избухне в сълзи.
Няколко минути по-късно колата излезе на пътя. Ариел погледна в огледалото. На светлия фон на отворената врата се виждаше тъмен мъжки силует. Беше сигурна, че това е Лусиен. Сякаш усетил, че го гледа, той изведнъж затвори вратата. Сърцето на Ариел се сви от безвъзвратността на това просто действие. Всичко беше свършено. Никога вече нямаше да види Лусиен.
Вече повече от час Лусиен си беше в къщи, но Себастиан все още го нямаше. Голяма част от времето мина в настаняването на Бойд, Мирна и Роан. Грифит отказа да ги последва. Заяви, че след ролята, която бе изиграл в падението на Гейлън, не заслужава да стъпва на земята на сборището. Лусиен се надяваше, че Грифит ще промени решението си, защото според него мястото му беше в сборището. То имаше нужда от морална сила като тази на Грифит да го направлява.
Сега седеше свит в едно кресло пред камината и се взираше в пентаграмата. Беше победил Гейлън и бе спасил сборището от унищожение. Тогава защо се чувстваше така, сякаш бе настъпил краят на света?
„Защото Ариел си отиде“, помисли си той.
Затвори очи от острата болка, която го прониза при това самопризнание. Ариел си бе отишла и никога вече нямаше да я види. Знаеше, че ще боли, но не бе предполагал, че ще бъде такава мъчителна агония, която пронизва до мозъка на костите.
— Простосмъртните тръгнаха ли си за дома?
Лусиен отвори очи. Себастиан се бе облегнал на вратата, с кръстосани пред гърдите ръце.
— Никой ли не ти е казвал, че, дори да си от семейството, трябва да чукаш, преди да влезеш в нечий дом? — промърмори Лусиен.
— Аз почуках — отвърна Себастиан. — Предполагам, че си бил твърде зает, за да ме чуеш. Има ли нещо, за което би желал да поговорим?
— Искам да поговорим за теб самия — рече Лусиен. — Ще ми кажеш ли най-сетне кой точно си ти и защо си тук?
Себастиан прекоси стаята и седна на креслото до него.
— Това е дълга история. Сигурен ли си, че искаш да я чуеш още тази вечер?
— Да — намръщи се Лусиен, — искам да я чуя още тази вечер и не се опитвай да ме отклоняваш, Себастиан. Наистина ли си ми роднина?
— Да — отговори той, — не очаквай от мен да ти дам точна генеалогична справка. Знам само, че някакъв мой роднина се оженил за твоя роднина, преди да емигрират в тази страна. Когато висшият съвет реши да изпрати някой да проучи Гейлън, те избраха мен, защото знаеха, че Гейлън няма да може да изгони от сборището някой, който има роднински връзки там.
Сърцето на Лусиен прескочи, тъй като думите на Себастиан потвърдиха най-опасните му страхове.
— Изпратил те е висшия съвет? — Себастиан кимна утвърдително и Лусиен скочи на крака, и започна да се разхожда напред-назад. — Проклятие! Значи всичко е било безсмислено? Съветът е знаел за Гейлън и сега ще унищожат сборището!
— Няма да унищожат сборището, Лусиен.
— Но висшия закон на сборището гласи, че...
— Знам какво гласи висшия закон на сборището — нетърпеливо го прекъсна Себастиан. — Защо не седнеш и не ме изслушаш, вместо да подскачаш и да правиш заключения?
Лусиен го изгледа подозрително.
— Сигурен ли си, че сборището не е в опасност?
— Кълна ти се, че в момента сборището не е в опасност.
Не точно това успокоение бе очаквал Лусиен, но реши, че, дори Себастиан да го лъже, не може да стори нищо. Съветът беше всемогъщ, което означаваше, че сборището е оставено на тяхната милост.
Седна и додаде:
— Добре, ще те изслушам.
Себастиан се облегна и преплете пръсти пред корема си.
— Няколко седмици преди дядо ти да умре, той изпрати съобщение до съвета, с което ги информираше, че е възникнал сериозен проблем, който трябва да бъде обсъден с тях. Каза, че не е въпрос, който би могъл да бъде обсъждан по традиционните методи, така че настоя за официално събрание на съвета. Както знаеш, съветът се събира телепатично, така че е нужна голяма подготовка. Отнема дни, за да се подготвят магиите, които да им позволят съвместното общуване. Беше насрочена дата и всички започнаха да се подготвят. Но след това, три дни преди събранието, дядо ти почина. През последната година съветът стигна до извода, че причината дядо ти да свика събранието е било откритието му, че Гейлън практикува Старите магии.
Лусиен смутено поклати глава. Разговорът му с Гейлън бе потвърдил казаното от Себастиан. Без дори да осъзнае, че говори на глас, той промърмори:
— Защо дядо не е дошъл при мен за помощ? Заедно можехме да се справим с Гейлън.
— Но е трябвало да изложи на риск живота ти, а ти си последния от нашата фамилия — посочи Себастиан. — Ако умреш, с теб ще умре нашата фамилия. Знаеш така добре, както и аз, че запазването на фамилиите е от жизнено значение, но в твоя случай важността е още по-голяма.
— Кое е важното в моя случай? — объркано попита Лусиен.
— Не мога да ти дам подробности — загадъчно отвърна Себастиан. — Ще трябва да отидеш при майка си, за да ги научиш.
— При майка ми ли? — недоверчиво ахна Лусиен. — Дори не знам дали е жива!
— Тя е жива — увери го Себастиан, — и преди да си тръгна ще ти кажа как да я намериш. Но нека се върна към разказа си.
Лусиен беше твърде смутен, така че само кимна с глава.
— Веднага, щом съветът научи, че дядо ти е умрял, те помислиха, че това е било причината да свика събранието. Решиха, че дядо ти е знаел, че е болен и е искал да получи разрешение да те изпрати при майка ти.
— Какво искаш да кажеш с това, че е искал да получи разрешение да ме изпрати при майка ми? И защо изобщо е трябвало да ме изпраща при нея? — запита Лусиен, който се бе объркал още повече.
— Пак ти повтарям, че тези неща можеш да научиш само от нея — поклати глава Себастиан. — Всичко, което мога да ти кажа е, че когато дядо ти умря, в съвета последваха множество спорове дали да ти позволят да водиш сборището. Смятаха, че поради факта, че си наполовина простосмъртен, твоята лоялност ще бъде разкъсвана между сборището и света на човеците.
— Но това е абсурд! — разгневено заяви Лусиен.
— Те не го смятаха за абсурдно — спокойно отвърна Себастиан. — Помни, Лусиен, ти си единствен. В нашата история няма друг със смесена кръв. Никой не е знаел какво да очаква от теб. Ето защо съветът постигна съгласие да се срещнеш на двубой с Гейлън, когато той оспори правото ти на поста на висш свещеник. Искаха да видят дали си в състояние да бъдеш пълнокръвен магьосник. Когато изгуби, те почувстваха, че ще бъде в интерес на сборището Гейлън да заеме мястото ти.
— Само че Гейлън победи с измама — стегнато заяви Лусиен.
— По онова време съветът вярваше, че двубоят е бил честен, а когато отказа да се примириш с победата и избра изгнанието, те сметнаха, че са взели правилното решение. Бяха сигурни, че не искаш да се закълнеш във вярност на Гейлън заради връзките си със света на простосмъртните.
— Не мога да повярвам! — възкликна Лусиен. — Посветих на сборището целия си живот, а съветът си прави произволни решение за лоялността ми, основани само на факта, че майка ми е простосмъртна!
— Знам, че звучи нечестно, но пак ти повтарям, че си единствен и, следователно, представляваш неизвестна величина — защити се Себастиан. — Трябваше преди всичко да мислят за добруването на сборището и просто не знаеха какво да очакват от теб. Ето защо през цялото време не губеха следите ти.
— Те са ме шпионирали?
— Мисля, че звучи по-добре, ако кажем, че са те държали под око.
Лусиен изруга цветисто.
— Изненадан съм, че не са ме лишили от силите ми, след като са ме сметнали за толкова недостоен за доверие.
