— Не е елф — твърдо заяви Двуцветко. — Елфовете са облечени в такива едни зелени гащиризони и островърхи шапчици и малки възлести антенести нещица се подават от главите им. Виждал съм картинки.
— Къде?
Двуцветко се поколеба, свел поглед към краката си.
— Мисля, че се казваше „мрън, мрън, мрън“.
— Как? Казваше се как?
Човечето внезапно откри, че му е много интересно да си гледа опакото на ръцете.
— „Наръчник на Цветните Феи за най-малките“ — измрънка.
Ринсуинд изглежда нищо не разбра.
— Книга за това как да се избягват ли? — попита.
— А, не — забърза Двуцветко, — казва ти къде да ги търсиш. Спомням си вече картинките.
Лицето му придоби замечтан вид и Ринсуинд вътрешно изпъшка.
— Имаше даже специална фея, която идва да ти вземе зъбите.
— Какво, идва и ти вади собствените зъби?…
— Не, не, грешиш. Искам да кажа, след като ти паднат, това, което се прави е, слагаш зъба под възглавницата си, а феята идва, взема го и ти оставя за него една монета рину.
— Защо?
— Защо какво?
— Защо събира зъби?
— Просто така.
Ринсуинд си състави представата за някакъв странен субект, който живее в замък от зъби. Беше от онези представи, които се опитваш да забравиш. Безуспешно.
— Пфу! — възкликна.
Червени шапчици! Двоумеше се дали да просвети туриста относно това какво всъщност представлява животът, когато жабата е добра гозба, заешката дупка е полезно място за подслон от дъжда, а бухалът, носещ се в нощта — тих ужас. Панталони от къртичена кожа звучаха много шик наистина, само да не се налага лично да ги сваляш от първоначалния им собственик, докато злобната гадинка е приклещена в дупката си. Що се отнася до червени шапки, всеки тръгнал из гората в нещо толкова ярко и биещо на очи, би го правил само много, много кратко.
Искаше да каже: „Слушай, животът на гномовете и горските духове е жесток, брутален и къс. Такива са и те самите.“
Искаше да му каже всичко това и не можеше. Човек, изгарящ да види цялата безкрайност, Двуцветко всъщност никога не излизаше извън собствената си глава. Да му каже истината щеше да бъде като да ритне кокер шпаньол.
— Суии уии уидъл уиит — каза едно гласче до крака му. Той погледна надолу. Гномът, който се беше представил като Суайърз, погледна нагоре.
На Ринсуинд много му се удаваха езиците. Гномът току-що беше казал: „Останал ми е от вчера малко шербет от тритони“.
— Звучи чудесно — възкликна Ринсуинд.
Суайърз още веднъж го побутна по глезена.
— Другият по-голям добре ли е? — рече загрижено.
— Страда само от шок поради сблъсък с действителността — отвърна Ринсуинд. — Да имаш случайно
