Корицата бе издраскана и подгъната, позлатата на заглавните букви отдавна се беше изличила, но макар и трудно, той успя да разчете думите на стар магически диалект от Долината Тсорт:
„Виеликийот Храмъ на Тсортъ Мистическайа Иннтурийа“.
— Ууук? — запита тревожно библиотекарят. Траймън разгърна плахо страниците. Не му вървяха много езиците, винаги ги беше смятал за крайно неефективно средство, което по право би трябвало да бъде заменено с някакъв тип лесно разбираема числена система, но това като че ли беше точно, което търсеше. Цели страници бяха изпълнени със смислени йероглифи.
— Това ли е единствената книга върху Пирамидата на Тсорт, която имате? — попита бавно.
— Ууук.
— Сигурен ли сте?
— Ууук.
Траймън се заслуша. Много далече се чуваше шум от приближаващи стъпки и спорещи гласове. Но той и за това се беше подготвил.
Посегна към джоба си.
— Желаете ли още един банан? — попита.
Гората на Скънд наистина беше омагьосана, нещо не така необикновено на Диска, и беше единствената гора в цялата вселена, която се наричаше на местния език „Пръстът ти бе, глупак“ — буквалното значение на думата „Скънд“. Причината за това е едно за съжаление често срещано явление. Когато първите изследователи от топлите земи около Кръглото Море пристигнали от мразовитите вътрешни зони, те попълвали белите петна по картите си като хващали най-близкия туземец, сочели му някакъв далечен природен обект, говорейки ясно и високо и записвали това, което им казвал шашардисаният човечец. Така били обезсмъртени в поколения атласи географски чудатости като „Просто Планина“, „Отде Да Знам Бе“ и разбира се „Пръстът Ти Бе Глупак“.
Дъждовни облаци се скупчиха около плешивите чукари на Връх Уулскунраход („Кой Е Тоя Глупак, Дето Не Знай Кво Е Туй Планина“) и Багажът се настани по-удобно под капещо дърво, което безуспешно се опита да подхване разговор.
Двуцветко и Ринсуинд спореха. Личността, за която спореха, седеше върху гъбата си и ги зяпаше с интерес. Приличаше на някой, който живее в гъба и това смущаваше Двуцветко.
— Добре де, защо няма червена шапчица?
Ринсуинд се поколеба, като отчаяно се опитваше да се досети накъде бие Двуцветко.
— Какво? — предаде се той.
— Би трябвало да има червена шапчица — каза Двуцветко, — и определено би трябвало да е по чист и някак по-веселяк. Хич не ми прилича на никой вид гном.
— Какви ги дрънкаш?
— Виж му брадата — тросна му се Двуцветко. — Виждал съм по-добри бради върху парче сирене.
— Слушай, той е висок 6 инча и живее в гъба. — изръмжа Ринсуинд. — Сто на сто е гном, по дяволите!
— Заключението ти се основава само на неговите твърдения.
Ринсуинд погледна надолу към гнома.
— Извинете — каза. Отведе Двуцветко на другия край на сечището.
— Слушай — процеди през зъби. — Ако беше висок 15 фута и беше казал, че е великан и тогава щяхме да си изградим мнение само по негово твърдение, нали?
— Може да е горски дух — заяде се Двуцветко.
Ринсуинд се обърна назад към дребната фигурка, която усърдно си чоплеше носа.
— Е, хубаво де? — рече. — Кво от туй? Гном, горски дух, елф — кво от туй?
