Някои от символите познаваше… китайски и дори тук-там египетски йероглифи. Това не бе неочаквано — преди много години собственик и проектант на тази тунелна система бе великият китайски философ Лао Дзъ. Освен че бил почитан мислител, Лао Дзъ бил още и велик пътешественик: беше известно, че през 4-ти век преди новата ера стигнал чак до Египет.
В центъра на стената имаше голям барелеф. Магьосника го бе виждал и преди:
Известен бе като Мистерията на кръговете, а смисълът му досега не бе разгадан. По-невнимателните наблюдатели допускаха, че това е представяне на Слънчевата система, но в това предположение имаше един малък проблем — обикалящите около слънцето планети бяха с една повече.
Магьосника бе виждал Мистерията на кръговете много пъти навсякъде по света — в Мексико и Египет, дори в Уелс и Ирландия — при това в различни форми, като се започне от грубо надраскани схеми върху гола скала и се стигне до изкусни гравюри в древни коридори, но нито един от тези варианти не можеше да се сравнява по изящество и сложност с този.
Защото този бе просто замайващ.
Беше инкрустиран с рубини, сапфири и нефрит и всеки от концентричните кръгове бе с позлатени ръбове. Барелефът блестеше под ярката светлина на сигналната ракета.
Точно под Мистерията на кръговете започваше нещо като тясна ниша. Широчината й бе към половин метър, а височината малко под два, но беше плитка — влизаше в плътната скала на около половин метър. Напомняше на Магьосника на вертикално разположен ковчег, взидан в скалата. Странното бе, че задната му стена бе гравирана. Над нея в скалата се виждаше малък символ, който накара Магьосника да се ококори от радост.
— Символът за Камъка на Лао Дзъ — възкликна той. — Философският камък. Господи! Намерихме го.
Заобиколен от това хранилище на древно знание от безценни съкровища, Магьосника извади напълно съвременно високотехнологично УКВ радио на „Моторола“ и каза по него:
— Танк. Няма да повярваш. Открих преддверието. Изумително е. Има запечатан вход, зад който, предполагам, е системата с капани. Близко сме. Много близко. Искам да слезеш и…
— Магьосник — разнесе се в отговор, — току-що ни се обадиха от наблюдателния пост на кея, по- надолу по Яндзъ. Китайската армия слухти наоколо. Патрул от девет канонерки наближава нашата клисура. Идват насам.
— Това е Мао. Как ли ни е открил?
— Може и да не е той. Възможно е да се окаже редовен патрул — каза Йобу Танака по прякор Танка.
— Което може да е и по-лошо. — Китайските военни патрули бяха известни с безцеремонното си отношение към всякакви археологически експедиции из тези части на страната и с откровеното искане на по-голям или по-малък подкуп.
— С колко разполагаме, преди да се изтърсят тук? — попита Магьосника.
— Час… а може и по-малко. Струва ми се разумно да ни няма, когато пристигнат.
— Съгласен съм, приятелю — въздъхна Магьосника. — По-добре да побързаме. Слизай тук и донеси повече средства за осветяване. Кажи на Чоу да пусне компютъра — започвам да записвам тези изображения и ще му ги изпращам горе.
Подземната пещера, в която бе попаднал Магьосника, се намираше в района на Трите клисури в Китай — място, което особено го устройваше.
Причината за това бе, че китайският йероглиф „ву“ означава според контекста „магьосник“ или „вещица“ и е често използван в имената на обектите в тази област: клисурата Ву — втората от прочутите Три клисури, Вушан — древният град крепост, намирал се някога на брега на Яндзъ, и разбира се, планината Вушан, високият три километра връх, издигащ се точно над подземната пещера, където се намираше Магьосника.
В превод: Магьосническата планина.
Клисурата Ву беше известна с историята си — храмове, пагоди, надписи като например плочата Конг Мин, и издълбаните в камъка пещери като Зелената пещера — почти всичко вече потопено под водите на дългото близо 600 километра езеро, образувано пред гигантската стена на язовира Трите клисури.
Но тази местност беше известна още и с необичайните събития, които ставаха в нея.
В подобие на някакъв китайски вариант на Розуел, тук в продължение на стотици години бяха виждани странни неща — необяснени небесни феномени, метеоритни дъждове и призрачни сияния като полярното. Твърдеше се дори, че в един ужасен ден през 17-и век от облаците над Вушан завалял кървав дъжд.
Изобщо местността около клисурата Ву имаше особена история.
Но днес, през 21-ви век, тази история бе потопена в името на прогреса, погълната от водите на Яндзъ — великата река, усмирена в прегръдката на най-големия строеж, създаван от човешка ръка. А някогашният град Вушан сега лежеше на 100 метра под вълните.
Бързите планински притоци, изливали се някога в Яндзъ през зрелищни странични ждрела, вече също бяха усмирени от водата, която продължаваше да пълни язовира — някогашните високи над 120 метра водопада сега едва разклащаха от 30 метра водите в основата на скалите.
Малките села с каменностенни къщи по бреговете на тези малки реки — още тогава намиращи се твърде далеч от погледа на останалия свят — вече бяха напълно изчезнали за историята.
Но не и за Магьосника.
В една частично запълнена клисура, врязана дълбоко в планината на север от Яндзъ, той бе открил изолирана планинска махала, построена във високата част на склона, и в нея — вход за тази система пещери.
Махалата бе древна и както можеше да се очаква, примитивна — само няколко къщи, иззидани от камъни с неправилна форма и с наклонени сламени покриви. Беше изоставена пред триста години и местните смятаха, че е обитавана от духове.
Сега, благодарение на ултрамодерната язовирна стена на сто и петдесет километра от това място, изоставената махала вече бе залята почти до коляно.
Входът към пещерната система не се охраняваше от капани и не бе защитен от сложен портал. Ако нещо можеше да обясни как е останал тайна в продължение на над две хилядолетия, това бе именно неговата невзрачност.
Магьосника намери входа във вътрешността на малка каменна хижа, опряла гръб в скалата. В тази непривличаща погледа малка хижа, обитавана някога от великия китайски философ Лао Дзъ — основателя на даоизма и учител на самия Конфуций, — имаше каменен кладенец, чийто отвор бе иззидан с тухлен перваз.
А в дъното на кладенеца, скрит под слой воняща черна вода, имаше фалшив под, под който бе входът за тази великолепна пещера.
Магьосника се залови за работа.
Извади от раницата си лаптоп Asus, свърза към него цифрова камера с висока разделителна способност и започна да натиска бутона, правеше снимки на стените на камерата.
Докато камерата снемаше изображенията, на екрана на лаптопа светкавично протичаха сложни обработки.
Извършваше ги програма за превод, използваща база данни, която Магьосника попълваше от години. В нея се намираха записи за хиляди древни символи от много страни и култури, заедно с общоприетия им превод. Програмата можеше да извършва „размити“ преводи — нещо от рода на най-добро предположение за символи с нееднозначен смисъл.
Всеки път, когато цифровата камера уловеше някакъв символ, той се сканираше от компютъра и за него
