отхвърли моята молба!
Той се обърнал да си влезе вкъщи. Хелга се затичала след него.
— Не ми се сърди, татко: аз ще изпълня твоето желание каквото ще да става!
— Благодаря ти, мое добро дете!
Хелга станала жена на Олаф.
Но тя не оздравяла при всичката нежност на баща си, при всичката обич на мъжа си. Постоянно тъжела и бледнеела; още една болка заседнала в душата й.
— Нима аз мислех, че ще му изменя някога? — си казвала тя, като си спомняла обещанието за вярност, което дала на самодивския цар. Дълбока скръб я обземала.
Един ден тя видяла, че мъжът й се връща с един чужденец — висок и строен.
— Хелго — казал Олаф, — тази вечер ще имаме гостенин; погрижи се да го нагостиш, защото е пътувал дълго и се е изморил.
Хелга погледнала чужденеца. Лицето му било хубаво, но много наскърбено.
Той също я погледнал с хубавите си сини очи и я запитал:
— Ще позволиш ли, Исландско цвете, на един чужденец да си почине под твоя покрив?
При този поглед Хелга усетила, че я избива студена пот. Тя познала и очите, и гласа на самодивския цар.
Слънцето залязло, но не се било стъмнило още. Пурпурното небе изпращало своите лъчи, които минавали през прозореца и осветявали стаята.
Хелгиният баща казал:
— Виждате ли колко е хубаво? Във вашите страни няма такова нещо. Исландия е най-хубавата страна в целия свят!
— Да — рекъл чужденецът, — вашата страна е хубава, но и моята е хубава и не е далеч от вашата!
Той погледнал Хелга и почнал да описва своята страна — същата оная земя, която Хелга познавала. Тя слушала с любопитство неговия разказ. Сторило й се, че се намира пак в онези места, че чува бученето на сините морски вълни, че вижда птичките, розите и всичко друго.
Тогава тя разбрала, че са я излъгали само за да я задържат. Какво ще стане сега? Жената се каела, но било вече много късно. Тя бързо излязла навън, отишла в своята стая и горчиво заплакала.
На другия ден тръгнали на църква да се причестяват. Всички се събрали в стаята, за да изпълнят стария исландски обичай: всеки, преди да се причести, трябвало да поиска прошка от своите близки.
Хелга хванала ръката на баща си и на съпруга си и казала:
— Простете ми всички скърби, които съм ви причинила.
— Ти трябва да отидеш и при нашия гостенин, Хелго, да се простиш и с него — казал Олаф.
Хелга отишла в стаята на чужденеца.
Той бил пременен в своето царско облекло.
Тя скръстила ръце и го погледнала с обич и мъка.
— Хелго, Хелго! — казал той строго. — Къде останаха твоята обич и твоето обещание?
— О, не ми се сърди! — молела го тя. — Ти знаеш как стана всичко. Заради тебе излязох от скалата и попаднах в ръцете на своя баща. Те ме излъгаха, че съм сънувала. Аз трябваше да се покоря: нямаше какво да правя, но в душата си ти останах вярна.
— А защо не послуша своето сърце? Ние не разбираме от човешки слабости и не можем да ги прощаваме. Нали знаеш каква участ те очаква сега?
— Да, знам — казала Хелга; — и ако моята уста е престъпила клетвата, моето сърце не я е забравило. Аз се радвам на смъртта, която ще ме съедини пак с тебе.
Блажена усмивка озарила лицето на самодивския цар. Той прострял ръцете си и Хелга паднала мъртва на гърдите му.
Когато баща й и Олаф отишли в стаята на гостенина, те намерили Хелга в ръцете му, но и двамата били мъртви. Олаф искал да отдели жена си от чужденеца, ала бащата го възпрял.
— Остави я, сине мой: тя беше негова. Ние искахме да му я отнемем, а той пак си я взе.
Турили ги в един ковчег. На другото утро щяло да стане погребението. Но през нощта паднала по-гъста мъгла, отколкото друг път. Посреднощ надошли самодиви, които мълчаливо взели ковчега със своя цар и неговата невеста и го отнесли в своето царство.
На брега на синьото море били погребани те. На гроба посадили едно дърво, на чиито клони закачили царева лира. Утринният вятър раздвижвал листата, които се удряли о нея и тя издавала чудни звуци, които се разнасяли надалеч през морето, чак до студената Исландия.
Информация за текста
© Николай Райнов
Сканиране, разпознаване и редакция: filthy, 2010
Издание:
Николай Райнов. Приказки от цял свят
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Издателство „Захарий Стоянов“, 2005
ISBN 954-739-564-5
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16063]
Последна редакция: 2010-05-18 09:30:00