ужасни истории изясняваха, че нищо, наричано човешко не е напускало Земята, с изключение може би на любимците или образците на машините. Земният разум никога не е бил обект на интерес в пространството.
— Тези предни решетки… — посочи канцлерът конфигурациите, които очевидно бяха антени, — могат да представляват бойни средства или части на лъчево оръжие, Велики капитан, разбира се, ако силата на ходовата сърцевина на чужденеца е в състояние да поддържа оръжеен силов поток.
— Инженер, какво ти подсказват интуитивните чувства, относно енергийната структура на кораба? — погледна капитанът към Смит. Тя не го попита за „умозаключения“ или „изводи“.
Смит беше благодарен, че тя не го попита за директен отговор на въпроса си, той не бе длъжен да опровергава идиотските твърдения на канцлера. Разбира се, че ставаше дума за лъч! Само че глупакът бе показал вдлъбнатата чиния на радиоантената.
Твърде вежливо от страна на капитана, твърде присъщо. Вежливостта беше много важна за намиращите се на борда на кораба.
В действителност капитанът беше хермафродит. Древният закон забраняваше на капитаните да се женят (или да имат наложници от простолюдието) за някой от екипажа на борда. Жената на капитана следваше да бъде от друг кораб — като подарък или завоевание, целящо да заздрави даден съюз.
Но нито едното, нито другото бе подходящо за най-височайшия от елита без сексуално удоволствие, така че капитанското тяло бе модифицирано с оглед да си доставя собствено удоволствие.
Гърдите й бяха красиви и големи — по-добри от на която и да е друга жена на борда, а кожата й съдържаше кралският пурпурен меланин — непрозрачен за опасни радиации. Паралелни редове от кожните й клетки под корема и на гърба й бяха приспособени да предизвикват орнаменти със седефени или перлени оттенъци. Дългите й крака завършваха с втори чифт ръце, дългите й нокти показваха, че тя стои над ръчната работа. На китките и на прасците на краката й се намираха украсени със скъпоценности декоративни ножници, а тя можеше да борави едновременно с четирите остриета, които лежаха в тях.
— Има ли разрешение да говорите с вашите помощници, Славни капитане?
— Давам го. Ние ще се забавляваме с вашите клоуни.
Помощниците бяха привързани с косите си към контролните табла (в условията на безтегловност не беше толкова дискомфортно, пръстите на ръцете и краката им оставаха свободни, за да манипулират с контролерите). Някои от контролерите се намираха на няколко инча от капитанската ръка, но тя разбира се не ги докосваше — за това бяха помощниците.
Смит неуверено предполагаше, че те са фокусирали аналитичните си камери върху няколко светещи звездички на кърмата на неподвижния чужд кораб, тъй като „Прокруст“ се приближаваше и насочваше към мястото, където те бяха затъмнени от емисионните следи на непознатия енергиен източник. Спектографското сравнение би станало ключ към разгадаване на проблема за естеството на отпадъчното изхвърляне, а оттук и на структурата на задвижването. Такъв пасивен анализ не би могъл да издаде точното местоположение на „Прокруст“.
Както предполагаше, след като анализите приключиха, резултатът показа високо число от билионните части на гамарадиация, както и висок външен електричен заряд. Смит даде своя рапорт и в заключение каза:
— Високото число антипротони в точките на излъчване показват реакция от вида материя — антиматерия. При така приспособено енергийно задвижване, антипротоните би трябвало да се консумират напълно, така че тяхното радиационно налягане да се добави към тласкането. Частичното разпадане в струята показва, че след основното изхвърляне са минали много гигасекунди. Близките до задвижването облаци от геометрични кондензации сочат, че звездния кораб е дрейфувал на ниски енергии, машините му са работили лениво. Но те още са активирани, Славни капитане. Той не е стар, негоден кораб, а жив.
Докато даваше своя рапорт, Смит се усмихваше, изненадан от собственото си спокойствие. Той никога не бе познавал истинското настроение.
Това беше надежда. Често „Законът на госта“ изискваше от капитана да демонстрира голяма щедрост. А наоколо имаше кораб, който очевидно се нуждаеше от ремонт и от добър ковач.
Може би капитанът ще продаде договора му на тези нови хора, може би имаше надежда, че ще напусне „Прокруст“, може би ще намери по-малко жестоки господари и по-малко трудни задължения. Свобода, дом, съпруга, жена, която си в състояние да докосваш, деца, които ще носят неговото име, да, неговото собствено, за което беше бленувал.
С новия кораб всичко можеше да се случи. И дори Смит да не бъдеше даден, поне щеше да има новини, нови лица и банкет. „Законът на госта“ даваше толкова възможности за срещи по време на тържеството.
Капитанът развя ветрилото си, за да се обърне с лице към събраните офицери.
— Какви са мненията ви, джентълмени? — попита.
— С голямо уважение, Велики капитан, ние трябва да разберем дали корабът е от благороден клас. Ако носи антиматерия, той трябва да е въоръжен. Може да е религиозен, може да странствува по свещената заповед на кръстоносния поход против машините. И в двата случая, да не отговорим на неговото повикване ще означава да бъдем против „Закона на госта“ — каза канцлерът и продължи: — Както е казано поетично: „Корабите са няколко и далеч в нощния шир. Разделяй храна, новини и блага, всичко това ще увеличи мощта ни“.
Крилатият рицар произнесе:
— С голямо уважение, Велики капитан! Ако корабът е религиозен, нека да оставим Господ и Неговата Жена Гайя да погледнат към него. Защо кораб с толкова мощно задвижване да се носи бездейно из пространството? Няма естествена причина. Може би на борда има зараза, лоши духове или земни машини. Бих казал да преминем край него. „Законът на госта“ не изисква да даваме гостоприемство и помощ на такива нещастни съдове или прокълнати кораби. Освен това в поезията също се казва: „Пази чуждите от чужди. Непознатите неща донасят непозната опасност“.
Следващото изказване бе на сенешалът, чиито зъби бяха поникнали в бижутата, украсяващи устата му:
— Велики капитан, приеми моето голямо уважение. „Законът на госта“ ни позволява да живеем в пустотата. Нима ние не разделяме въздуха, водата и виното си? Това е непознат кораб с чужд дизайн. Но всеки кораб, който ние посрещаме е нов! Айнщайн си играе с времето относно бъдещите срещи с всеки друг екипаж. Капитан, мой несравними, уважаеми офицери, слушайте! Този кораб или е благороднически, или невъоръжен. Ако е второто, той ще ни бъде задължен с една десета част от товара, запасите от въздух и екипажа си. Не е ли справедливо? Не трябва ли да поддържаме вакуума чист от пирати и измамници? Но ако корабът е благороден, там или има оцелели, или няма. Ако няма, тогава той се явява богата награда по „Закона за спасяването“. Погледнете към солидността на неговата структура: централният му корпус е чудесен за нова поддръжка, той пропуска кислород, който трябва да опазим, а тукашната сива маймуна каза, че задвижването му притежава огромна сила. Представете си, задвижване с антиматерия!
Подвасалите и рицарите сега алчно втренчиха очите си в наблюдателния кладенец. Антиматерията фактически представляваше антижелязо — стандартният метал за бартерни сделки в пространството. Както и златото, той винаги беше търсен и за разлика от радиоактивните елементи не се разлагаше, беше хомогенен и лесно преносим. Представляваше основна разменна монета, защото всеки се нуждаеше от енергия.
— Но ако на кораба има оцелели, Велики капитан, те трябва да са много отслабнали. А един отслабнал кораб винаги проявява повече великодушие, отколкото го изисква „Законът на госта“ — продължаваше сенешалът. — По-голямо великодушие, от колкото всеки жив човек би си представил.
В кръга на благородниците се разнесе вълна от съскащ смях. Някои от тях докоснаха ножовете си и куките за закачване.
Капитанът ги изгледа, сякаш тя имаше намерение да ги смъмри за дяволските им мисли, а погледът, отправен към физиономиите им бе доста мъжки и кръвожаден. Смит се сети, че женската част на нейното хермафродитско тяло бе предназначена да служи на мъжката.
— Мои добри джентълмени! Възможно ли е между оцелелите на борда на този кораб да се намира жена? — попита капитанът.
Докторът на екипажа, жилав човек с тънки ръце и имплантирани в очите лещи се изсмя задъхано и
