Първо, върху това, що става стопански на земята, решава господството на пазара. Поради това цената е отговорния регулатор в стопанското предприятие, сиреч произвежда се онзи продукт, който ще има най — голяма реализация на пазара и ще донесе най-голяма печалба за предприятието. Второ, който има финансите, т.е. парите, той владее върху стопанските блага, той ги притежава, той определя производство и потребление. Трето, хора от всякакви народи и раси могат да се заселват там, дето вярват, че са намерили най-доброто място за стопанската си дейност, сиреч там дето производствените разходи са по- малки или транспортът е по-евтин, а печалбите по-големи. Идеята на англосаксонското стопанско схващане е да се произвежда това, което позволява световния пазар, а не онова, що допуща народната общност. То определя политикономията, като наука за богатството, т.е. взема за център на стопанския живот богатството и неговото увеличаване. (Проф. Георги Данаилов, Основни начала на политическата икономия, Пловдив, 1934 г.) Понятието „чиста“ печалба, обаче, не съществува в природата, а само в общество с антиприродна система на отношения, защото всяка реализация на „чиста“ печалба някъде е за сметка на нечие обедняване и осиромашаване другаде. С тоталитарното налагане на англосаксонското стопанско схващане по целия свят се отрече истинския съзидател на стопанския живот — народната общност.
Какъв е методът на банкерите-лихвари?
По време на мир държавите по света се оправят и без парични заеми, но когато правителствата биват изнудени от банкерите-лихвари да започнат война помежду си, то се налага с шапка в ръце да вземат кредити от тях. Тези „финансисти“ на драго сърце им услужват, тъй като лихвените пари, които банкерите- лихвари им дават в заем, ако действително бяха суверенни правителства щяха всъщност да бъдат техни собствени пари. На практика тези несуверенни правителства срещу взетите от банкерите-лихвари парични заеми им предоставят облигации, лихвите по които се плащат от неведущият данъкоплатец. По този начин подстрекаването, а след това и „финансирането“ на войни между несуверенни правителства се превръща в доходоносен занаят за „печатарите“ на собствените им пари. Локалните войни между несуверенни правителства означават милиони, а световните — стотици милиарди чиста печалба за „печатарите“. Чрез премахването на златното покритие банкерите-лихвари си разчистват път за пускане в обръщение на неограничено количество книжни пари. В американското сп. „Тайм“ от 26 февруари 1979 г. се казва, че САЩ (т.е. Федералният резерв) са напечатали и пуснали в обръщение толкова много книжни пари, че по пазарите на Европа и Далечния Изток хвърчат като конфети 700 милиарда доларови банкноти. 18 години по-късно сп. „Йес“ от февруари 1997 пише:
„Днешният финансов ред никога не се е разминавал така драстично с реалното стопанство. Тук ще посочим един пример: в статистиката отчитаме, че през 1995 г. дневният оборот на обменяната по света валута възлиза на 1300 милиарда долара. Това е тридесет пъти повече от дневния брутен обществен продукт на всички развиващи се държави, взети заедно. Годишният брутен обществен продукт на САЩ ще стигне на интернационалния финансов пазар само за три дена…“
Докато за 1997 г. общата световна търговия имаше като цяло обем от 5,57 билиона щатски долара, то по световните финансови борси са трансферирани 475 билиона щатски долара! Като пример ще посочим, че вътрешния брутен продукт на ФРГ за същата година се равнява на 2,11 билиона долара. Според една официална справка към 01.08.1998. ФРГ — федерация, провинции и общини взети заедно, имат общо държавни дългове от 2 288 210 710 400 DM. Само за обслужване на лихвите по тези дългове правителството на ФРГ трябва да заделя 80 милиарда DM годишно. През 1968 г. ФРГ имаше държавни задължения към акционерни банки в размер на 117 милиарда DM, което се равнява на 22% от тогавашния брутен вътрешен продукт на страната. През 1998 г., т.е. 30 години по-късно, държавните задължения на ФРГ са близо 2300 милиарда DM, което съставлява вече 61% (!) от БВП на страната. И всичко това се отнася за може би най- добре функциониращата икономика в света!
Тези числа ясно показват какво представляват световните лихвари. С такива колосални суми без всякакво стоково покритие във всеки един избран от тях момент те могат да разорят цели държави за един единствен ден. Неминуемо някой ден мехурът ще се пукне…
Всичко това води до голяма беднотия и мизерия не само в България, но и по целия свят. Така банкерите-лихвари се надяват по-лесно да подчинят народите под една световна марксистка диктатура. Създаването на Европейския Съюз и предстоящото въвеждане на еврото е още една крачка в тая насока…
Свобода ли?
Свободата е старо средство за поробване на народите. В нейно име платени „революционери“ събориха европейските монархии, за да създадат един обществен ред, значително по-удобен за машинациите на банкерите-лихвари, подсигурен с либерални конституции. Много е вероятно акционерите от американския „Федерален резерв“ да са същите дялови собственици и на „Bank of England“, „Banque de France“, „Banca d’Italia“, германската „Bundesbank“, пък и самата „Българска народна банка“. Днес тези частни акционери направляват и контролират световния банков живот, без да търпят каквато и да е намеса от страна на правителствата. Това всъщност не е нищо друго освен едно световно банкеро-лихварско правителство, което разпорежда на така наречените „национални“ (т.е. несуверенни) правителства дали трябва да водят война или пък да останат неутрални, понеже ръката, която взема назаем винаги е по-слаба от ръката, която дава тоя заем. С предаването на привилегията за печатане на книжни пари от банкерите-лихвари, либералните и марксистките правителства се принизяват сами до положението на техни прости слуги, а кралете, които все още стоят на европейските си тронове, са се превърнали в едни гумени монарси. Това е жалкото състояние на света, в който живеем днес. Много хора през всичкото това време са прозирали световното мошеничество на банкерите-лихвари. Много хора са се опитвали да извадят истината на бял свят. Но тъй като несуверенните правителства (каквото за съжаление е и днешното българско) са прости слуги на тези световни мошеници, то те просто игнорират фактите. Със силата на световните медии (също слуги на банкерите-лихвари) те, според случая, очернят или осмиват всеки, които прогласи истината за мошеничествата им, ако не се стигне и до физическа ликвидация… Такава за съжаление е историята на един достоен мъж — Луис Макфадън (Louis T. McFadden), бил в продължение на 12 години председател на финансово-валутната комисия в американския конгрес. След подробно разследване на американската парична система, Луис Макфадън на 13 януари 1932 г. държи една знаменита реч пред Конгреса, в която между другото казва:
„Тук, в нашата страна, имаме една от най-пагубните институции, които светът някога е познавал. Става дума за Управителния съвет на Федералния резерв с неговите федерални банки (Federal Reserve Banks). Някои хора все още наивно вярват, че те са институции на американското правителство. Но те не са правителствени учреждения. Те са частни кредитни монополи, които плячкосват американското население, за да обогатят себе си и чуждестранните си клиенти, чужди и наши спекуланти и мошеници, богати кредитори-обирджии… Заради операциите на федералните банки ние днес се намираме в най-голямата депресия, която някога сме виждали. От Атлантическия, та чак до Тихия океан, страната ни е занемарена и обезценена чрез сатанинските манипулации на федералните банки. През цялата ни история като държава не е имало такова ниско жизнено равнище на американския народ, нито пък народът ни е бил тъй отчаян, както сега. В един от нашите Щати наскоро само за един ден бяха продадени на търг 60 000 жилища и селски имоти… Управителният съвет на федералните банки не се посвени да вложи всички усилия, за да забули своята власт, но истината е, че този управителен съвет пое управлението на САЩ. Той контролира всичко, у нас и в чужбина. Единствено по своя воля образува и разрушава правителства…“
