построени на голата истина: наша е отговорността да открием връзката със света извън нас. Не нечия друга. И определено не на Църквата. Странно е как манихеите ми показаха това. — Без да съзнава, Пиърс хвана ръката на Петра. — И тази връзка лежи в сърцевината на чистата обич и прави възможна яснотата.
Перети го гледаше. После каза:
— Знаете, разбира се, че единствената основна задача на Църквата е да поддържа и засилва тази връзка.
— Не съм сигурен, че вече бих се съгласил с това.
— Добре — каза Перети. — Тогава, за съжаление, ще трябва да ви загубим.
— Така е — добави Аниели и стана. Усмихна се, за да намали напрежението, и каза: — Оставяте ме сама с Негово преосвещенство.
После погледна Перети и се засмя.
— Казах ви, че с мен не се работи лесно.
— Ще го запомня — усмихна се кардиналът.
— Пепелници — каза Пиърс. — Препоръчвам ви ги като средство за помиряване.
— Много смешно — нацупи се Аниели. — Значи се връщате в Щатите?
— Ще видим — каза Пиърс и погледна към Петра.
— Имам някои добри приятели в Библейския институт в Бостън. Те ще се радват да се запознаят с вас.
Той се усмихна на Аниели, после пак се обърна към Петра.
— Мисля, че първото нещо е да сложим този младеж да поспи.
— Разбира се — каза Перети и се изправи. — Подредили са ви стаи на горния етаж. Вилата е ваша, докогато поискате.
— Благодаря ви, ваше преосвещенство.
— Не — каза кардиналът. — Аз ви благодаря… отче.
Пиърс вдигна Иво и хвана Петра за ръката.
— Чакайте, чакайте — викна Аниели и целуна Пиърс по бузата. — Ще ми липсвате.
Усмихна им се и веднага се обърна към Перети.
— Както виждам нещата, ваше преосвещенсво, имаме два избора. Е, всъщност един, ако разберем как… — Тримата вече излизаха в коридора.
— Много бързо говори — каза Иво.
Пиърс и Петра се засмяха.
— Да, Ивчо — каза Петра. — И мисли бързо.
Епилог
Слънцето се потапяше зад хоризонта, по-жълто от портокал. Нямаше вятър и жегата на плажа беше по-малка отпреди час. Всеки полъх носеше аромата на сол.
Пиърс гледаше вълните. Три седмици у дома и едва сега започваше да осмисля случилото се.
Блейни беше прав. Папството премина в ръцете на Перети седмица след първите новини. Изборите бяха ограничени до шест дни, бяха повикани осемте оцелели кардинали и мнозина епископи, за да проведат конклава. И бяха избрали Перети още на първия тур.
По-интересното обаче беше свитъкът — „Книгата на «Q»“ според учените, който Перети бе спасил от лапите на така наречените заговорници. Охраняван по-зорко и от свитъците от Мъртво море, „Q“ бе помогнал на хората да възстановят равновесието си след бомбените атентати. Аниели бе разпространила новината и важни хора бяха започнали да сядат около масите. Първата стъпка. Щеше да трябва известно време преди чувството за нормалност — каквото и да означаваше това — да се завърне.
Все пак имаше положителни признаци. Трупа методистки проповедници в Щатите твърдяха, че Ватиканът пазел „Q“ само за себе си — появиха се слухове, че католически учени били дописали повечето неща в свитъка за свои цели. Дрязгите пак започваха.
И разбира се, никакво споменаване на манихеите.
Някой го напръска и Пиърс се обърна. Беше Иво. В очите му се четеше израз на предвкусвана отплата. Само преди няколко дни бе започнал да се държи по-естествено — смъртта на Салко бе все още скорошна.
— Ох, Ивчо — каза Пиърс. — Май започва да вали.
Взрив от смях.
— Не беше дъжд! Не беше дъжд!
— Хм — каза сериозно, Пиърс. — Да не би да е…
Не можа да завърши — шепа вода отново се изля върху главата му. Пиърс скочи. Петра и Иво веднага побягнаха встрани.
Пиърс се приведе и изръмжа като звяр. Но очите му бляскаха закачливо.
— Мисля, че го пощурихме, Ивчо — каза Петра.
— Мама го направи — засмя се момчето. — Мама те поля, не съм аз. Мама беше.
Пиърс скочи, сграбчи го и го понесе към водата.
— Не! — пищеше Иво и се смееше. Пиърс го хвърли във водата.
— Пак ме хвана! — викна Иво, щом се показа над водата.
— Дай сега да хванем мама — каза Пиърс, обърна се и тръгна към брега.
Лицето на Петра бе прекрасно. Момент на паника, после пълна капитулация. Иво тържествуваше.
Пиърс разтвори ръце, готов да я метне на рамо. Вместо това бавно се изправи и я прегърна. Топлото й тяло се притисна до гърдите му.
Тя го целуна.
— Вече не приличаш на свещеник.
— Защо, това проблем ли е?
Тя се усмихна и попита:
— Каза ли на семейството си?
— Те знаят от момента, в който слязох от самолета. — Той я вдигна и я понесе към водата.
— Не, Иън. Не сега. Лекарят каза, че не бива да влизам във водата.
— До днес. Това каза.
Беше нагазил до колене, Иво беше до него.
— Ей сега ще видиш ти, мамо! — засмя се момчето.
Пиърс й прошепна в ухото:
— Или може би ще изчакаме до среднощното плуване, а?
— Да, бихме могли — прошепна тя.
Той нежно я целуна, после я сложи да стъпи във водата. Миг по-късно вече гонеше Иво.
— Значи аз ще си го получа заради мама, така ли?
Иво се мъчеше да избяга. Но нямаше начин.
Заедно паднаха във водата. Пиърс го грабна и го притисна до гърдите си. Заплуваха, главите им заподскачаха едновременно над водата.
Далеч от незначителното, в едно море, на пръв поглед пусто.
Бележка на автора
Би било невъзможно да се захвана с тази книга, без да се възползвам от предимството на наистина изключителната научна литература за ранното християнство. За трудовете им върху гностицизма съм извънредно задължен на Илейн Пейджълс, Кърт Рудолф, Ханс Йонас, Робърт М. Грант, Чарлз У. Хедрик и Робърт Ходжсън, Джио Уидънгред, Дейвид М. Шолър и Бентли Лейтън. За изследванията им върху „Q“ — на Джон С. Клоупънбърг, Кристофър М. Тъкит и Бъртън Л. Мак, чиито произведения бяха неоценими. И за техните по-общи произведения — на Джон Доминик Кроусан (чиято книга „Иисус: биографията на един революционер“ е просто чудесна), Лейф И. Вааг, Ярослав Пеликан, Робърт В. Фънк, Рой Хувър и
