— Каква риба, Кума Лисо? Много на хубаво мирише тая риба.
— Едни ядат шарани, други — щуки, трети — пъстърви. Риба има всякаква в нашия манастир.
Кумчо Вълчо почнал да обмисля как да опита някоя от рибите. — Я ми кажи, Кума Лисо, сладко ли е месото на рибата?
— Как да ти кажа? Нашите калугери много я обичат. Па и ние с тебе, ако си спомняш, една зима бяхме тръгнали на риболов, но не успяхме да хванем нищо поради твоята лакомия. Ти искаше тогава да изловиш наведнъж всички риби от реката.
Вълкът разбрал, че не е време да се припомнят стари работи. Той казал:
— Май че имаше такова нещо, но то беше толкова отдавна, че съм го вече забравил. Дай ми, моля ти се, едно късче риба — да я опитам!
Лисицата взела две препържени рибки — зачервени и хрускави. Едната хапнала, а другата подала на вълка, като пооткрехнала вратата, без да я отвори.
— Хапни си, Кумчо Вълчо!
Рибата била нещо възхитително. Суровото агнешко и телешко месо не е нищо пред нея.
„Ех, да имаше още една рибка! Само едничка!“
— Кума Лисо, много ти е сладка рибата. Дай ми, моля ти се, още едничка! Само дано бъде по-едричка!. Може да бъде и по-препечена: аз не съм придирлив, нали ме знаеш?
— Ще видим, Кумчо Вълчо. Но я ми кажи едно: както ти се хареса рибата, ти май си готов и да се покалугериш, а? Не улучих ли?
— Улучи. Вярно е, че отдавна ми е омръзнал тоя грешен живот: стада да нападаш, да крадеш овце и телета, да ядеш бой, да останеш без опашка, по цели дни да няма що да сложиш в търбуха си… Омръзна ми, ти казвам. Тегли ме към манастир. Колко хубаво нещо е да си калугер! По цял ден ще четеш молитви и ще ядеш пържена риба.
— Добре си намислил.
— Хайде тогава, дай ми още една рибка!
Лисицата му донесла риба — малко по-едра от първата. Вълкът я изял наведнъж.
— Е, как ти се стори? Вкусна, нали?
— Много. Знаеш ли, майко игуменко, какво ще ти кажа? Дай ми още една риба, но по-голяма и аз ще се покалугеря веднага.
— Похвално е желанието ти, но ти ми се виждаш много лаком. Лакомите хора не са за калугери. Лакомството е порок, а калугерът трябва да живее праведно.
— Разбирам, майко игуменко, но що да правя, като съм гладен?
— Че тъй си кажи! То е вече съвсем друга работа. Ти си станал искрен и това ти прави голяма чест. Знаеш ли, че ако се покалугериш, още към Великден ще те направят или игумен, или протосингел?
— Какво е това — протосингел?
— Помощник на владиката.
— Хммммм. Ти подиграваш ли се с мене?
— Защо да се подигравам? Кълна се в бога и в света Богородица, от тебе по-праведен калугер няма да има в никой манастир. Та ти си — може да се каже — светия. Не е чудно и папа да те изберат.
— Ами папа пък що е?
— Папата е владика над владиците.
— Чак толкова не ща. Стига ми да стана игумен или про… Как го рече?
— Протосингел.
— Да, протосингел. Ами тогава ще имам ли много риба?
— Колкото ти сърце иска. Само трябва да ти измия главата и да те подстрижа. Инак човек не се покалугерява.
— А тебе миха ли ти главата?
— Миха я, разбира се.
— И те подстригаха, нали?
— То се знае.
— Добре тогава. Не ми се ще твърде да ми мият главата и да ме подстригват, но както кажеш. Ти по- добре знаеш тия неща.
— Почакай малко да стопля вода. През това време се кай за греховете си и се моли на бога.
Лисицата стъкнала силен огън и сложила котел с вода да се топли. После седнала да разказва на своите лисичета каква шега се готви да изиграе на Кумчо Вълчо.
В това време вълкът се каел за греховете си. Той си спомнил за всички агнета, кози, овни, овце и телета, които бил отвлякъл. Молел се усилено на бога да му прости греховете.
Но гладът го мъчел. И той почнал друга молитва.
— Господи боже, и ти, света Богородичке — казвал вълкът, — накарайте майка игуменка да ми даде още една риба, но да бъде най-голямата!
Отвътре се чул глас:
— Хайде, Кумчо Вълчо, приготви се да ти измия главата. Водата е готова. Пъхни си главата ей в тая дупка!
Лисицата отворила едно прозорче и вълкът си пъхнал главата. Нещо се изляло на главата му. Хиляди звезди сякаш паднали по пладне от небето. Вълкът отскочил. Той разтърсил глава, начумерил се, стиснал зъби.
— Майко игуменко, ти ме изгори, да ти кажа право! Престара се! Водата можеше и да не бъде толкова гореща. Космите ми капят. Ти ме ощави.
Лисицата се киска от смях. Лисичетата също се смеят. Вълкът казва оскърбен:
— Кума Лисо, ти пак се подигра с мене. Биваше ли тъй? Аз чувам как и отците калугери ми се смеят.
— Не, не — рекла важно лисицата. — Аз постъпих както трябваше. Но ти не си никак научен на търпение. Какъв калугер ще станеш? Затова ти се смеят отците.
— Все пак ми се струва, че ти се престара. Можеше да ми измиеш главата и с хладка вода.
— Как тъй? Да се простудиш ли? Че сега е сред зима.
— Добре. Ами рибата?
— Каква риба?
— Ти нали обеща да ми дадеш риба, за да се покалугеря.
— Риба после. Тая нощ трябва да прекараш в изпитание. Такъв е уставът на манастира ни.
— Добре, ще прекарам.
Вълкът престоял цяла нощ на студа. Като се съмнало, лисицата го обръснала, като си провряла лапата през прозорчето, а вълкът се обръщал, накъдето тя му каже.
Когато изгряло слънцето, вълкът бил не подстриган, не дори и обръснат, а — направо може да се каже — одран. На гърба му не останали ни косъм, ни кожа.
Лисицата, като свършила това, затворила прозорчето и не отворила вече.
Кумчо Вълчо разбрал, че и тоя път са го изиграли добре. Що да прави? За него ли е калугерство?
Той побързал да избяга, та да се скрие в дупката си и не излязъл оттам, докле му не порасла нова козина.
— Сега вече няма да ти простя, стара измамнице! — рекъл той. — Ще вървя да се оплача от тебе на царя.
И отишъл.
Всесилният, благородният и величественият господар на животните, както наричали лъва, заседавал тоя ден със своите царедворци. Който желае да се оплаче, трябвало да стори това тоя ден, защото тогава се събирали всички поданици на лъва.
Когато пристигнал вълкът, животните се били вече събрали. Нямало я само лисицата.
Вълкът се наредил между първите, които искали правосъдие. Когато царят го запитал що желае, той разказал за всички подигравки, унижения и щети, които му била нанесла Кума Лиса. Не забравил, разбира се, и миенето на главата, и подстригването, и откъсването на опашката.
Лъвът го изслушал внимателно и казал:
