В този летен ден виждам най-напред четири впряга биволи; вървят на двойки по пътя, отстрани им вървят мъже с бели ризи и плетени елеци. Това са другоселци, изглежда, вършачкаджии, отиват да прекарат вършачка или парен локомобил. Тромави и спокойни, те се отдалечават бавно, вдигайки прах по пътя. Веднага след тях се задава църковното настоятелство, съставено от най-видните жители на селцето. Настоятелите вървят боси по пътя като равноапостоли, под мишниците си носят спечени стари обуща, намазани с вакса или свинска мас, лъснати огледално с парчета шаяк.
Църковното настоятелство прегази реката при брода на Свети дух, изсипа се босо на църковната нива и с боси ходила застана сред троскота, пачата трева, живовляка и дивата мента. Всичките изпушиха по цигара контрабанден тютюн от кесията на чичо Гаврил и за да не бъде съвсем безплатен тютюнът, съобщиха, че отиват да вземат протосингела и заедно с него да идат до митрополията. Църковното настоятелство се състоеше от седем човека, а именно:
Притежателят на единствената в селцето петромаксова лампа без ветроупорно шише, без чорапче, с развалена помпа, сляпа; тя бе неговият постоянен спътник, човекът я разнася навсякъде с надеждата, че някой някъде ще поправи развалената помпа, че рано или късно ще се сдобие с ветроупорно шише и чорапче. Независимо от това, дали отиваше на пазар да продаде овца, дали отиваше в съда, при адвокат, на лекар, дали откарва трупи за бичене в дъскорезницата или мливо на голямата валцова мелница, наричана от нашите хора огняна
Непосредствено до петромаксовата лампа се нареждаше бивш военнопленник, видял по принуда чужди земи, Той подкрепяше църковното настоятелство в практическата му дейност главно със спомени от войната, най-вече със спомена за въздушния бой между два самолета, от които единият пада край Пелистер, а другият възвива и най-спокойно влиза в аеропланното депо, все едно че нищо не е било — казваше военнопленникът, — подир което нас ни вдигнаха в атака и ние атакувахме, а после нас ни контраатакуваха, но войната е таквоз нещо, че трудно можеш да го определиш: позор ли е, или слава — казваше военнопленникът.
Следваше след това пенсиониран поради злополука работник от железопътната чета (или Четника, както го наричаха), с крив крак, чупен от тънката колоос на ръчна вагонетка, познаващ зъбите на железопътната линия, разписанията на влаковете и всички серии локомотиви; всъщност по местната линия се движеха само локомотиви от серията 35 02, наричани от народа
Влизаше също така в състава на настоятелството и постоянният опекунин на малолетните сираци в селцето заедно с най-добрия ездач, укротител на необяздени коне, заподозрян от властите, че е във връзка с влашките цигани конекрадци, че прекупува и препродава крадените от тях коне, но заподозреният а останаха недоказани и както самото църковно настоятелство казваше на пълните с подозрения власти: „Ние по никакъв начин не бихме държали в настоятелството подобен човек, защото едно настоятелство не работи с подобни хора, а, напротив, и търси да се състави, ако може, от преподобни, а не от подобни, според както заподозряват властите, и тъкмо по тая причина е изключено!“
Влизаше в състава на настоятелството и абонатът на ловното списание, пратено му като премия за убит вълк. Освен списанието околийското лесничейство поощри човека и с два кубика чамов материал, та с него той направи цялата дограма на къщата си. Подир този случай треска обхвана ловците, но втори вълк не се появи, изглежда, че вълците сметнаха, че е по-добре да се отдалечат от селските овчарски колиби и да вървят гладни из планините, отколкото да станат сити и да се превърнат в дограма на селските къщи. Чичо Гаврил смяташе, че настоятелят не трябва да прави дограмата на къщата си на гърба на един вълк, защото вълкът е същество митологическо, и както читателят ще види по-късно, чичо Гаврил излезе прав — на настоятеля за една нощ му побеляха косите.
И не на последно място, а, напротив — в самото средоточие на църковното настоятелство влизаше и главният готвач на сватбата на сръбския крал, имал честта да командува Шумнадийския полк, два ескадрона от Дринската дивизия, няколко планински полуроти заедно с придадените към тях свързочни части, отделно инженерна войска, отделно понтонни части, защото било необходимо да се строят и поддържат понтонни мостове на големите реки, триста огъня също тъй е командувал главният готвач на сватбата на сръбския крал и е ръководил изпичането на шиш на триста угоени вола. Според разказите на главния готвач всичко това е трябвало да стане само за една нощ, цялата войска сече гора от планината, пренася я да поддържа с нея огньовете, друга част от войската върти равномерно шишовете, а главният готвач обикаля тия триста огньове, пръснати по сърбо-хърватските планини, придружен от помощника си от сръбското село Йовановац, дава върли разпоредби и постоянно заприпря, т.е. поръсва с пипер изпичащите се на жаравата волове, и следи нито да прегори някой вол, нито пък да остане суров и когато на сутринта слънцето огрява епическата гледка, става ясно на всички като две и две четири, че воловете са изпечени равномерно, като на слънце, и се знае като две и две четири, че щом настоятелството е тръгнало начело с протосингела да иде в митрополията, то по никой начин митрополията няма да откаже на настоятелството да бъде довършена църквата, защото ние сме единствени в цялата област без църква, а не сме по езичници от другите, дето имат църкви, а някои селища и манастири имат в землищата си.
Димейки с цигарите, църковните настоятели проявиха любопитство към тънката зелена опашка на църковната нива, която обграждаше каменния оброк. Това бе най-каменистата част, там и вълчата ябълка едва-едва растеше, бледа и рахитична, а помежду й никнеше весел посев — ни детелина, ни пача трева, ни леща, ни люцерна, просто не можеш да определиш какво е засято в нея. Чичо Гаврил рече на настоятелите: Лъвово семе сме малко посели с Мито (баща ми се казваше Димитър), то е едно много особено семе, кръгло такова, опулено, и ако е на късмет, като посееш лъвово семе, може после да жънеш лъвове. Ама му е още рано, засега само ушите на лъвове никнат и тук, и там по някой мустак стърчи. Амин! …
Айде бе! — рекоха настоятелите и отидоха да видят като каква е тая лъвова или лъвска трева. Казах, че семето бе странно кръгло, почти като око, вторачено в тебе, кога нашите го засяваха, все говореха, че ако преваляват дъждове и годината се случи плодородна, то от църковната нива ние сме щели да жънем лъвове. Семето поникна, от земята се показаха широки зелени листа, напомняха много уши, щом наедряха, помежду ушите се показаха тънки мустачета, взеха да се завиват или да се засукват, както са засукани рогата на овена, и трябва да си призная, че между тлъстите зелени уши тия мустаци изглеждаха доста бабаитски. Жените обаче казваха, че нищо лъвско няма в тая семка и че както си е показала муцуната над земята, тя повече прилича на котешка, отколкото на лъвска. И понеже никой в селцето не казва котка, а мачка, то и жените много настоятелно твърдяха, че от куйрука на църковната нива никакви лъвове няма да жънеме, ами ще скубеме
Чичо Гаврил много смело боравеше с всякакви думи, не помня дума да го е изплашила, колкото и непозната да е. Всички останали пред вида на непознатата и странна дума се стъписваха или минаваха на пръсти край нея, сякаш това не бе дума, а смок, усойница или пепелянка, свита коварно в тревата. Чичо
