Той формулира поръчката, а когато питиетата биват сервирани, посреща импровизацията ми със снизходително одобрение:
— Знаете ли, че не е съвсем неприятно. Имам даже чувството, че действа освежаващо.
— Смятам, че нещо освежаващо не е излишно подир всичките ви мрачни разсъждения — забелязвам и на свой ред опитвам сместа.
— Хората, драги Каре, живеят или глупашки, ден за ден, или с такава пресметливост, като че ли им предстоят цели столетия. Вие сте, изглежда, от втория тип. Не се вълнувайте, няма да живеете цели столетия. Погребението, и вашето, и моето, ще се състои доста преди края на света и дори — нека се надяваме — доста преди да дойдат китайците. Така че излишно е да гледате прекалено сериозно на разсъжденията ми.
Той добавя още няколко окуражителни думи, подир което допива чашата си, а сетне произнася още нещо ободряващо и прави нова поръчка. Питието може да не е бог знае какво на вкус, но поне е студено, а понеже времето е горещо, налага се поръчките да бъдат възобновявани и така стигаме, ако се не лъжа, до петата чаша, когато си позволявам да припомня с мек приятелски укор:
— Все пак вие отрекохте цялата еволюция, скъпи Франк.
— Защо? А еволюцията на оръжието? — възразява с лека обида в гласа червендалестият.
— Колосално развитие! — потвърждавам.
— Съвсем тъпа работа — избъбря гостът, който очевидно няма мекошавия обичай да се съгласява със събеседника.
— От каменната брадва до атомната бомба! Колосално развитие — настоявам аз.
— Съвсем тъпа работа — повтаря Франк. — Еволюция, да. Но върху основата на едно глупашко късогледство.
Той ми отправя тъмните си, блеснали от алкохола очички и запитва:
— Сещате ли се къде е грешката?
— С риск да ви наскърбя, Франк, ще призная, че не виждам такава.
— Нищо чудно. Късогледството е всеобщо. Вие дори ги е давате сметка, че вашата атомна бомба, независимо от техническите тънкости, е примитивно оръжие, дивашко оръжие. Дивашко, да. И не в нравствен смисъл, а в буквален. Защото човекът, какъвто си е тъпак, продължава дори и в периода на техническата революция да разсъждава като тъпак, сиреч двуизмерно, сиреч с чисто количествени критерии. Камъкът бива заместен от куршуми и гюллета, които също играят ролята на камъни, само че летят по-надалече и убиват повече хора. Сетне, за да се изтребват още повече хора, възниква взривяващият се снаряд. Сетне все със същата цел снарядите почват да стават все по-големи, додето кретенизмът с „Дебелата Берта“ не подсказва, че механичното увеличаване на обема се превръща в безсмислица. Тогава възниква идеята снарядите да се пускат отвисоко и ето ви я самолетната бомба. И понеже мисълта на тъпака е продължавала да следва традиционния си път — как с един взрив да се унищожат възможно повече хора, — конвенционалната бомба прераства в атомна. И едва когато тъпакът е успял да произведе достатъчно бомби, за да ликвидира цялата планета, нейде в двуизмерния му мозък проблясва догадката, че това не е пътят и че традиционният критерий — да убиваш възможно повече и възможно по-бързо — може би не е най-добрият.
— Добър или лош, не виждам друг — промърморвам, като вдигам чашата.
Червендалестият машинално следва примера ми, сетне обърсва с носна кърпа запотеното си чело, напъхва кърпата обратно в джоба на сакото и ме поглежда замислено, сякаш съобразява има ли смисъл да ме изтръгва от невежеството, или е по-добре да ме остави да си живея с него.
— Вижте, драги: грабежите, кланетата, войните, преди да се разиграят в живота, са се разигравали в нечия глава. Ако тия неща не узреят като замисъл, те едва ли ще прераснат в действие. Съдът се старае да установи дали едно престъпление е предумишлено, или не. В политиката подобно издирване е съвсем излишно. Всяко политическо злодеяние е предумишлено и преди да стане престъпен акт, е било престъпна мисъл. Ако в момента някъде по света възниква криза или военен инцидент, можете да се обзаложите, че това случайно произшествие е било добре замислено от президента и приближените му, вероятно по време на неделната литургия, когато умовете са най-свободни.
— Струва ми се, че малко се отклонихте от маршрута — промърморвам, като посягам към чашата.
— Напротив, движа се право към целта — възразява гостът, като също се хваща за чашата. — Еволюция на оръжието може да има не с количествени натрупвания, а с постигане на ново качество. Човек действа не с мускулите си, а с мисълта, следователно и оръжието трябва да се насочи към мисълта. Разбрахте ли?
— Ни най-малко.
— Духът, това е сферата на новото оръжие, драги. Духът! — оповестява не без известен патос Франк.
— Спрайт! — потвърждавам аз, като вдигам леко бутилката.
И осенен на свой ред от духа, добавям:
— Операцията „Спрайт“.
— Значи, и това знаете — забелязва с нотка на разочарование червендалестият.
Но за да ми покаже, че все пак малко зная, уточнява:
— За ваше сведение това не е операция, а цяла програма.
— Чувах нещо подобно — избъбрям, — но понеже, както сам казвате, няма да живеем цели столетия…
— Програмата не е изработена за цели столетия. Всъщност тя вече се осъществява.
— Вие ме плашите, Франк.
— Защо? Какво страшно виждате в думите ми?
— Ами че това означава край на конвенционалните оръжия. А краят на конвенционалните оръжия…
— … Означава край на бизнеса — завършва вместо мене гостът. — Нищо подобно, драги. Излишно е да треперете за бизнеса. Става дума не за леки оръжия, а за широки операции. Щом леките оръжия все още се фабрикуват с пълна пара, значи, излишно е да треперете.
— Истински ценя у вас това, Франк, че след всеки студен душ пускате и малко топъл.
— Не знам дали студеният душ не е за предпочитане в такъв горещ ден като днешния — забелязва червендалестият, като поглежда часовника си. — Мод доста се позабави. Мисля, че додето я чакаме, бихме могли да вземем още малко от тази ваша смес…
Той прави отдалеч знак на келнера, като вдига красноречиво два пръста, и след малко чашите ни отново биват добре заредени. Има си хас този дебеланко да се окаже по-издръжлив от мене. Вече усещам, че губя донейде представа за време и пространство.
— Мислех, че всички тия нервопаралитични газове отдавна са унищожени — подхвърлям напосоки.
— Унищожени? — вдига редките си вежди червендалестият. — Фирмата „Шолцбергер“ в Хамбург и до този момент ги произвежда. Колко тона табун или фосген искате да ви доставя?
— Това не е стока за мене.
— Само че, драги, вие се лъжете, ако смятате, че в „Спрайт“ са включени подобни примитивни артикули. Примитивни, да, защото и те са създадени според стари критерии.
Той отпива едра глътка от разредения с лимонада скоч, примлясва и повтаря:
— Именно, стари критерии. Когато преди години бе създаден прословутият ЛСД-25, някои мъдреци от Пентагона решиха, че са набарали новото оръжие. После обаче се оказа, че препаратът бил неимоверно скъп, за да се пусне в масово производство. Тогава изведнъж се яви още по-прословутият Би Зет и генералите се вкопчиха за него. Използуваха го за проба дори във Виетнам. Фантастичен ефект. Засегнатият тутакси излиза от строя. Но и това са все старите критерии.
Той отново отпива едра глътка и отново повтаря:
— Да, старите критерии. Защото нещата пак опират до пренасяне със самолети и до пускане с бомби. Което предполага войната да е почнала. А почне ли войната, никой няма да ви чака да го опушвате с вашия Би Зет. Ще полетят ракетите — и толкова!
— В такъв случай съвсем не я виждам тая ваша операция „Спрайт“.
— Не операция, а цяла програма, драги. Но за да я видите, налага се да разсъждавате малко по-
