— Грешите! — прекъсна го плахо той. — Приспал съм го.
Двамата академици си размениха светкавичен поглед. От трън, та на глог; сега пък щеше да се появи трети Стилян Кънев!…
— И къде е? — попита уплашено академик Христозов.
— Там!
Урумов посочи към вътрешното помещение, през отворената врата на което проблясваше матовата светлина на биохибернатора.
Без никакви обяснения двамата го избутаха безцеремонно от пътя си и залепиха лица на стъкления похлупак, под който сладко спеше един възрастен мъж в бяла престилка. В същия миг Христозов изруга — мъжът в хибернатора беше лаборантът на Стилян, бай Никодим; нещастен самотник, който упорито отказваше да излезе в пенсия.
Една досадна грешка беше провалила целил хитро скроен план. И едно неподчинение. Защото в уречения час Камбуров нареди по телефона на Стилян Кънев да отиде лично до биохибернатора, за да вземе оттам някакви си уж много важни проби за експеримента. Как може да предположи, че няма да му се подчини? А Стилян — навярно зает преди отпътуването — беше изпратил своя лаборант. Без да подозира нищо и точно според указанията, доктор Урумов, конто не познаваше още добре новите си колеги, беше приспал бай Никодим и той сега си спеше кротко пред очите им. Докато истинският Стилян…
— Положението е повече от критично — беше заявил по-късно Камбуров, когато хеликоптерът на института прекосяваше небето над Балканския полуостров. — Не можем по нищо да различим кой е истинският Стилян Кънев и кой е двойникът, за да го предадем за унищожение. По всички показатели те са идентични. В биохимичен смисъл на думата двойникът е човек точно толкова, колкото е всеки от нас. Затова изискват така строго да се спазват клаузите на договора; за да няма и нищожна вероятност от грешка. А ние!…
— Ужасно! — изсумтя академик Христозов, който знаеше много добре величината на моралното престъпление, което му тегнеше на съвестта. Никой човек в света не би желал да има двойник. И никой не можеше да предвиди до какви последици може да доведе всичко това.
Тези мисли не ги напуснаха и по-късно, когато се прехвърлиха и подводницата на института, с която бяха влезли във връзка по радиото. Тези мисли ги измъчваха още по-жестоко сега, когато единият от двамата Стиляновци лежеше мъртъв в каютата на капитана. Кой от двамата беше той — човекът или роботът?…
В подводната къща ги посрещна отчаянието. Ванда ридаеше безутешно върху леглото, а Руси и Стилян се разхождаха, без да се поглеждат. Очевидно Стилян им бе разказал цялата нелепа история с двойника.
Без да се стеснява от никого, академик Камбуров се спусна към своя подчинен.
— Кога пристигнахте тук? — попита задъхано той. — Първи или втори?
Всички се извърнаха към Стилян, разбрали изведнъж, че от неговия отговор, от тази единствена негова дума, зависеше бъдещето на повечето от тях.
— Втори! — каза без колебание Стилян, но веднага побледня и несъзнателно сложи ръка на гърдите си.
— Втори?… Сигурен ли сте?…
— Разбира се! Когато дойдох, моят двойник спеше и в първия миг аз така се изплаших, че…
Камбуроз приседна на леглото и тихичко се разсмя. Месестите му бузи, които така много го оприличаваха на стар булдог, се тресяха, от очите му се стичаха сълзи на радост и на безкрайно облекчение.
— Вие сте истинският Стилян Кънев! — каза подир малко той. После им разказа цялата заплетена история…
Дълго мълчаха след неговия разказ, потресени от неочакваната развръзка.
— Но защо се е самоубил „другият“ Стилян? — попита по едно време Ванда.
— Наистина, защо? — обади се и Стилян. — Поведението му не е съвсем логично.
— Как бихте постъпили вие на негово място? — попита с внезапен интерес академик Кзмбуроз. — Ако вие се връщахте последен в къщата?
— По съвсем същия начин — каза убедено Стилян. — Щях да вляза вътре и да участвувам най- добросъвестно в разкриването на истината. Макар че опасността да загубя беше точно петдесет процента.
— А жена ви? — продължи странния си разпит Камбуров.
— "Точно заради нея щях да вляза — каза горестно младият мъж. — Тя е най-заинтересованата да открие истинския си съпруг, нали!
— Значи единствено от обич към нея щяхте да постъпите така?
Лицето на Стилян се покри с гъста червенина.
— Може да не е модерно, академик Камбуров — каза пламенно той, — но аз обичам дълбоко и нежно жена си. И никому не бих позволил да й причини злина. Дори и на моя двойник.
Върху умореното лице на стария академик се появи една добра човешка усмивка.
— Грешите, млади човече, но вие нямате никаква вина за това. Така е устроен всеки от нас, колкото и да е печално да си го признаем.
— Какво искате да кажете? — попита засегнат Стилян
— Вие казвате, че от обич към жена си се върнахте. А помислихте ли, че при вида на двамата Стиляновци тя щеше да преживее невероятен шок?…
Стилян мълчеше с объркано лице.
— Но и постъпката на другия Стилян е необяснима — обади се Ванда, която следеше с жив интерес разговора.
— Двойниците роботи от този тип се правят нарочно с едно „несъвършенство“ — обясни Камбуров, — техните съзнания се изчистват напълно от човешкия егоизъм. Те не бива да имат никаква агресивност, присъща на всяко живо същество. В крайна сметка това може да се окаже единствена защитна мярка спрямо прототипа.
— И вие наричате това „несъвършенство“? — обади се за пръв път Руси; като най-млад от всички в подводната къща той предпочиташе да си мълчи.
— Несъвършенство дотолкова, доколкото не повтаря точно модела. Липсата на егоизъм обаче обяснява всичките му последни действия. Стилян-роботът се е самоубил заради вас, Ванда. За да бъдете вие щастлива. Той е дошъл до къщата, видял ви е тримата и се е отдалечил безшумно. Взел е благородното решение да излезе от играта във ваша полза. И, смея да ви уверя, от негова гледна точка той е постъпил по единствено правилния начин.
— Може би!… — каза неопределено Ванда и се обърна. Тя се отправи към края на помещението, опря чело на хладната стъклена стена и впери поглед в мрачната бездна пред себе си. Мислеше за този „друг“ Стилян, когото беше видяла само веднъж през живота си и който бе предизвикал такова кошмарно преживяване с появата си. Сега със своето доброволно оттегляне от живота той остави странна смесица от чувства в душата й, чувства, неизпитани от никоя друга жена в света…
„Горкият! — помисли с топло съчувствие Ванда. — Като прокълнат от съдбата човек да оставя подир себе си само хаос, където и да се появи. Какъв несретник!…“
Настъпи неловко мълчание като след смъртта на истински човек. Или просто всички бяха уморени от преживяното, за да могат да разговарят. Само Стилян нарушаваше сега покоя в малката къщичка, като се разхождаше напред-назад, потънал в мисли.
По едно време Стилян се надвеси над своя директор.
— Искам да го видя още веднъж — каза тихо той. — Другия Стилян…
Академик Камбуров само кимна с глава…
Информация за текста
© 1976 Васил Райков
