— Да вървим у дома — прошепна тя, когато накрая той я пусна да си поеме дъх. — Предстои ни много работа, ако ще ходим в сборището, за да търсим простосмъртни съпрузи, и знаеш ли кой мисля, че ще бъде подходящ за първия ни експеримент?
— Кой? — снизходително попита той.
— Шана.
— Шана ли? — скептично повтори той. — Не знам, Ариел. Шана е бунтовник. Не съм сигурен, че светът на простосмъртните е готов за нея.
— О, повярвай ми, готов е, Лусиен. Простосмъртните мъже най-много обичат предизвикателствата, а Шана определено ще бъде предизвикателство.
— Ще го обмислим по-късно — каза той, като я целуна още веднъж. — Засега искам да се съсредоточа върху красивата простосмъртна, която се съгласи да стане моя жена и да ми роди деца.
Лусиен вдигна рязко глава и я изгледа с невярващ поглед.
— Ариел, знаеш ли, че може би аз съм първият магьосник, който произнася тези думи?
— Кои думи?
— „Децата ми.“ Не дете, Ариел. Деца.
Информация за текста
© 1994 Карън Рафърти
Carin Rafferty
Touch of Night, 1994
Източник: http://bezmonitor.com
Copyright Linda Kichline, 1994
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2061]
Последна редакция: 2006-08-05 19:51:22
