седял братовчедът на княза — Фиджа-Сима. Салем-Сима поканили да седне отляво на престола.
Ето че влязъл и султанът. След като старият цар се изкачил на престола си, главният царедворец въвел двама посланици. Единият бил пратен от царя на Испахан, а другият — от афганистанския султан.
Двамата посланици поздравили, както му е редът, султана и великия везир. После почнали да се разговарят с тях по важни работи — държавни, търговски и военни, от които Салем-Сима не разбирал нищо. Но разбира, не разбира — той трябвало да седи и да слуша, както слушал братовчед му. Султанът смятал, че по тоя начин ще ги научи на най-тънките неща в държавната наука.
Цели четири часа траяли разговорите.
Подир това на княза позволили да се поразходи из градината заедно с братовчед си. Фиджа-Сима се държал горделиво и надменно. Постоянно гледал да покаже, че знае повече от своя братовчед и разбира от всичко. Това не се харесало на Салем-Сима. Той се върнал от разходката разбит, уморен и огорчен.
Няколко дена след това било обявено състезание между Салем-Сима и неколцина синове на царедворци, все момци на неговата възраст. Той успял да надвие всички и в стрелба с лък, и в бой със сабя. Това му направило голямо удоволствие.
Но удоволствието на княза не траяло дълго.
Той не бил глупав. Скоро забелязал, че в такива състезания неговите съперници не показват нито истинската си сила, нито ловкостта си. Това те правели или от страх да не би князът да ги намрази, или от желание да му угодят, като го поласкаят. Те нарочно се оставяли да ги надвива Салем-Сима, който ще им стане след време цар.
Като разбрал това, радостта му се пресякла. Отпосле князът имал и други случаи да види подобни постъпки. Отишли на лов. Около него се навъртали постоянно петима-шестима придворни, все опитни ловци, които го пазели да не би да го нападнат зверовете, ранени от стрелите му. Тая закрила също не му се харесала. Нему се искало да го оставят сам да се бори със свирепите пантери и други зверове, за да изпита силата си и своята смелост пред опасността.
