Гайя застанал в центъра на небесна роза. Тя беше в задържащо почетна позиция, с десен крак, насочен към ухото й и изпънат ляв, между пръстите на който леко бе прихваната крачна лъжица; в лявата си ръка държеше отворено ветрило, а с дясната бе направила почетен жест. Както изискваше традицията, между пръстите на десния й крак се намираше салфетка, сгъната по изтънчения образец на оригами.
Главата й бе украсена с фризура, наречена „Добре дошло блюдо“, по краищата й се намираха панделки с електростатичен заряд, който въртейки се зад тила и раменете й създаваше ефект на ореол.
За празника в кръга около нея бяха подредени малки разноцветни лунички от зрели плодове, топчици с винено желе, сфери от дантелени хлебчета и месни къбълца от търкалящи се наденички. С напредването на празника, тя щеше да се върти по посока на часовниковата стрелка, за да предлага един след друг различни деликатеси, протягайки ръка или крак (крачна храна с пръстите на крака или ръчна с пръстите на ръката) и ястията, които щяха да обикалят в орбита около нея щяха да бъдат сервирани според традиционната кулинарна теория.
Докато капитанът стоеше изправен, празнуващите трябваше да се съобразяват със собствената си ротация около него, да не се хранят много бързо или много бавно и да не посягат към някое изискано ястие извън установения ред.
Произлизащият щеше да бъде ескортиран последен във вътрешността на кораба. Празнуващите оформиха неравен цилиндър, оставяйки почетни места за него и капитан Ерешкигал.
Смит висеше над нея, не за да яде, а за да отговаря на някои технически въпроси, евентуално отправени към него. Около десния му крак и лявата му ръка бяха увити кърпи, за да може да улавя каквато и да е частица мазнина, изпусната от капитанските устни. Той също държеше зареждаща четка, за да е в състояние да влиза в ролята на неин паж по фризурата, в случай че с някоя от къдриците станеше нещо непредвидимо. По едно време забеляза с учудване, че край мястото за хранене определено за Произлизащият няма нито пажове, нито близки за хващане приспособления.
Когато Произлизащият влезе, той започна да лети като прилагаше с опашката на шарфа си ротативно тласкаща техника, с която успяваше да поддържа неизменна поза. Това беше твърде стар начин за маневриране, свързан с разточителни движения, не като тихото плъзгане на благородниците, употребяващи ветрила, техните изящни завои и елегантни промени в посоката, мамеха противника по време на битка. Да наблюдаваш човек използуващ ротативно тласкаща техника беше толкова лесно — най-вече за боеца с нож готов да го убие. При мисълта за това, Смит изпита смущение, защото в условията на гравитация, придвижването повече би приличало на пълзене.
След като Произлизащия зае определената му позиция, той се поколеба за малко и премига, очевидно озадачен от липсата на подходящо приспособление за закрепване около себе си.
Смит забеляза, че светлините в неговата посока са фокусирани без защитни знамена, които да омекотят директния им блясък. Друг пропуск.
Всички благородници наблюдаваха Произлизащия с коси погледи. Бяха разменени няколко съмнителни любезности, благоприличието бе спазено, храненето започна.
Един от рицарите се провикна гръмогласно:
— Погледни тук, колега, виж какво чудесно ястие са ни поднесли! Ще трябва да смучем костния мозък сух!
И той леко подхвърли овнешки крак към канцлера, който стоеше отдясно на капитана, пресичайки оста между тях двамата.
Настъпи крехка тишина. Да си позволиш каквато и да е храна да премине между който и да е Празнуващите и капитана се смяташе за простащина, кракът на животното бе така центриран, че да блокира зрителното поле на Произлизащия.
Канцлерът протегна крачната си вилица и забоде месото на нея, при действието му отхвръкнаха трептящи късчета мазнина и се насочиха към Произлизащия.
— Ай — възкликна той. — Поне овчето има добър вкус и е достатъчно да се знае, че това е задължение на кланицата!
Никой не се изсмя.
Смит премаля от страх след като видя Произлизащия да оглежда надолу и нагоре хранителния пръстен, приготвен за него. Всички меса и плодове от полукръга над главата му бяха крачни храни, ръчните се намираха в долния полукръг на пръстена за хранене. Той трябваше да хване или нещо извън кръга, или да се храни непохватно. Произлизащият погледна сякаш възнамеряваше да каже нещо. Отвори уста и отново я затвори. Може би по лицето му се изписа намек на опасение.
Капитанът от своя страна изглеждаше малко опечален. Тя повдигна топчето солница и вместо да го бутне по оста към равния й по ранг (с което да покаже, че той е следващия по приоритет) го отправи към сенешала, който висеше над нейната горна дясна страна.
Сенешалът се ухили на Произлизащия, остърга с нокътя на палеца на ръката си парченце сол и отправи остатъка от топчето вляво от себе си. След като всички рицари се обслужиха по същия начин, най-сетне солницата стигна до Произлизащия. Последният от тях бе облизал почти изчезналата солница, после я бе захапал между зъбите си и с рязко движение на главата я бе запратил към него.
Лицето на Произлизащия бе замръзнало в безстрастна маска със стиснати челюсти. Пред челото му плуваха капки пот. Той не се протегна да вземе оскърбителната солница, а я остави да мине над рамото му в посока на преградната стена зад него.
Всички благородници положиха ръце върху оръжията си. Залата стана напълно тиха.
Когато Произлизащия хвана една крачна праскова близо до главата си и леко се усмихна, в очите му се появи израз на тъга.
— Поздравявам моя благороден колега капитан за неговия щедър празник — каза той и отхапа парченце от плода.
За околните този акт изглеждаше комичен. Все едно да гледаш как човек подложен на ускорение се опитва да яде върху нещо, което някога се е наричало под.
Едно от бордовите джуджета отвори отверстието на вентилатор, който се намираше зад гърба на госта и струята на образуваното течение бавно започна да разпръсва храната му. Произлизащият застина за момент, после хвана две парченца от плодове и ги прикрепи под лактите си.
Изглеждаше абсурдно, но никой не се изсмя.
Беше трудно да се каже дали той се е уплашил, лицето му не издаваше някаква емоция. Но вероятно се държеше като уплашен човек.
— Благодаря за вашето гостоприемство — каза. — Сега желая да се върна на моя кораб.
— Но ние не сме си свършили работа с теб — рече канцлерът. — Твоят кораб е прекрасен, нали така? Бихме били много щастливи да получим като подарък неговото задвижване и централните секции на корпуса му. Може да го третираме като проста претенция за възнаграждение при спасяване на имущество. Нали сега на борда на това нещо няма никой?
Произлизащият сгъна крака и постави ръце в близост до оръжията си „кири-су-гама“.
— Той, корабът! Би било много по-вежливо, добри ми Сър, ако така наричаме всеки съд, който поддържа живота ни.
— По зовът на честта, този, който носи оръжия, трябва да ги използува — гръмко започна крилатият рицар. — Това фалшиво простолюдие от отрепки и лентяи, които без достойнство задигат оръжие и осъществяват грабежи през въздушните люкове, какво да се каже за тях? Но нима едно животно може да има чест? Затова именно за нея, джентълмени, аз искам да вдигнем тост! За честта и за въздуха, който поддържа живота ни. Нека този, който не пие бъде лишен от тях. Но погледнете! Ти, който наричаш себе си капитан, нямаш паж! Хей, Смит! Сива маймуно! Предложи на госта последна глътка вино, ръцете ти са подходящи да го предложиш!
Той извади от торбата си пластмасово пакетче от медицинските припаси, пълно с бракувана за употреба течност и го хвърли към Смит, който го хвана с треперещи пръсти.
Това беше смъртно оскърбление. Ако Смит прехвърлеше пакетчето на Произлизащия, той нито можеше да пие от него, нито да откаже с чест тоста. Целта на грижливо подготвената програма от обиди целеше да се разбере, как той щеше да ги понесе. Смит гадаеше дали Произлизащия има скрити оръжия, хитрости или клопки, които сега трябваше да покаже. В такъв случай капитан Ерешкигал щеше да загуби само един рицар без особено значение и ако той бъдеше убит, тя можеше да се извини, порицавайки безразсъдството му,
