Кадровикът Теофраст

— Но вие ще ми подронвате авторитета пред всичките ми служители?

— Който дава служба и хляб, не може да няма авторитет. Ето, аз желая да постъпя при вас.

— Не, просто ме е срам! Бих се чувствувал нищожество пред личността ви…

— Но за мен ще бъде чест!

— Да се чувствувам нищожество, нали?… после, на вас защо ви трябва да работите? Вие вече сте постигнали всемирна слава, преведен сте на всички езици, които уважават себе си, пък сте се потрудили да достигнете солидна възраст. Както пише в биографията ви, вече карате 2233-ата си годишнина!

— Толкова! — кимна старикът — Ала искам да поработя още 67 години, за да ми излезе пенсията. Знаете, нас, безсмъртните, ни пенсионират малко по-късно. И по-трудно, защото има много кандидати… Моля ви се, вземете ме, аз ще ви върша много работа, ще ви пиша десетки страници и никой няма да узнае това.

Молбите му бяха толкова настойчиви и софоклевско-сърцераздирателни, че аз склоних. Все пак самочувствието на човека-шеф се повишава, когато прави услуги на класици.

Теофраст се затвори в една уединена стая и работеше от сутрин до вечер по античен начин: тогава не имало осемчасов работен ден! Всяка нощ, когато служителите отдавна бяха напуснали работните си помещения, той ми представяше по едно кадрово досие за различен човешки характер. В края на месеца характерите станаха тридесет и един!

— Че вашите характеристики — не можах да се сдържа-бяха тридесет?

— Този път реших да надмина себе си — не се усети как ме прекъсна Теофраст. — Но сега е друг време… Човешките черти се умножиха. Само с буквата „А“ са изброени 75 такива — пороци или добродетели, вие сам ги определяйте…

Старикът е полудял!… Че кой днешен писател борави с толкова голям брой характери? Пет, шест, седем-разбирам, но тридесет и един и повече?…Ако продължава така, за една година той ще ме натътрузи, тъй като за класиците няма почивен ден, триста шестдесет и пет характера, за две-седемстотин и трийсет, след което аз ще бъда принуден да попадна в едни непроходими психологически джунгли.

Размислих една нощ, след това повиках Теофраст и го уволних по непригодност. Мотивирах се със съображението, че има и по-млади от него, има нови кадри, на които трябва да се дава път. Той се съгласи в края на краищата и след като се сбогува с една трагическа антична усмивка, си тръгна…Тридесет и едното кадрови досиета ми остави за спомен. Пък аз в разсеяността си забравих да му изплатя полагаемото му се възнаграждение… Нищо, ако му дотрябва, той сам ще си го потърси.

Разгърнах досиетата, зачетох ги и… се събудих… заозъртах се, запрозявах се…

Няма нищо необикновено — беше първата ми мисъл. Сън като сън. Да го обясняват Фройд и стотиците нашенски фолклорни съновници. Но най обикновеното дойде, когато се обтегнах и разкърших ръце. В лявата ми длан лежеше бележникът, а в дясната ръка стисках молива. Разгърнах заинтригувано бележника. Целият ми сън го имаше дословно стенографиран. И най-важното: кадровите досиета, характерите на Теофраст.

Прочетох ги, видяха ми се достойни за преписване без литературна обработка, затова ги поднасям на вас, драги читатели. Гарантирам ви, че те са дословно такива, каквито ги е сътворил класикът. Негови са авторските права, негова е и отговорността! Аз претендирам само хонорарът да бъде мой! Както правят всички литературни изследователи, когато публикуват писма на класици.

Ограбил съм бил труда на автора? Нищо, и моя труд ще ограбват след векове. Никой труд на света не остава неексплоатиран! Е, какво, подкован ли съм теоретически?

1959 г.

,

Информация за текста

© 1959 Радой Ралин

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Венета Начева

Публикация:

Радой Ралин, „Кадровикът Теофраст. Сатирични есета“, С. 1987

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5950]

Последна редакция: 2008-04-03 13:00:00

,

1

Тази моя повест се оказа пророческа: след петнадесет години моите герои осъществиха цяла революция. Редно е сега да ме преведат на португалски.