Дребният мъж застана току пред тезгяха и започна да разказва:
— Ами искам да си купя злоба, защото всички ме тормозят. Аз съм учител по химия. Прякорът ми е Тиъдър Елемента. Всички ученици ме наричат така, даже някои от колегите. Просто съм малко по-плах от нормалните хора и те някак си го усещат. Всеки ден ме тормозят и подиграват. Замерват ме с разни неща, мажат ми стола или бюрото с лепило, закачат ми разни бележки или ваденки с неприлични надписи. Не ми дават да говоря в час, понеже целия клас се надпреварва да ме обижда.
— Винаги ли е било така? Имам предвид още като станахте учител ли почнаха да ви тормозят или по- късно? И винаги ли сте бил… страхлив?
— Не. Когато започнах за първи път да преподавам не беше така. По-късно стана един инцидент в час. Неуспешен химически опит. — мъжът тъжно посочи белезите от изгаряния полуприкрити от гъстата му брада.
— Ако правилно съм разбрал… инцидента е бил организиран от ученици нали? Неуспешният химически опит. Мръсните хлапета са ви скроили номер, така ли е?
— Ами, може да се каже. Да, ученици ми направиха това.
— Добре. Цената на милиграм злоба е 100 000 долара.
Малкият наплашен човек сякаш щеше да заплаче.
Промълви:
— Ама аз нямам толкова…
Продавачът ведро го успокои:
— Добре. Понеже сте първият ми клиент, ще получите една доза безплатно. И искам да ви помоля да посочите „Магазинът за Злоба“ на всичките си приятели и познати.
Продавачът загърби за момент клиента си. Приклекна и от голяма метална каса, поставена на около два метра зад тезгяха, извади мъничко шишенце. После затръшна мощно вратата на сейфа и разбърничка разните заключващи джаджи по нея.
Продавачът постави шишенцето на тезгяха. Мускалчето бе кафяво, с алуминиева капачка отгоре.
Собственикът на магазина поясни:
— Тази доза ще ви стигне за около месец. И ако мислите, че ви е свършила работа, моля елате да ми разкажете към какво ви е подтикнала. Напълно безплатна е.
Брадатият учител се пресегна и сграбчи отчаяно шишенцето. Понечи да си тръгне.
Продавачът отново го подсети:
— И не забравяйте. След един месец ви чакам тук за да ми разкажете какво се е случило.
Вторият клиент, който влезе в Магазина за злоба, беше облечен във виснали избелели дънки и широка безформена тъмносиня блуза. Беше младеж, не повече от двайсет и четири — годишен, с дълга черна и чуплива коса, която му стигаше почти до раменете. Лицето му също беше обрасло — бакенбардите бяха огромни, като на руски поет от 19 век. Те се сливаха с рядката му индигово черна брада. Веждите му също се допираха — образуваха един гъст космат черен корниз в горната част на лицето на младежа.
Въпреки невероятната му косматост, младежът изглеждаше плах. Сякаш всеки момент щеше да излезе и да си тръгне от Магазина.
Продавачът го подкани:
— Заповядайте… Какво ще желаете?
Младежът се притесни:
— Ами тука пише, че продавате злоба…
— Да. Така е. Само, че трябва да имате 100 000 долара в брой за да си купите един милиграм, а същото и да ми кажете причините, които са ви довели в Магазина.
— А купената от вас злоба как може да ми помогне?
— Тя ще ви помогне да постигнете нещата, за които мечтаете. Ако желаете да постигнете нещо за кратки срокове, един милиграм ще ви е достатъчен. Ако пък самото естество е такова, че се налага да чакате дълго, ще трябва от време на време да посещавате Магазина.
И как по-точно ще ми помогне?
— От време на време ще получавате пристъпи на сила и злост. Не чак дотам, че да нараните някой, но в точно подбрани моменти ще бъдете агресивен и целенасочен.
Младежът се замисли. След това явно се реши и каза:
— Добре. Съгласен съм. Какво казахте, че трябва да направя?
— Да поставите 100 000 в брой на тезгяха пред вас.
След това да ми обясните причините, поради които купувате злоба.
Младежът тупна платнена торбичка на тезгяха. В нея явно имаше пари, бе дошъл подготвен.
След това промърмори:
— Ами знаете ли, искам да си купя Злоба понеже съм девствен.
Продавачът не показа нищо с израза на лицето си. Не спомена нищо от сорта на: „Наистина ли?“ или пък „Как може? Та ти си към двайсет и пет годишен“.
Просто се наведе и започна да ровичка някъде назад и вдясно от тезгяха. Чу се скърцане от плъзгането на тежка метална врата и после шум от зтварянето и.
Магазинерът се изправи постави едно мъничко шишенце на тезгяха. Поясни:
— Можете да го отворите и изпиете по всяко време. Действието му започва да се проявява след няколко минути.
Младият мъж посочи мъничкото шишенце:
— И това ще ми помогне да не ме е срам и да е се ужасявам всеки път, когато гожоря с жена?
— Да. А също така ще станете по-настойчив и твърд спрямо отношенията си с всички.
Младежът прибра грижливо шишенцето и напусна магазина.
3.
Постепенно Магазинът стана известен и започнаха да идват клиенти от различни щати. Някои дори бяха от други държави.
Един ден влезе клиент, много странно облечен и със също толкова откачено държане. Почти не погледна Продавача, а взе да зяпа обстановката. Небрежно отбеляза:
— Т’ва място гъмжи от магии.
Продавача вежливо попита:
— Ще купувате ли, мистър?
Едва сега мъжът, който бе навлечен с шлифер и голяма мека старовремска шапка погледна към магазинера и каза:
— Да. Купувам всичко.
— Всичко?
— Аха.
— Не продавам цялата злоба наведнъж, мистър. Няма да има за другите клиенти.
— А, ще продадеш, ще продадеш. И ще се радваш, че си останал жив. Ама преди т’ва искам да те питам, откъде я взимаш цялата тая Злоба.
Магазинерът се изправи иззад тезгяха. Видимо сърдит.
Гневно рече:
— Бих желал да напуснете магазина ми. Ако няма да купувате, а ще се заяждате, по-добре си тръгвайте.
Мъжът със светлокафевия шлифер отново се заоглежда и нареди:
— Давай тука цялата злоба и казвай цена, докато съм още на кеф.
И започна да вади от шлиферите пачки със стодолорави банкноти. По някое време се спря, колкото да плесна една платинена кредитна карта „Виза“ на тезгяха. После продължи да трупа пачките.
Магазинерът смени тона.
— Виж к’во бе, приятел, знаеш ли по колко откачени пъдя оттука всеки ден?
Човекът със шлифера се засегна:
— Според тебе мангизите да не са фалшиви? Ако искаш ги вземи и отиди ги провери в банката. Аз ще
