изследване и ето тук се появявам аз. Прочел няколко мои статии и бил впечатлен от тях — тя изведнъж погледна към Лусиен и се усмихна. — Или поне така ми каза. Вероятно беше дошъл при мен просто защото съм била най-близкия генетик.
— Значи така сте се запознали? — попита Лусиен, очарован от разказа й.
Майка му кимна утвърдително.
— Трябва да призная, че отначало помислих баща ти за луд. Бях учен и знаех, че такива неща като вещици и магьосници не съществуват. Но след това баща ти ми показа няколко от неговите номера и аз се убедих, че той е точно това, за което се представя. Съгласих се да му направя генетично изследване. Няколко месеца по-късно открих, че расата ти има един ген повече от останалите хора. Предполагам, че именно този ген ви дава свръхестествените ви сили. Освен това се оказа доминантен, което означава, че дори да се ожениш за простосмъртна, способностите ти ще бъдат предадени на децата ти. Истина е, че силата ще бъде донякъде отслабена, както се случи с теб. Но, погледнато най-общо, тази слабост е несъществена в сравнение с факта, че децата от смесени бракове ще могат да имат толкова деца, колкото и простосмъртните им родственици. Ето това беше мечтата на баща ти. Ти беше предопределен да дадеш ново начало на расата си.
— Да не искаш да кажеш, че ти и татко сте се оженили само, за да... ме създадете? — слисан попита Лусиен.
— О, не! — възрази тя през смях. — Баща ти и аз се оженихме, защото се влюбихме, макар да съм сигурна, че, ако не се бе влюбил в мен, щеше да си потърси друга простосмъртна, която би могъл да обича. Беше предан на сборището и беше решен на всяка цена да види оцеляването на расата си. След това, когато ти станеше на осемнайсет години, щяхме да те изпратим в университет и да те окуражим да си потърсиш простосмъртна съпруга. Баща ти беше сигурен, че щом веднъж сборището осъзнае, че могат да имат повече от едно дете, другите вещици и магьосници сами ще пожелаят да си потърсят съпрузи извън сборището. Пресметнах, че дори ако само трима или четирима от сборището го направят, след няколко поколения заплахата от изчезване няма да съществува.
Изведнъж изрида и тъжно поклати глава.
— Но когато баща ти умря, с него умря и мечтата му. Дядо ти ясно ми показа, че не желае да я подкрепи и несъмнено основната част от висшия съвет е била на неговото мнение. Без баща ти, който да те защитава, в техните очи ти се превърна в провален експеримент.
Думата „експеримент“ припомни на Лусиен разказа на Грифит за петицията на семейство Морган, която съветът бе отхвърлил. Бяха казали на Морганови, че се провежда експеримент и, докато не настане време да се изпита целия му потенциал, няма да насрочват турнир.
— Заради това ли напусна сборището и не пожела да ми се обадиш? — попита я той. — Защото се оказах провален експеримент?
Тя го погледна ужасена.
— Не, разбира се! Просто знаех, че не мога да остана в сборището без баща ти. Всички, включително дядо ти и баба ти, ме считаха за по-низша и се отнасяха към мен с обидна снизходителност. Когато казах на дядо ти, че искам да се махна, възнамерявах да те взема с мен, но той настоя да ти дам правото да избереш. Ако пожелаеш да тръгнеш — мога да те взема. Ако решиш да останеш, обаче, трябваше да прекъсна всички връзки с теб, докато дядо ти не почувстваше, че е дошло време да научиш истината за раждането си. Дядо ти ми каза, че когато дойде това време, ще те изпрати при мен, но не искаше да те смущавам повече, защото и без това вече беше объркан. Отказът ти да дойдеш с мен почти ме уби — призна тя, а очите й отново се насълзиха, — но знаех, че дядо ти е прав. Ти беше смутен и разгневен, и нещастен. Ако някой от нас трябваше да страда, щеше да е по-честно това да бъда аз. Аз бях възрастната. Ти беше само едно малко момче — или, по-скоро, малък магьосник. Спомням си как мразеше да те наричам момче.
— Значи си отиде и повече не погледна назад — додаде Лусиен, недоволен от горчивината в гласа си, която не успя да подтисне.
Майка му се надигна в креслото и възрази със силен глас:
— Грешиш, Лусиен! Гледах назад всеки ден и след няколко месеца реших, че е по-добре да бъда нещастна, отколкото да живея без теб. Но когато се свързах с дядо ти и го помолих да ми позволи да се върна, той ми отказа. Каза ми, че в сборището няма място за простосмъртни и настоя да спазя съглашението ни. Повтори ми, че когато дойде време да научиш истината, той ще те изпрати при мен. Дотогава няма да ми позволи да ти пиша или дори да изпратя подарък за рождения ти ден. Сега, след като знам, че е умрял, без да ти каже за мен, подозирам, че изобщо не е имал такова намерение — горчиво завърши тя.
Нещастен и несигурен какво трябва да каже, Лусиен погледна към ръцете си. Вярваше на разказа й. Обичаше силно дядо си и беше готов да направи всичко за него, но също така знаеше, че когато стареца си наумеше нещо, нищо не можеше да му повлияе. Освен това трябваше да се съгласи с предположението й, че дядо му изобщо не е възнамерявал да му казва истината за раждането. Ако бе имал подобно намерение, щеше да го е изпратил тук още преди години. Вместо това винаги бе повтарял на Лусиен, че майка му го е изоставила.
Погледна към нея и рече:
— Съжалявам. Дядо е сгрешил.
Майка му примирено сви рамене.
— Грешката беше колкото негова, толкова и моя, Лусиен. Преди всичко изобщо не трябваше да те изоставям.
Лусиен не намери какво да отговори на това, така че просто додаде:
— Е, чухме твоята история. Искаш ли да чуеш моята?
— Лусиен, бих дала десет години от живота си, за да чуя всичко, което ти се е случило, откакто напуснах сборището — каза му тя с искреност, която го разтърси до дъното на душата му.
— След като чуеш това, което имам да казвам, може би няма да мислиш същото — сухо заяви той.
— Ами тогава просто я разкажи.
През следващия час Лусиен й разказа всичко, което се бе случило след смъртта на дядо му, включително брачната магия, която бе направил на Ариел.
— Така, че виждаш къде е моята дилема — завърши той. — Като направих брачната магия на Ариел, аз я принудих да се влюби в мен. Сега не знам какво да правя. Умирам без нея, но честно ли ще бъде да я помоля да дойде с мен в сборището и да заживее с мен? Какво ще стане, ако се окаже така нещастна, както беше ти?
— О, Лусиен, виждам, че магьосниците не са станали по-малко егоистични през последните трийсет години — сухо заяви тя. — Не можеш да насилиш Ариел да се влюби в теб. Брачната магия не би сработила, ако Ариел е неспособна да ти даде чистата любов, която очакваш от своят другар в живота. Що се отнася до щастието й с теб, очевидно е, че съветът е решил, ако ти желаеш да изпълниш мечтата на баща си, те да ти дадат тази възможност. Ще бъде висш свещеник, Лусиен. Ще можеш да научиш сборището на толерантност и колкото повече членове се женят за простосмъртни, толкова повече ще се смалява недостатъка ви. Междувременно намирай начини да я караш да се чувства полезна в твоето общество. И, преди всичко, всеки ден я уверявай, че макар да няма силите на една вещица, ти я обичаш с цялото си сърце.
— Значи мислиш, че мога да я помоля да заживее с мен?
— Мисля, че ще се окажеш най-големия глупак на света, ако преживееш още един ден без нея. Но, преди да си тръгнеш, бих искала да ти дам един съвет. Случил си с твоята Ариел, но когато останалите членове на сборището си търсят простосмъртни партньори, трябва да бъдат внимателни. Обществото не е готово да приеме раса от хора със свръхестествени способности, така че за вас е от жизненоважно значение да продължите да бъдете в тайна.
— Но как можем да поддържаме тайната и да сключваме смесени бракове? — намръщено попита той.
— Трябва да подчертаеш пред сборището, че подобни връзки трябва да са основани на дълбока любов — отвърна тя. — Те ще познаят тази любов, когато я намерят. Това е една черта на твоето общество, с която можеш да се гордееш. При твоята раса любовта може да достигне най-чиста форма. Ето защо щом веднъж се ожените, никога не се жените повторно за някой друг. Всеки простосмъртен, който
