Себастиан се размърда неудобно в креслото си.
— Всъщност подразбрах, че е имало някакво подобно решени, но то е гласяло, че ще те оставят на мира, докато не се докаже, че представляваш опасност.
— Какво щастие, че са ми оказали честта да се поколебаят! — саркастично провлече Лусиен.
Себастиан се намръщи.
— Виж, Лусиен. Знам, че това, което се случи с теб е несправедливо, но опитай се да се поставиш на мястото на членовете на съвета. Цялото ни съществуване се крепи на лоялността и тайната. Добруването на една личност е без значение, когато става дума за сигурността на сборищата.
Лусиен понечи да му възрази, но не можа. Беше взел същото решение, когато направи любовната магия на Ариел, като по този начин бе пожертвал и нея, и себе си заради сборището.
Обаче все още беше раздразнен и затова каза:
— Кога съветът разбра, че Гейлън е магьосник-измамник?
— Станаха подозрителни, след като Гейлън изгони баща си. Когато го попитаха защо, той заяви, че баща му му завиждал и се опитвал да се намесва във вътрешните работи на сборището. Тъй като магьосникът е всецяло отдаден на детето си, версията за завистта просто не прозвуча истински. Съветът реши да ме изпрати да проуча ситуацията и не ми отне много време да разбера, че Гейлън използва Старите магии.
Лусиен отвори уста да заговори, но Себастиан вдигна ръка.
— Остави ме да довърша, Лусиен, и след това ще отговоря на въпросите ти. Както казах, разбрах за Гейлън, а знаех, че съгласно висшия закон сборището е обречено. Но знаех също така, че унищожението на сборището ще бъде началото на края на цялата ни раса. Ние наистина сме на границата на изчезването, Лусиен. Вашето сборище е в много по-добро положение от повечето други, защото не сте преживели разрушенията на двете световни войни през това столетие. Можем да се пазим от простосмъртните, но не можем да се защитим от оръжията на войната и особено от бомбите. Страдахме така, както и останала Европа и изгубихме много от нашите хора.
— Значи слуховете за изчезването ни са верни? — попита Лусиен.
— По верни, отколкото би искал да повярваш — мрачно отвърна Себастиан. — Във всеки случай успях да открия, че Гейлън не е въвлякъл сборището в използването на Старите магии, така че само той представлява истинска заплаха. За нещастие всички му се бяха заклели в преданост, така че не можеха да се опълчат срещу него. Съветът не можеше да направи нищо, тъй като на висшите свещеници им е забранено да се намесват във вътрешните дела на друго сборище, освен своето.
— Мисля, че можеха да вдигнат забраната при обстоятелства както случая с Гейлън — сухо отбеляза Лусиен.
— От особена важност е всяко сборище да поддържа автономията си — поклати глава Себастиан. — Гейлън беше достатъчно опасен, но можеш да си представиш какво щеше да се случи, ако можеше да се намесва в другите сборища и ако бе успял да ги превземе? Единственият начин да не се позволи това никога да не се случва е като не се вдига забраната, независимо от обстоятелствата.
— Прав си — призна Лусиен, като потрепери при представата за Гейлън, можещ да използва силата на няколко сборища. Щеше да стане непобедим.
— Единственият начин да бъде спасено сборището бе да се намери магьосник, който е обвързан със сборището, но не е задължен във вярност на Гейлън. Ти беше единственият магьосник, отговарящ на изискванията, защото другите прокудени магьосници се бяха заклели в лоялност, преди да бъдат изгонени. Както вече казах, съветът те държеше под око и беше очевидно, че не представляваш заплаха за сигурността на сборището. Убедих съвета да ми позволят да ти изпратя предупредителни сънища, че сборището е в опасност, за да видим какво ще направиш.
— Ти си причинил сънищата ми? — изненадано запита Лусиен.
— Да — отговори Себастиан. — Реших, че ще разбереш, че Гейлън излага сборището на опасност и ако си лоялен към сборището, ще се опиташ да намериш начин да го спреш. Ти доказа, че съм бил прав. Изпрати тук Арманд Дантес. Тогава съветът реши да изчака, за да види дали ще победиш Гейлън и, ако успееш, да пощадят сборището.
— Значи сборището наистина е в безопасност?
— Не го грози опасност от унищожение заради действията на Гейлън. Имаш думата ми за това.
— Да благодарим на боговете — каза Лусиен, като се отпусна назад и потърка с ръка лицето си в облекчение.
— Боговете нямат нищо общо с това, Лусиен. Ти си този, който спаси сборището и заради това, че се справи, сега те очаква още по-трудна задача.
Лусиен го изгледа учудено.
— Каква задача?
— Ще научиш подробностите от майка си — повтори Себастиан. — Ако, след като я изслушаш, пожелаеш да поемеш отговорността, тогава ще станеш висш свещеник на сборището. Съветът иска да знаеш, че ако решиш, че искат прекалено много от теб, някой друг ще стане висш свещеник. Но няма нужда да се безпокоиш за бъдещето си. Независимо от решението ти ще ти бъде позволено да се върнеш в сборището с всичките си права и привилегии, които си имал, преди да бъдеш прогонен.
Лусиен прекара ръка през косата си.
— Защо правиш всичко да звучи толкова загадъчно? И защо трябва да говоря точно с майка си? Тя си отиде от живота ми преди години. Изостави ме!
— Тя не те е изоставила, Лусиен — възрази Себастиан. — Поне не в смисъла, в който си мислиш. Но отново повтарям, че не е моя работа да ти казвам подробностите. Трябва да ги научиш от нея.
Стана, извади лист хартия от джоба на ризата си и го сложи на масата между тях.
— Това е адреса на работата й. Каква ирония, че, през цялото време докато си бил във Филаделфия, си се намирал само на няколко мили от нея. Когато се почувстваш готов, намери я и поговори с нея, но не отлагай много. Сборището има нужда от лидер и ако няма да бъдеш ти, тогава съветът трябва да насрочи турнир. Лично аз се надявам, че щом си тръгна ще ми дадеш благословията си на висш свещеник.
— Каква е ползата ти от всичко това? — любопитно попита Лусиен. — Защо за теб е от такова значение да правя това, което се очаква от мен?
За миг сякаш Себастиан не възнамеряваше да отговори, но след това додаде:
— За мен е важно, защото ние двамата сме последните от нашата фамилия, Лусиен. Когато реших да приема поста на пратеник на съвета, на който пост съм задължен да остана, докато възрастта не ме принуди да се оттегля, аз взех решение да не се женя. Цял живот ще пътувам по света. Животът ми ще е изпълнен с опасности и чувствам, че няма да бъде правилно да моля някоя вещица да се обрече на някой, който всеки миг може да бъде убит.
Лусиен разбираше основанията на Себастиан да не се обвързва, но преди всичко бе смутен от факта, че изобщо е приел поста. Подозираше, че Себастиан бе приел поста на пратеник не толкова заради самата работа, колкото заради лоялността към фамилията.
Реши да провери подозренията си.
— Щеше ли да приемеш поста на пратеник, ако не ми беше роднина?
— Не — отговори Себастиан. — Но когато съветът ми обясни колко важен си ти, не можах да им откажа.
— По дяволите, Себастиан, отново се държиш загадъчно — промърмори Лусиен. — Защо съм толкова важен?
— Ще разбереш веднага щом поговориш с майка си. Не се бави, Лусиен. Важно е за всички ни.
С тези думи Себастиан си тръгна. Щом вратата се затвори зад него, Лусиен погледна към листа с адреса на майка му. Като прочете думите „д-р Илейн Бейкър-Моргрет“ на повърхността изскочи натрупваната трийсет години горчивина. Каквото и да казваше Себастиан, тя го беше изоставила. Облегна се, затвори очи и се потопи в чувството на негодувание. Ако не друго, поне заглушаваше мислите за Ариел. За нещастие не можеше да облекчи парещото чувство за загуба.
Глава двадесет и първа
