воловете, водени от Петър Маринков. Излязоха на шосето, дъждът си ръмеше спокойно, мъглата лежеше неподвижно върху земята. По пътя ги настигнаха и други мъже от селото, групата порасна, станаха десетина мъже.
Овцете вървяха напред, подир овцете вървеше колата с воловете, върху колата седеше селянката, до селянката лежеше патицата. Най-отзад бяха мъжете, пушеха, говореха нещо и Бръмбара се сети пак за прасето си.
— Знаете ли как си загубих снощи прасето? — попита Бръмбара селяните.
Те не знаеха как си е загубил прасето и го попитаха.
Бръмбара почна да разказва и разказва през целия път чак до селото как се загубило снощи прасето, същото това слабо прасе, сръбското, с високите крака, гърбавото, дето муцуната му стърчи половин метър напред, и ако го пуснеш да рови небето, Халеевата комета ще надмине.
Информация за текста
© 1965 Йордан Радичков
Разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Публикация
Йордан Радичков. Свирепо настроение
Разкази. Второ издание
Редактор: Марта Владова
Художник: Петър Добрев
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Станка Митрополитска
Издателски № 8716. Печатни коли 6,50. Формат 84/108/32
ISBN 954-445-022-х
Издателство „Христо Ботев“, София
Предпечатна подготовка: МИС — ИПК „Родина“
Печат: ДФ Полиграфически комбинат, София
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8239]
Последна редакция: 2008-06-18 23:00:00