Бентли отскочи встрани, за да не го настъпи, и разбра, че не биваше да го прави. Под крака му се обърна един камък и той се просна по очи.
Чу тропането на множество крака. Телсианците приближаваха. Той едва успя да се вдигне на едното си коляно.
После някой хвърли една тояга и тя го удари по челото.
— Ар гуи дрил? — попита неразбираемо някакъв глас от много далеч.
Бентли отвори очи и видя Хуаскъл надвесен над себе си. Намираше се в колиба в селото. Няколко въоръжени шамани стояха до вратата и наблюдаваха.
— Ар дрил? — попита пак Хуаскъл.
Бентли се обърна настрани и видя подредени до себе си манерката, концентрираната храна, инструментите, радиото и лингафона. Той отпи голяма глътка вода, а после включи лингафона.
— Питах те дали се чувстваш добре — каза Хуаскъл.
— Да, чудесно — изръмжа Бентли и пипна главата си. — Хайде да свършваме.
— Какво да свършваме?
— Нали ще ме убивате? Ами дайте да не правим големи представления от тая работа.
— Но ние не искахме да унищожим
— Ъ? — гласът на Бентли прозвуча слабо и неразбираемо.
— Ела да видиш.
Шаманите помогнаха на Бентли да стъпи на краката си и го изведоха. Навън, заобиколена от издигащите се пламъци, се виждаше огромната блестяща сфера на Протек.
— Ти естествено не знаеше — каза Хуаскъл. — Но теб те беше яхнал един дявол.
— Ъъъъ — зяпна Бентли.
— Да, истина е. Ние се опитахме да го махнем чрез пречистване, но той беше много силен. Трябваше да насилим теб, братко, да застанеш против този дявол и да го отстраниш от себе си. Ние бяхме сигурни, че ще успееш. И ти успя!
— Разбирам — каза Бентли. — Дявол върху гърба ми. Да, предполагам, че беше така.
Протек беше точно това. За тях. Един тежък, безформен товар върху плещите му, който се бе превръщал в черна сфера всеки път, когато се бяха опитвали да го освободят. Какво друго би могъл да направи един религиозен народ, освен да се опита да го освободи от тази дяволска хватка?
Той забеляза няколко жени от селото, които носеха храна в кошници и я хвърлиха в огъня пред сферата. Погледна въпросително към Хуаскъл.
— Омилостивяваме го — обясни Хуаскъл. — Защото това е един много могъщ дявол и несъмнено прави чудеса. Нашето село изпитва гордост, че такъв дявол му е роб.
Един шаман от съседното село пристъпи напред.
— Има ли още такива дяволи във вашата родина? Можете ли да ни донесете един за преклонение?
Още няколко шамани се приближиха. Бентли кимна.
— Може да бъде уредено — каза той.
Разбра, че търговските отношения между Земята и Телс са вече установени. И най-после бе намерена подходяща роля за Протек — изобретението на професор Слайгърт.
Информация за текста
© 1956 Робърт Шекли
© 1996 Рени Димитрова, превод от английски
© 1996 Росен Димитров, превод от английски
Robert Sheckley
Early Model, 1956
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Издание:
Робърт Шекли. Събрани разкази, том 2
„Мириам“ ЕООД, София, 1996
Превод: Рени Димитрова, Росен Димитров, 1996
ISBN: 954-9513-03-3
The Collected Short Fiction, Book Two, 1991
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8822]
Последна редакция: 2008-08-14 08:00:00