която на всичко отгоре беше и висока, и представляваше необикновена смесица между бомбе и цилиндър. Поздрави:
— Здравей? Как си днес?
— Здрасти. — омърлушено каза собственикът.
— Реши ли нещо по въпрсоа за стоката?
— Да. Продавам я. Всичката, ако успееш да извадиш десет милиона зелени.
— Имам ги. Отвън чака бял микробус, марка „Мерцедес“.
Вратите са отключени. На дясната седалка има две куфарчета „Самсонайт“. И те са отключени. Вземи ги и ги донеси.
Магазинерът излезе. Всичко беше както казваше мъжът с шлифера. Внесе куфарчетата в Магазина, заключи внимателно входната врата и изсипа парите на тезгяха.
Изглеждаха истински. За всеки случай провери наслуки няколко пачки с една ултравиолетова лампа, която измъкна от едно от чекмеджетата на тезгяха.
После прибра парите в куфарчетата и ги занесе до тъмнозелената издраскана каса, която се намираше в десния заден ъгъл на магазина. Сложи куфарчетата в нея и започна да вади мъничките шишенца със злоба.
Странният клиент го спря:
— Не. Първо да подпишем. Искам всичко да е законно.
От вътрешния ляв джоб на шлифера извади два листа.
Бяха договори. За имената бяха оставени празни места.
Иначе пишеше, че /……празно място/ продава всичката злоба на /…отново празно място/ за 10 милиона $. Договорите изглеждаха напълно редовни.
— Как се казваш, приятелю?
— Джузепе Балсамо. — отвърна собственикът.
— А не си ли известен също и като граф Калиостро?
— Да.
— Е, аз също съм благородник. — с насмешка каза клиентът.
Извади златна химикалка „Паркер“ и подписа и я подаде на Магазинера. Той също подписа, без почти да погледне.
Чувстваше се съкрушен. Преди години използваше хората и дори понякога ги мамеше с евтини магии. А сега веднъж да реши да помогне и виж какво стана. Взеха му всичко, дори и малкото радост, която можеше да достави.
Клиентът прибра Договора, излезе до буса и влезе след малко с черна тумбеста кутия с ключалки. Беше тъмносиня и малко приличаше на медицинска чанта.
Прибра всичките шишенца със Злоба, поставени на тезгяха и каза:
— Чао, друже. Мисля, че някой ден пак ще се видим с тебе.
И излезе.
Джузепе Балсамо се строполи на стола зад тезгяха, сломен. Щеше да му трябва поне година за да извлече от себе си достатъчно Злоба за да може да я продава отново. В друг град. Не, най-добре в друга държава. И да помага на безхарактерните и слаби психически люде.
От друга страна се чувстваше много добре настроен спрямо всички живи същества. Ако в този момент видеше мишка или хлебарка в Магазина /бившия магазин/, щеше да я изнесе най-внимателно и да я пусне в някоя канавка.
„Сигурно така се чувстват ангелите“, каза си Джузепе.
Реши все пак да погледне Договора, за да разбере името на човека изкупил цялата злоба. Невъзможно. На мястото за името и подписа на купувача не пишеше нищо.
„Мамка му. Измамиха ме.“ Джузепе стана и отиде до касата. Отвори я. Куфарчетата кротко си лежаха вътре.
Бясно ги разтвори. Парите бяха вътре — зелени и истински. Джузепе ги пипна. После взе една пачка и я подуши. Всичко беше наред. „Който и да е взел злобата, ми остави десет милиона. Значи поне от една страна всичко е наред.“
Внезапно някакво блещукане, което идваше от Договора, привлече вниманието му. Джузепе отиде до тезгяха.
Буквите за името и подписа на клиента се бяха появили.
И светеха с цвят на полирано злато.
Там пишеше: „БЕЛЗЕБУБ/САТАН/ЛУЦИФЕР“.
В този момент Джузепе се сети как странно чаткаха обувките на клиента по пода. И в главата му проблясна една мисъл, която отекна в черепа му силна и ясна като удар на гонг:
„Колко проклети са станали хората, щом и Дяволът идва да купува Злоба от тях.“
Информация за текста
© 2004 Ради Радев
Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/700]
Последна редакция: 2006-08-05 13:53:12
