Юбилейно

Радой РалинЮбилейно

Владимир Владимирович!
                        Разрешете представиться.
Един млад,
        непознат Вам
                                стършел
Пред портрета
                издига
                        наздравица
за поета
        шестдесета
                навършил.
60!
        Туй е възраст почтена,
щом я стигнем
                и мислим
                                за гроба.
Ала Вие сте
                нетленна,
с вечност запазена
                                особа.
Моля,
        приемете ме1
                                за пет минути.
Вярвам,
        моята молба
                                ще уважите.
Не сте Вие
                от ония
                                първенци надути,
Вие
        на контакта с хората
                                        държите.
Тук мнозина
                пост щом пипнат,
                                        се ояждат,
скъсват връзката
                                с предишните другари,
с пропуски,
                с дувари се обграждат,
та човек
                не смее
                        около им да припари.
Пък да ги съгледаш!
                        Теб ти става жалко!
Как
        позорното благоразумие
ги превръща
                всеки ден
                                        по малко
в кабинетни мумии…
Дай им само
                да ти снемат
                                        рой решения.
Не умът им действува,
                                        а калемът.
Все се пазят
                        да не влазят
                                                в прегрешения,
че къде
        щат-иди,
                        щом ги снемат?…
Всичко туй
                сега
                        добре го зная
и го виждам
                и във частност,
                                                и във целост.
Но си спрягам
                всички форми
                                на глагола „трая“…
Де у мене
                зрелост,
                        че и смелост?…
Нали вие учите:
                        не с крясъци и схеми!
Не да боцкаме
                с топлийки
                                боязливо,
а да жилиме
                и малки
                        и големи,
па на който ще
                        да става криво!
Не се трогват лесно
                                всички стари мостри,
затова е нужно
                        всекидневно,
всекичасно
                жилото ни
                                да се остри
върху шмиргела
                        на класовото чувство
                                                        гневно!
Да, но
        с разни мерки